В ПАМЕТ НА РАДКА, ИВАН И СТЕФАН КОСТОВИ share buttonYouTube channel- Veliko Tarnovo СКЪПИ ЧИТАТЕЛИ, АКО ТОЗИ БЛОГ ВИ ХАРЕСВА, ПРЕПОРЪЧАЙТЕ ГО!

ПАИСИЕВАТА ИСТОРИЯ И ИНТЕРЕСИТЕ НА ТЪРНОВЕЦА С. П. АХТАРЯ КЪМ ИСТОРИЧЕСКОТО МИНАЛО


 Дейците на Българското възраждане, а сред тях и Стефан Пенев Ахтар, са убедени в действената роля на историческото знание за пробуждане на националното самочувствие. В тази насока върху много от тях неотразимо въздействие упражнила Паисиевата история. Безспорно доказателство за преклонението му пред делото на Паисий е неговото пряко участие и съдействие за появата на шест нови преписа на Паисиевата история в разстояние на три години: Първи Търновски препис — на П. Р. Славейков, копие на Еленския препис (1842 г.). Втори Търновски препис — на Славейков с участието на Хр. Драганов (чернова на сглобата, направена от двамата въз основа на Еленския препис и вероятно на Спиридоновата история) — (1847 г.), препис на Христо Драганов (сглобен от Еленския препис и предоставения им от К. Фотинов ръкопис) — (1842) един непълен препис, излязъл изпод перото на самия Стефан Ахтар С. П. Ахтар и вместен в ръкописния му, сборник (съставен между 1842—1845 г.), препис на учителя Кънчо Стоянович (1844 г.)5 и препис на Тодор Н. Шишков (1845 г.)6. Впрочем не е изключено да се открият и други преписи, правени с насърчението на Ахтаря. Но и изброените шест красноречиво говорят за неговата настойчивост. В края на своя препис Тодор Шишков — изтъкнат по-късно учител и културен деец, тогава току-що завършил училище, вписва за „вечно воспоминание" наред с родителите си „и приятел наш Стоенчо Ахтарин“. Този израз на признателност и уважение е характерен за високия морал на онази епоха. Създаването на всички споменати преписи на Паисиевата история в продължение само на три години е потвърждение на живото отношение към творбата на Хилендарския монах, превърнала се в светиня и гордост в дома на С. П. Ахтаря. Открил истинското значение на историческите знания и мобилизиращата роля на Паисиевата история, търновският ахтар съзнателно и упорито разширява кръга от нейни читатели и преписвачи. Нещо повече, той им внушава не само да благоговеят пред тази творба, но да си служат с нея, да вземат присърце поставените от Паисий задачи. Не случайно сред многобройните преписвачи и разпространители на Паисиевата история тъкмо двама от неговите духовни ученици — П. Славейков и Хр. Драганов, през 1842 г. първи прилагат една нова форма за популяризиране на Паисиевата творба — четат и „проповядват“ българската история между казанджиите, бакалите и табаците в Търново. По-късно, намиращи се вече в Свищов, двамата привличат и ученика Никола Катранов (прототипа на Инсаров) и повтарят опита си от Търново, като популяризират Паисиевата история сред свищовските граждани. След години за подобни патриотични проповеди служел „Царственика“ — печатната книга, стъкмена по Паисиевия труд, както свидетелствува Райчо Блъсков по време на учителствуването си в Добруджа. Стефан Пенев Ахтар наред с приноса си за умножаване на ръкописните преписи от Паисиевата творба има свой дял и в инициативата да се издаде по-пълна българска история — една голяма за времето си идея. Според някои автори Ахтаря се е ръководел от тази мисъл, когато възложил на П, Р. Славейков и Хр. Драганов да препишат Паисиевата история. Починът на Ахтаря те свързват и с търноведа Евстати Ангелович, търговец в Букурещ, който обещал да отпечата труда на Паисий. След завършването на Първия Търновски препис той бил изпратен в Букурещ, изглежда със съдействието на Ахтаря. По-късно този препис попада между книжата на Българското книжовно дружество в Браила, но не бил отпечатан. Преписът на Хр. Драганов пък бил занесен в Свищов и останал на разположение на Христаки Павлович. Разговорите, водени при посещението на К. Фотинов у С. П. Ахтаря в Търново, на които присъствувал и Славейков, също се въртели около българската история и отликите в отделните познати ръкописи. Както Фотинов, така и Ахтаря, били запалени от идеята за отпечатването на една по-цялостна българска история, за съставянето на която да послужи като основа Паисиевият труд. Не може обаче да се твърди, че първоначалният замисъл принадлежи на С. П. Ахтаря. По-скоро тук има съзвучие в мислите, желанията и намеренията на цяла група възрожденски дейци, между които са и Фотинов, и неговият търновски приятел. По това време С. П. Ахтар бил вече добре известен с издирените средновековни български ръкописи и монети и с подкрепата, която оказвал на родното книгоиздаване и на периодичния печат. Естествено е да се очаква, че онези,, които замисляли издаването на българска печатна история ще потърсят и неговото съдействие. Още повече, че забавянето на изданието всъщност се дължало на липсата на извори. А у Ахтаря се намирал близкият до първообраза Еленски препис на Пансиевата история, той притежавал известно време и безценния „Синодик на цар Бориля“ и други важни ръкописи, които можели да хвърлят така нужната светлина върху непроучените въпроси от нашето минало. При това търновският родолюбец бил свързан с Анастас Кипиловски, комуто дори изпратил някакъв стар български ръкопис, писан на кожа, с вярата, че той ще бъде издаден. При един пожар в Букурещ обаче ръкописът изгорял. Източник на това важно известие, потвърждаващо връзката на С. П. Ахтар с Кипиловски, е Стоян Попандреев Робовски, известен учител, книжовник и революционер. По този въпрос той пише: „В Елена у поп Дойна... имало, казва ми майка ми Койка, един Царственик, писан на кожа, казвал ѝ баща ми поп Андрей Робов, когато баща ми го дал на Стоенча, Търновалията, а той го дал в Букурещ на г. Кипиловскаго, за да го печата. Но за зла чест нам. . ., когато горял Букурещ, изгорял — казаха ми някои, когато питах аз [от] любопитство.“ Неговото пропадане несъмнено е попарило както А. Робовски, така и С. П. Ахтар и Кипиловски. Все с горещо желание да улесни бъдещите историци, които цялостно ще изучат родното минало, Ахтаря подарява по-късно и „Синодика“ на Н. Хр. Палаузов — пратеника на одеските българи.
Българското възрожденско общество се сдобило с печатна родна история на роден език — „Царственика“, издаден от Христаки Павлович. В разгорещените спорове около източниците и първоосновата на бъдещата печатна история и в усилията на книжовници и родолюбци за практическо осъществяване на идеята, своето място има и Стефан Пенев Ахтар. Всякога близо до народа, С. П. Ахтар по-добре от мнозина емигрантски дейци чувствувал породилата се жажда от познания за свободната някога и славна българска държава, и разбрал колко важно е да се отговори на насъщната жажда от патриотично историческо четиво. Без да има научна подготовка, той желаел да бъде проучена и написана достоверна и цялостна родна история, стремял се и спомогнал немалко за издирване и обогатяване кръга от документални извори. Една от главните му заслуги е популяризирането на ненадминатата по въздействието си Паисиева история и умножаването на нейните преписи, а след това разпространението на първите печатни книги, посветени на героичното минало на българския народ. Из книгата "Възрожденецът Стефан Пенев Ахтар"- Огняна Панайотова Маждракова-Чавдарова
Илюстрация: страница от Ахтаровия препис на Паисиевата история
Грета Костова- Бабулкова
Описание Сума
Дарение BGN

Няма коментари:

Публикуване на коментар