Истината за падането на България под турско робство

След идването на апостолите Павел и Варнава на Балканския полуостров България става център и разсадник на православната вяра. В нейните манастири са се съсредоточили висши възпитателни учреждения, подготвящи видни лица за държавна деятелност и пастири за разпространение и закрепване на Христовата вяра. От всички балкански народи българите особено се отличавали с усърдие и възприемайки християнската религия, стигали дори до фанатизъм. На това явление е обърнал внимание еврейският Синедрион, който винаги се е стремял да унищожи, обезсили и насочи по лъжлив път учението на Исуса Христа.
В XIV век членовете на Синедриона са били венециански евреи - банкери. Благодарение на това, че в техни ръце се е намирал капитала, те добили в това време голямо значение и сила. Дори турският султан е бил напълно зависим от тях и верен изпълнител на всички заповеди на Синедриона. Но както винаги, евреите прокарвали своята политика задкулисно. Те я ръководили, а сами оставали в сянка. Тази политика на венецианските банкери - евреи през царуването на Иван Александър е била съдбоносна за България.

Царица Сара и Синедрионът
Гръцки и френски литературни източници свидетелстват, че цар Иван Александър е бил женен за еврейката Сара, дъщеря на един венециански банкер, и че този брак е бил устроен от евреите с единствена цел да отслаби християнската вяра в България, населението на която и било напълно предано на вярата. Сара е била таен агент на Синедриона и постепенно подготвяла България за турското робство (Гр. лет. XIV в. т. III. стр. 81). В историята на християнството на Балканите, тя изиграла почти същата роля като Попея в Рим, само че в друга форма. Нейните наемни агенти, със средствата на венецианските търговци, разпространявали между народа слухове, че Исус Христос е само мит, че не е имало никакво Възкресение, а че всичко това е измислено от поповете, които проповядвайки тази лъжа, живеят и се наслаждават за сметка на трудещите се маси (Гр. лет. XIV. в т. III., 92 е Енциклика на Бонифации IX, римски папа).  Злите семена били посеяни и дали плодовете си в скоро време. Постепенно вярата започнала да отслабва, появили се разврат и пиянство, започнал да процъфтява материализмът. Развлеченията, противни на нравствения дув се поощрявали. Цар Иван Александър бил безсилен да предприеме каквото и да било против жена си, понеже зад гърба и стояла злата могъща сила - Синедрионът. Станало е нужда дори той да се помири с разделянето на държавата си на три области което безспорно я е унищожавало, но е било дело на тъмните сили, решили да разложат държавата.

Падането на България
На фона на тези тревожни събития в България през XIV в. се появила величавата фигура на патриарх Евтимий. Още като монах той проявил неуморна дейност и бързо изкачил стъпалата на националната духовна стълба. Неговата известност растяла и достигала до най-отдалечените ъгли на България и дори извън пределите ѝ. Неговата вяра, учението му, неговите пламенни речи, започнали отново да връщат народа към предишния смирен живот. Евтимий станал опасен противник на еврейското влияние и царица Сара не веднъж се мъчила да го привлече на своя страна. Когато нейните опити не се увенчали с успех, тя съобщила това на Синедриона и последният употребил всички сили да клевети праведника за да сведе цялата му деятелност до нула. (Енц. на Урбан VI., римски папа. стр. 4) Въпреки това, Евтимий бърже станал известен по целия Балкански полуостров, а цар Иван Александър, смятайки го за свой близък, му подарил един манастир, гдето Евтимий имал вече пълна възможност да привлича хората към себе си и да влияе върху по-широките маси. Тогава венецианските банкери - евреи упражнили политически и финансов натиск върху Отоманската империя, и за да не допуснат България да се развива по-нататък, снабдили Турция с материални средства да води война за да разори православната страна. Изпълнявайки всички нареждания на евреите и ползувайки се от техните услуги, Турция на свой ред решила да разшири Отоманската империя за сметка на християнските държави. Като узнал това, византийският император Йоан V Палеолог помолил папа Урбан V да организира в западните християнски владения армия за борба с мохамеданите заплашващи християнството. За да склони папата за това, Йоан обещал да съедини близкоизточната църква със западната, но помощ от запад не дошла. По такъв начин България продължавала да бъде застрашена от Отоманската империя, подстрекавана от венецианските евреи. Когато турците се появили за пръв път на Балканския полуостров, те, със съдействието на жената на Иван Александра - Сара,  заели Родосто, Бая Ески, Люле Бургас, Одрин, и сключили с България договор, който им давал юридическо право да организират в Тракия бойни отряди за понататъшни походи в християнските страни, а България била задължена да им оказва активна бойна подкрепа. Сключвайки този неизгоден договор, Иван Александър разчитал, че апетитът на турците ще бъде задоволен от заетата част, и че останалата България ще бъде спасена. След неговата смърт на престола се качил сина му Иван Шишман. Неизвестно по какви съображения и под чие влияние, той се обявил за открит враг на Турция, в същото време, когато бил съвършено неподготвен да даде отпор на врага, подстрекаван от еврейството. Нарушавайки договора сключен от баща му, той обявил неутралитет, но не се погрижил да потърси съюзници в лицето на Византия и Сърбия, които тогава вече воювали с Отоманската империя. Много е възможно това поведение на Иван Шишман да е било предизвикано от таен натиск от стана на еврейството, чрез посредничеството на майка му Сара, с цел да доведе българската държава до неизбежна катастрофа. За турския султан Мурад този именно неутралитет послужил за основание да изпрати два силни отряда на Тимурташ и Лала Шахин против България, при което първият заел областта между Марица и Черно море, а вторият преминал Тракия и се отправил към София. Тогава Шишман бил принуден да преклони глава и пред Мурад, да се признае за негов васал и да му даде подарък сестра си - хубавата Мара. Такава е била волята на венецианските евреи!...
В 1382 година турците превзели София, която им била нужна по стратегически съображения да си отворят път към Сърбия. В 1388 година султан Мурад изпратил 30 000 армия под командата на великия везир Али паша, който преминал Стара планина и завладял Провадия, Преслав, Шумен и Силистра. От този момент съдбата на България била решена - от венецианските банкери.  На нейна територия се появили предатели, които постепенно придвижили България към прага на петвековното робство. (Енц. на Урбан VI., римски папав стр. 9)

Обсадата на Велико Търново
Настъпила и 1393 година, която заляла старата столица с невинна християнска кръв. Защитата на Велико Търново била възложена на патриарх Евтимий, понеже цар Иван Шишман по неизвестни съображения напуснал столицата и заминал по посока към София...  Три месеца сбраната войска на султана нападала на пристъпи града, но храбрите защитници успешно отблъсквали турските пълчища. Султанът дал вече заповед за отстъпление с предложение за мир.

Предателството
С този неуспех не могли да се примирят членовете на Синедриона, които били в Бургас и следели изхода на борбата чрез шпионите си. Какво им е оставало да правят? Като се убедили, че султанът не е в състояние да сломи търновските защитници, без тяхното участие, евреите на свой ред дали заповед да се организира колкото се може по-скоро предателство. Намерил се един, който бил снабден с всички нужни за тази цел средства, включително и копие от султанската заповед за отстъпление. Този трагичен епизод историците отбелязват само като предание, че един неизвестен евреин предал Търново. Този неизвестен евреин, който блестящо изпълнил задачата си, бил Лазар Коен, чиито потомци - братя Коен изиграли също такава нечиста роля при Осман Пазвантооглу в 1794 - 1807 година... Лазар Коен получил, заповед от членовете на Синедриона, проникнал в българската крепост Царевец, явил се при патриарх Етимия и по най-подъл начин го уверил, че турските войски са изгубили всяка способност да се бият и не ще могат да подновят обсадата на Велико Търново. Той казал, че силни епидемии са предизвикали паническо бягство в армията на султана. Клел се, че турците са в ръцете на вече засилилите се отряди на Иван Шишман и че затова султанът вече дал заповед за отстъпление. За доказателство предателят показал копието от заповедта, с което го снабдили евреите - членове на Синедриона. (Гр. лет. XIV векв том IV. стр. 216). А в същото време Лазар Коен през нощта завел до самите стени на града турската войска, която се разположила на скрито и чакала сигнал. Подлите и лъжливи сведения създали в целия град радостно оживление. Радостта на уморените защитници не могла да бъде спокойно затаена. Тя се превърнала в страшен рев, който не може да се заглуши с нищо. Всички крещели за неочакваното си щастие и спасение, а евреинът Коен, като Юда Искариотски, тихомълком задигнал ключовете от градските врата и ги предал на своя помощник - евреина Хасон, който възползвайки се от това, че цялото население било обхванато от ентусиазъм, отворил градските врата и предал ключовете на Челеби Сюлейман. Жителите на града се били събрали на площада, гдето патриарх Евтимий служил благодарствен молебен. Коен дал уговорения сигнал и на 17 юли 1393 година турските войски нахлули през отворените врати в града. (Гр. лет. XIV. векв том IV. стр. 318). По това време град  Търново бил център на внимание в целия Балкански полуостров. Той бил гордост и слава на българския народ, а когато нахлули турците, благодарение на еврейското предателство, града бил подложен на грабеж и насилие, и скоро обхванат от пламъци. Турците разорявали и рушели всичко. Патриаршеската църква "Възнесение Христово" била разрушена веднага, а благочестивият старец патриарх Евтимий бил заточен. С един замах на еврейската диригентска пръчка, започнала сеч и гонение на християните! На какви страшни избивания и мъчения са били подложени търновските жители, ясно се вижда от произведенията на Гр. Цамблак, Конст. Костенецки, Йосиф Видински и др. Величественият владика Евтимий, макар изгонен от Храма, не преставал да огражда и утешава с молитвите си жителите на Търново. Безстрашният побелял старец отишъл при султан Баязид и изказал протеста си против извършените зверски насилия. Неговото старческо и благочестиво лице сияело от святост в ореола от сиви коси, и смиреният божи слуга смилил жестокото сърце на султана. Баязид дал заповед на войските си да прекратят гоненията на християните. Тази разпоредба не била по духа на еврейските владици, и главата на отоманската империя бил принуден да се подчини на исканията на евреите - банкери, и да се върне незабавно в Константинопол. (Енц. на Урбан VI. римски папав стр. 14) На негово място от Венеция бил командирован най-жестокия садист, евреина Челеби Нафталион, с щаба му, от трима евреи: Рахамим Асеов, Хаим Йерохам и Давид Леви. Българската история обаче, отбелязва това събитие само с краткото съобщение, че на мястото на султана, от Константинопол бил изпратен някакъв негов роднина, който възобновил избиването на българите с още по-голямо озверение и жестокост. Но как е името му, какъв роднина е той на турския двор и кой го е изпратил, историята за угода на "богоизбраните" мълчи. А не е ли смешно да се мисли, че името на заместника на султана, толкова всесилен по това време, не е било известно на историците? Тука неволно ни се представя онази печална действителност, която се крие в думите от "тайните протоколи": "Ние си играем с народите като с шахматни фигури, а самите оставаме в сянка!..."

Избиването на българската интелигенция
Пристигайки в Търново, Нафталион заповядал незабавно да отделят изтъкнатите търновци, начело с патриарх Евтимий, и да ги заведат в манастира св. Троица. Когато заповедта му била изпълнена, евреинът Нафталион отива в манастира и лично ръководи избиването им. Всички българи християни заклали пред иконата на Спасителя. На всеки доведен на ешафода, Нафталион повтарял подигравателно една и съща фраза: "Помоли своя Бог, може би той ще те спаси", и тутакси пред лицето на патриарха рязали главите на невинните жертви и вършили всякакви зверства над беззащитния народ. (Лет. XIV. векв том 6в стр. 452).

Съдбата на патриарх Евтимий
Най-после Нафталион заповядал да доведат и патриарха, да го поставят над пропастта и да му отсекат главата. Когато поставили благочестивия старец на лобното място, той коленичил с вдигнати ръце и високо казал: "Господи Иисусе Христе! С радост приемам мъченическата смърт за Тебе! Прости им, Господи! И аз ще кажа твоите думи: "Защото те не знаят какво правят!" На палача, който бил вдигнал меч над главата на благочестивия старец, неочаквано се схванали ръцете от завладелия го необясним страх и той останал да стои с вдигнат меч, докато го отвели другите войни, а патриарх Евтимий продължавал да се моли. (Лет. XIV векв том 6в стр. 462 в Енц. на Бонифаций IX, римски папа). За това необикновено явление съобщили на Нафталиона и той заповядал да заточат патриарха във великотърновките катакомби. Когато го отвеждали от Търново под конвой, като престъпник, целият народ, лишен вече от граждански права, чувствувал своето безсилие и в очакване на неизвестната си съдба безутешно ридаел: "Отче! На кого ни оставяш?"
От тези отчаяни вопли може да се заключи, какво значение е имал Евтимий за целия български народ. Тревогата, обхванала тълпата, останала без вожд и духовен пастир, свидетелствува, че тази звезда, изгряла над Балканите, е била насилствено угасена от вековните врагове на християнството, но лъчите и до ден днешен продължават да озаряват славянските земи.
Защо тъй жестоко се е отнесъл владиката Нафталион? Oтговорът е ясен! Затова, че патриарх Евтимий посветил целия си живот да събуди у народа безкористни чувства за честно служене на Бога и родината. Не може човек без трепет да си спомни за този велик вожд, който с живота си и със смъртта си дал висок пример на свето служене на православната църква. Голготата на която той е бил закаран от враговете на Христа, дава ярък пример до каква степен на зверство дохождат евреите, при всяко изменение на политическата обстановка!
А в действителност, каква е била съдбата на този благочестив архипастир? Защо българската история тъй неясно осветява последните дни от живота и смъртта на смирения патриарх? Наистина ли той е умрял в Бачковския манастир? Ние знаем, че най-грижливите изследвания на българските летописи не дават положителни резултати. А гръцките и френските източници от XIV век ни довеждат до потресаващи разкрития. Един историк пише: "Мълчание .... пълно мълчание!
Никой не чувствува с каква скръб са покрити равнините на Балканите. С дълбока мъка е пропита цялата българска земя, и целия ужас е в това, че не се намерила ни една душа на българската земя да отбележи истинските виновници на това нещастие!...." (Лет. XIV векв том 6в стр. 528).
Патриарх Евтимий е влязъл в историята като светъл и ярък лъч, озарил със сиянието си мрака. Със силата на своя дух и величието на своя архипастирски подвиг той сплотил българския народ и закрепил у него непоколебимата вяра, че рано или късно България ще отхвърли игото, докарано и от евреите. Какво е преживял българският народ в течение на петвековното иго, е достатъчно ярко представил Иван Вазов в романа "Под игото". Ние знаем, че българинът не е смеел да живее тъй, както е искал, не е смеел да обича този, който му е харесва, не смеел да се ползува от благото, добито с труд и пот, и не е смеел да желае най-необходимото в човешкия живот. И всичко това България е преживяла по волята на "богоизбраните". За съжаление, както тогава, така и днес, има елементи, които в своята слепота се мъчат да въведат в заблуждение ония синове на родината, у които дори петвековното робство не е могло да изтръгне славянско-християнския дух и националния порив. За съжаление, и днес още, мнозина сляпо оказват пълно съдействие на евреите в тяхната скрита цел да доведат православната страна до окончателно загубване на националността и пълно разрушение на духовните и материални начала. Евреите завладели България, станали господари на положението. Ползувайки се с голямо влияние върху турския султан, те започнали да прокарват в живота всичко, което им било угодно, а главно, блестящо изпълнявали задачата си по отношение притесняването на християнството, за да унищожат по този начин всеки божествен принцип и да подготвят страната за безкрайно робство. Затова през време на турското владичество евреите умело са си придобили симпатиите на някои българи, спечелвали са ги на своя страна и ползвайки се от техните услуги, под вида на лъжлив либерализъм, заблуждавайки народните маси, ги насъсквали срещу ония, които безстрашно проповядвали своите национални идеи. Това явление се наблюдава и сега, защото има още много наивници между българите!... Според гръцките литературни източници (Лет. XIV векв том бв стр. 493), Нафталион, поругал се над патриарха, го заточил във великотърновските катакомби, гдето след продължително гладуване и жестоки изтезания той предал Богу дух, а тялото му изгорили (Eнц. на Бон. IX р.п.в стр. 18). Българската история ни утешава с кратка забележка, че патриархът бил изпратен в Бачковския манастир, гдето и умрял. Четете повече  

Из книгата "Какво са направили евреите за България"- автор: М. Варшавски/ Л. Владикив/, Печатница "БОЖИНОВИ" - София, 1933 г.

Превземането на Търново от турците – миниатюра от 1550г. Източник- http://ald-bg.narod.ru
⏩👉НЕПОЗНАТАТА ИСТОРИЯ 

 
ПОДКРЕПЕТЕ СТАРО ТЪРНОВО С ДАРЕНИЕ