По турско време градът почти по равно бил населен
само с българи и турци. Числото на жителите му възлизал около 26000. В
него е било седалището на управителя, който се е казвал „войвода“,
„аенин“ и, по-късно, „мютесарифин“.
Положението на гражданите — турци и
българи, във време на войводите е било много несигурно, понеже господари
на страната са били еничарите, които са тероризирали населението с тъй
наречената „Зинала стена, (по турски „Икак-канара“), която се намира на
десния бряг на р. Янтра, тъкмо срещу „Хисара“, на около 300 — 400 метра
от югоизточния край на града, под шосето за с. Шереметя. Откъм шосето
стената не се забелязва: вижда се само горната полегата към реката
повърхнина, от която е отцепната стената, що зее. Чрез подхлъзване или
тласване човек, надникнал в каменливата пропаст между стената и общия
масив, неусетно може да се катурне в пропастта. Откъм Янтра тя
представлява отвесна дъговидна стена, висока 30 — 40 метра, с голям вход
в пропастта. Пропастта е отрупана с големи четвъртити блокове, които
образуват разноформени ходове и отделения, обрасли с разни треви и
храсти. Цепнатината има дължина от 100—150 мет., а ширината й е от 5 —
15 мет. Камъкът на стената е жълт, със сиво-пепеляв цвят и е
глинесто-варовит. Целият масив на скалата лежи върху глина, която от
подземните и надземните води постепенно се е омекчавала и бавно
измивала, тъй че с течение на времето под скалата се образувала все
по-голяма и по-голяма кухина—един вид пещера, скалата останала без
подпора и под влиянието на тежестта си откъснала се е от общия масив, та
е образувала по този начин „Зиналата стена“. Зиналата стена във време
на еничарите в Турция (преди повече от 100 години) е нямала този широк
вход, като сегашния, а вместо него е имала само едни дупки, през които
едвам са можели да се провират кучетата. Името „Зинала стена“
(„Икак-канара“), произнесено от някой еничарин, извиквало е страх и
трепет у всекиго. То е било страшилище, и из народа за тази стена се е
носел слух, че от устата на скалата ѝ се отивало в пъкъла (ада). В този
пъкъл еничарите са тласвали и хвърляли всекиго, когото са искали да
премахнат от света, след като са го ограбвали. Сгромолясаният е ставал
на пита и със своя труп е служил за добра храна на кучетата — по онова
време едничките гости на Зиналата стена. Днес „Зиналата стена"
представлява интерес само за естественика и любителя на природата, който
тука ще види хубаво разрушителното влияние на водата, както и няколко
видове растения, които обичат усойното място. За туриста тя представлява
интерес по своите отделения и ходове, както и по своето минало.
Из" Пътеводител на В. Търново от 1907 г."
Прочетете: "Зиналата стена" от Цани Гинчев
ПОДКРЕПЕТЕ СТАРО ТЪРНОВО С ДАРЕНИЕ
2 коментара:
Някъде там, откъдето е снимано са погребани пра-баба ми и пра-дядо ми.
Да, имаше много гробове там, предимно турски, тук-таме български. Може би там е било гробище.. Сега е потънало в тръни и е трудно да се видят..
Публикуване на коментар