Зиналата стена

По турско време градът почти по равно бил населен само с българи и турци. Числото на жителите му възлизал около 26000. В него е било седалището на управителя, който се е казвал „войвода“, „аенин“ и, по-късно, „мютесарифин“. 

Положението на гражданите — турци и българи, във време на войводите е било много несигурно, понеже господари на страната са били еничарите, които са тероризирали населението с тъй наречената „Зинала стена, (по турски „Икак-канара“), която се намира на десния бряг на р. Янтра, тъкмо срещу „Хисара“, на около 300 — 400 метра от югоизточния край на града, под шосето за с. Шереметя. Откъм шосето стената не се забелязва: вижда се само горната полегата към реката повърхнина, от която е отцепната стената, що зее. Чрез подхлъзване или тласване човек, надникнал в каменливата пропаст между стената и общия масив, неусетно може да се катурне в пропастта. Откъм Янтра тя представлява отвесна дъговидна стена, висока 30 — 40 метра, с голям вход в пропастта. Пропастта е отрупана с големи четвъртити блокове, които образуват разноформени ходове и отделения, обрасли с разни треви и храсти. Цепнатината има дължина от 100—150 мет., а ширината й е от 5 — 15 мет. Камъкът на стената е жълт, със сиво-пепеляв цвят и е глинесто-варовит. Целият масив на скалата лежи върху глина, която от подземните и надземните води постепенно се е омекчавала и бавно измивала, тъй че с течение на времето под скалата се образувала все по-голяма и по-голяма кухина—един вид пещера, скалата останала без подпора и под влиянието на тежестта си откъснала се е от общия масив, та е образувала по този начин „Зиналата стена“. Зиналата стена във време на еничарите в Турция (преди повече от 100 години) е нямала този широк вход, като сегашния, а вместо него е имала само едни дупки, през които едвам са можели да се провират кучетата. Името „Зинала стена“ („Икак-канара“), произнесено от някой еничарин, извиквало е страх и трепет у всекиго. То е било страшилище, и из народа за тази стена се е носел слух, че от устата на скалата ѝ се отивало в пъкъла (ада). В този пъкъл еничарите са тласвали и хвърляли всекиго, когото са искали да премахнат от света, след като са го ограбвали. Сгромолясаният е ставал на пита и със своя труп е служил за добра храна на кучетата — по онова време едничките гости на Зиналата стена. Днес „Зиналата стена" представлява интерес само за естественика и любителя на природата, който тука ще види хубаво разрушителното влияние на водата, както и няколко видове растения, които обичат усойното място. За туриста тя представлява интерес по своите отделения и ходове, както и по своето минало. 

Из" Пътеводител на В. Търново от 1907 г." 

Прочетете: "Зиналата стена" от Цани Гинчев

ПОДКРЕПИ И РАЗГЛЕДАЙ АЛБУМА

ПОДКРЕПЕТЕ СТАРО ТЪРНОВО С ДАРЕНИЕ