Чешмите на старо Търново

В Пътеводителя на Търново от 1907 г. пише, че Търново през Възраждането било доста изостанало. Като общо правило турците обичали да заемат ниските части на градовете, обикновено край реките, гдето водоснабдяването било по-леко, а високите и безводни места давали на българите. Търново в това отношение не правело изключение — градските чешми били разположени предимно в турските квартали. Те били каменни, покрити отгоре с керемиди, плочи или съзидани вътре в самите дувари. Кладенци имало в най-ниските части на града — по Френк хисар, а малки чешмички, с извори на самото място, в много къщи. Лете те обикновено пресъхвали. Останали оттогава са Сарафкината и Цоцкината чешма на улица „Гурко", По-големи чешми в града били: Херемската, чешмата на Баждарлък, на Зеленчуковия пазар, на Халваджийекия баир, Мармарлия, Качица, Бояджийската, Карталка, двете Лака, Каменец, двете чешми на Ксилифор и чешмите на Фанка, Белянка, Зеленка и Дервента. Канализацията на града също не била уредена добре. Търновци се снабдявали с вода за поливане главно от реката, а за пиене от чешми, чиято вода често била замърсена поради шупливите пръстени кюнци. След освобождението вече градът в  хигиенично отношение е поставен много по-добре отколкото в турско време. Премахнаха се старите чешми с хавните и са направени нови, металически, с пружини. Водата чрез железни кюнци се събира в резервоар и от там по железни тръби се разпраща по чешмите в равните части на града. Тя е достатъчна за пиене, но недостатъчна за всички домашни нужди. Недостигът се попълва от водата на Янтра.
През сушавата 1918 година Кирчевата чешма спаси града от жажда. Тя единствена не пресъхна. Но на голямата опашка често ставаха сбивания с кобилиците, кривяха се менци, чупеха се стомни, а понякога и глави. Военните туриха часови край чешмата, за да въдворят ред сред тълпата...“ - разказва в спомените си великотърновецът Йордан Муздраков. Животворните чешми са част от историята на старата столица. Те са част от живота на почти всяка малка уличка, на всяко завойче, сътворени от ръцете на майстори от миналия или дори по-миналия век. Били са единственият източник на така необходимата живителна питейна вода и затова търновци с особена почит и внимание се отнасяли към тях. Някои от чешмите са построени от благодетели, други - в памет на събития и личности. За съжаление голяма част от тях вече ги няма. Останали са само спомените на най-възрастните жители на града и описанията в литературата. 

Димитър Багрилов (1866-1940 г.) - изявен търновски художник, учител и общественик, на страниците на местния печат с голяма любов описва чешмите и по-точно неговото обяснение за произхода на имената им. Една от любимите за търновци, както и за бележития творец е „Мърмърлия“ - „Когато пораснах и бях ученик в класовете, постоянно ходех с баща си на лозе. Един ден бях пак при чешмата Мърмърлийка. Тъй като водата идеше от 4-5 метра височина на продължение 12-15 метра дължина, произвеждаше шум, чуваха се различни - гласни звукове. И всеки човек, който отивал да пие от чучура, на чешмата от каменната канавка, както тогава се пиеше вода по чешмите, чувал това особено клокочене, което на всяка чешма го нямало, и се запитвал: какво мърмори отвътре и естествено от там е произлязло да се именува чешмата Мърмърлийка. Сладката студена мърмърлийска вода е текла по българските грънчарски кюмци с векове, мърморала е и хладила жаждата на нашите прадеди, деди, майки и бащи“. Като спомен от тази чешма днес е останало само наименованието на улицата - „Мърмърлийска“. Живописен е разказът на Багрилов за друга изворна вода, която бликала на повърхността на каменното плато от една малка пукнатина на скалата. „Не обръщали внимание хората на тази вода. Отичала се тя по-доле в тръпчинка на скалата и се губела в пукнатината ѝ, но и колкото вода да се събирала в тръпчинката, уталожвала е жаждата на пастирите и животните. Лятно време, през горещините, скалата се напичала и водата се губела, т.е. изпарявала. Добри хора взели, че посекли от извора по скалата тясна канавка, дълга 10-15 метра, да изтича водата на края на скалното плато и да пада от височина един метър. Понякога водата едвам течеше, колкото държилото на житна сламка. Посещаваха я хората на минаване край нея, също и водата, като изтичаше от канавката на чучура, правеше фуски, и то вследствие напичане на скалата лятно време от слънцето. Пукаха се тези фуски и давеше се водата и правеше едно фъфкане гласно и от там произхождаше името на чешмата „фъфлийка“. Единствено спирка „Качица“ на днешната улица „Никола Габровски“ напомня за някога съществувалата с векове изворна чешма. И за нея и наименованието ѝ Багрилов има своето обяснение „Наречена е тъй, защото нещо преди 200 години там, около този извор, са се заселили турци от околните български села, т.нар. „качаци“, бежанци от селището Качаци", и от там "Качашката чешма". 

Колко още много чешми са останали затрупани вследствие на по-новото строителство. Няма я „Лошата чешма“, предвидена само за добитъка (в района на Старата автогара), няма я и чешмата с минерална вода, която заради миризмата наричали „Пръдливка“ на ул. „Зеленка“. „Сладката“ и „Жабовата“ отдавна са останали затрупани при строителството на Мебелния завод „Победа“, а „Каменната“ е в основите на блоковете по ул. „В. Левски“. Колоритната „Шайтанова чешма“, на която присовските моми и дебелските булки си измивали краката, преди да стъпят на калдъръма закъм търновския пазар, отдавна е изчезнала. Само спомен е и „Беляковската чешма“, на която съгражданите ни се събирали по Еньовден. Чешма е имало и зад жп гарата, и под Стамболовия мост, останала под основите на хотел „Велико Търново“, и зад някогашния „Летен театър“, и във Френкхисар под Балдуиновата кула. Легенди се разказват за извора в района на Бирената фабрика, известна като „Сарафкината чешма“. Доста на брой са и т. нар. марнополки - чешмите в едноименния район, най-известна от които е „Кирчевата чешма“.

 

И днес, ако минете през главната улица, при т. нар. централна спирка (под „Къщата с маймунката“), ще забележите наличието на постоянно течаща, макар и слабо, вода. Там се е намирала красива каменна градска чешма с чудесна изворна вода. 

Особено очарование на историческата улица „Гурко“ придава ромонът на петте запазени чешми. Най-интересна е тази, изградена в каменния цокъл на уличната фасада под известната Венкова къща. Чучурът ѝ излиза направо от каменен блок, поставен в градежа на стената. Запазена е и плочата с надпис „Поп Васил махалеси, 26.X. 1873“, даваща сведение за името на махалата и датата на строежа на чешмата. Оцеляла е и „Йоновка“. Този извор спасявал стотици великотърновци, живеещи в този район, от безводието през 60-те и 70-те години на миналия век. Разположена е под парка „Габровски“, в близост до магистралата София - Варна. Площадната чешма до сградата на бившия Окръжен съвет и до днес е един хубав пример за съчетаване на съвременната малка архитектура с общата визия и дадености на района. Тя спасява от жажда хилядите туристи на града и крепостта „Царевец“. Някога пред хижа „Трапезица“ на самата крепост също имаше чудесно оформена в архитектурно отношение чешма. 

За да бъде пълна представата за чешмяното богатство на Велико Търново, трябва да допълним с Дервентската чешма, от лявата страна на хотел „Велико Търново“, четирите чешми в красивата местност Ксилифор край Търново - Голямото и Малкото лако, тази по стария път за кв. Чолаковци. 

 

Една от най-популярните чешми на болярския град е до сградата на Общинския съвет, която придоби нов, модерен архитектурен вид. Всяка една от изброените чешми си има своята история и своето име. Някои от тях са изградени от изкусни майстори, специализирали се в градежа само на тези благодатни съоръжения, без които е невъзможен животът. Демонстрирали своя занаят в архитектурно и строително отношение. Да не забравяме, че чешмите били и място за социални контакти. Там се виждали старите търновци, там общували, коментирали своите и тези на града проблеми, събирали се в празник и делник, излизали на разходка и пикник. Днес кой се сеща за тези благини на природата!

Прочетете и "Мармарлийски идилии"
Облекчение водната криза във В.Търново

Източници: Пътеводител на В. Търново от 1907г., книгата "Велико Търново през вековете", статия "Принос към проучване бита на Велико Търново през епохата на Възраждането", стр.249 с автори: Тянка Минчева и Маргарита Спиридонова, книгата „Споменъ за Търново“ на Катя Митова-Ганева

ПОДКРЕПЕТЕ СТАРО ТЪРНОВО С ДАРЕНИЕ