Печатът на Паисий Хилендарски

Открит е от сръбския учен Иларион Руварац през 1900 г. в една разписка, която се съхранява в Митрополията на град Сремски Карловци. За пръв път печатът е публикуван в България от професор Йордан Иванов през 1908 г. в книгата му „Български старини из Македония“. Първият документ, в който ние се запознаваме с изображението на този печат, е една разписка от 1761 г. „Известен факт е пътуването на проигумен Паисий в Сремски Карловци по дела на Хилендарския манастир. Самият той споменава, че това му пътуване е и с цел запознаване на литература, която може да използва за завършването на историята. Сръбският учен Руварац открива именно тази бележка и по-късно проф. Йордан Иванов я публикува в книгата си през 1908 г. Днес този печат може да се види на всяка хартиена двулевка. Но не съм съгласна с тълкуванието на Екатерина Бояджиева за символите на печата. Тя казва, че на него отгоре е изобразен орел, но орлите не се изобразяват с клонка в човката си, а гълъбите. Според мен трябва детайлно да се познават християнските символи, за да се разгадае посланието върху печата. Гълъбът символизира чистотата Божия, той е птицата, в която се въплъщава Светият Дух. Паисий Хилендарски в своята история проследява нашата история още от Ноево време, а още по времето на потопа гълъбът изиграва важна роля за съдбата на Ной и неговия ковчег. Красивата и умна птица е символ на вярата и надеждата, които той не губи докато не стига до спасението. Само гълъбът е бил достатъчно малък, за да излезе от прозорчето на ковчега, само той е бил в състояние да прелети бушуващите води, и само той е бил достатъчно умен да даде знак на Ной че е намерил сушата, носейки зелена маслинена клонка - залог за примирение на Бога с човека. 

Според мен изобразявайки тази чиста и символизираща Светия Дух птица с клонка в човката си, Паисий е искал да даде надежда на българите със своята история, както Бог е дал надежда за спасение на Ной чрез гълъба. Трите букви: ППХ естествено са- проигумен Паисий Хилендарски.
Централното поле е оформено като кръгъл щит, разделен на четири. В тези полета са изобразени чаша, кръст, три звезди и накрая птицата феникс.
   1. Първият символ- чашата е символ на съдбата, отредена от Бога. Чашата Христова са страданията. Чашата Христова, чашата на спасението ще приема (Пс. 115:4). Иисус Христос казва: "Да не изпия ли чашата, която ми е дал Отец?" (Йоан 18:11) Чашата се приема, когато християнинът търпи земните скърби със смиреномъдрие, заимствано от Евангелието.
   2. Вторият символ- кръстът, за който Св. Йоан Златоуст казва: "Какво ли не е направил кръстът? Той е глава на нашето спасение и причина за безброй блага. Чрез него ние, които преди бяхме безславни и отхвърлени, сега сме приети в числото на синовете; чрез него ние, които преди се покланяхме на дървета и камъни, сега познаваме Създателя на всичко, не тънем в заблуда, а знаем истината. Чрез него ние - бившите роби на греха - сме въведени в свободата на праведността; чрез него, най-после, земята стана небе. Кръстът ни освободи от заблудите, доведе ни при истината, измъкна ни от бездната на порока и ни възвиси на самия връх на добродетелта. Той изтреби бесовската заблуда, устрои примирението между Бога и хората, унищожи лъжата."
3. Третият символ- трите звезди са символ и на Светата Троица.
4. Четвъртият символ- птицата феникс е ранно-християнски символ на безсмъртието и възкресението. Първите паметници на християнството са свързани именно с възкресението и победата над смъртта.
Символиката на печата ни довежда до същността на Паисиевата мисия, а именно: Надеждата за спасението на българите е в изпиване чашата на страданията в името Христово и вярата в Светата Троица, които ще ни доведат до възкресението и безсмъртието.

 

 ⏩👉НЕПОЗНАТАТА ИСТОРИЯ

Автор: Грета Костова- Бабулкова 
 © Съдържанието в блога /текстове, фотографии и видео/ е под закрила на Закона за авторското право. Използването и публикуването на част или цялото съдържание на блога без разрешение от страна на Старо Търново е забранено. 

 

ПОДКРЕПЕТЕ СТАРО ТЪРНОВО С ДАРЕНИЕ