В ПАМЕТ НА РАДКА, ИВАН И СТЕФАН КОСТОВИ СКЪПИ ЧИТАТЕЛИ, АКО ТОЗИ БЛОГ ВИ ХАРЕСВА, ПРЕПОРЪЧАЙТЕ ГО!

ДИМИТЪР ЙОРДАНОВ- достоен търновски кмет на стамболовистите

Бил кмет на Велико Търново от 1923 до 1925 год. - стамболовист, предложен и избран от стамболовисти и блокари /лица, които се числяли към партии, образували "конституционен блок" у нас през двадесетте години на ХХ век/. Негови помощници били блокарите Светослав Церовски и Спас Дюлгеров. По стара традиция при избирането на кмет стамболовист търновци се стичали на Стамболовия мост и запалвали свещи по перилата му. Беляковчани наблюдавали от Зеленка вечерната феерия в чест на Димитър Йорданов. Юрист по образование, Димитър Йорданов бил стамболовист от новото поколение. Той спечелил доверието на съпартийците си и го избрали във Върховния съвет на национал-либералите. (В централното ръководство били още партийният оратор - адвокатът Петър Шишков (1873-1944) и авторитетният елинчанин Панайот С. Кършовски.) Баща му Йордан Минчев бил добър фелдшер. Когато се поставил въпросът за закриване на фелдшерските служби в България, той написал открито протестно писмо до правителството и депутатите. Това го издигнало още повече в очите на хората.
За този кмет съм записала дословно следното: „Димитър Йорданов нямаше авторитета на Кр. Станчев, но беше възпитан човек. Имаше желание за работа и се разчиташе на него. Лично ходи в София да купи 100 водомера. Така цената на водата за къщи, дюкяни, работилници вече не се определяше от Общинския съвет. В среща с царя се опитал да уреди дълга от сватбата на баща му - Фердинанд. 30-годишният срок наближавал, а въпросът все не се решавал. А като стамболовист хич не бръснеше Стамболийски. Когато той дойде в Търново - беше средата на април 1923 година-кметът го нямало на посрещането на гарата, нито на срещата пред Сметната палата (голямата сграда срещу входа на Царевец, бивш Окръжен народен съвет - б. с.). Стамболийски пристигна на срещата на кон и придружаващите го също бяха на коне. Бай Васил Димитров (водач на земеделците в Беляковец-б. с.) ходи да го посреща с нашите и с хотничани чак на гарата. Разправя, че кметът на Търново го нямало. Стамболийски бил нещо уплашен и не излязъл от вагона. Там преспал. Охранявала го конна полиция. Страхувал се от стамболовистко Търново, изтълкували нашите. След срещата всички на коне потеглиха през Долна (Асенова) махала.
Този бойкот на кмета Йорданов беше заради золумите на земеделците по време на съборите - през есента на предната година. Витрини по главната улица бяха изпотрошени. Земеделците удряли с колкото сила имат с цепениците си. Предвидиливи търновци бяха спуснали рулетките на магазините си. “
Търновци намразили Стамболийски след съборите (1922). Преди това имали хубаво мнение на него: хвалели го за дръзкото му държание към цар Фердинанд. Имитирали го как се провиква и му казва да снеме калпака си, за да прочете тронното си слово пред народните представители. След като дошъл на власт обаче, Стамболийски се самозабравил. От БЗНС министрите търновци най-много се подигравали на Марко Турлаков (като министър на финансите), когото наричали Марко Общи, защото като Димитър Общи се хвалел, че „държи кесията“. По-сетне разобличавал Стамболийски, че управлява с цепеница, а не с обещаното народовластие. Името на Турлаков било свързано с най-много афери: солна, шаранова, спиртна и пр. афери, в които замесил и семейството си. Най-разпространеният виц за Ал. Стамболийски в Търновския край бил следният:
Завел Стамболийски царчето Борис у баща си. Изгледал ги старецът и рекъл:
— Сандьо, кое е това момче, бре?
-  Как момче, бе татьо! Това е нашият цар Борис!
- О, Борисе, Борисе! Ти си бил ептен младо. Наш Сандьо - лудо. Не знам, синко, как ще оправите България - въздъхнал старецът.
При кметуването на Д. Йорданов махалите се преименували на квартали, но търновци продължили да ги наричат по старому. Било определено мястото на индустриалната зона на града — около двете гари. Изяснявало се къде се губят водите на търновските водоизточници. Била приета широка строителна програма: поща, втора прогимназия, която да носи името на Иларион Макариополски (днес училище по туризъм „Д-р Васил Берон“), училище по художествени занаяти (днес Художествена галерия - на Боруна), техническо училище със средства на ефория „Ангел Попов“ (днес Строителен техникум), възстановяване на срутилата се от земетресението мъжка гимназия. И нещо важно, останало и до днес: през 1924 г. по предложение на кмета Йорданов се приело празникът на търновските благодетели да се слее с празника на „Св. 40 мъченици“. Този празник на Търново според баща ми се чествал на различни дати. Като ученик например той ходил на този празник на празника „Св. Дух“, отбелязан с шествие, което завършило на Света гора. А от стари хора чувал, че до Балканската война празникът бил честван на Еньовден заедно с освобождението на града от турско робство. През същата 1924 г. в Търново се провело едно местно неофициално според баща ми честване на Дряновската епопея. То било по инициативата на свещеник Петко Франгов, участник в Априлското въстание и голям общественик след Освобождението. Така се подготвила 50-годишнината на това събитие, отбелязана две години по-късно в Дряновския манастир пак по инициатива на стария поборник. На търновското тържество, отбелязано на Паметника на обесените, той заявил, че ще се проведе голямо честване след две години. Идеята на свещеник Франгов била подета от дряновското запасно офицерство. В Търново бил учреден Окръжен комитет, чрез който се издирили всички участници в Априлското въстание. Възложено било да се напишат техните биографии. Но заслуга за юбилейното честване имал и тогавашният председател на Окръжната постоянна комисия - севлиевецът Тодор Бончев, който отпуснал много средства.
Политическите боричкания между стамболовисти и сговористи попречили на 31-годишния търновски кмет да довърши мандата си. Ето как обясни това баща ми.
Стамболовистът Боян Смилов, министър на правосъдието, излязъл от кабинета на Ал. Цанков (Първо сговористко правителство - 1923-1926) в знак на несъгласие да подпише указа за въвеждане на военно положение в България, след като се разбрало за подготвения комунистически бунт (Септемврийско въстание, както е известно в историята ни). Предчувствие за нещо сериозно се усетило. В Беляковец бившите военни - братята Добревски, били извикани в Търново. Имало „раздвижване, както се казвало. Търновските сговористи се възползвали от тази ситуация и решили да „катурнат“ местната власт, което значело да превземат крепостта на стамболовизма. Сговористите имали мнозинство в Окръжния съвет. Решили да започнат с развенчаване на най-популярния търновски стамболовист Кр. Станчев. Това можело да стане според тях с обвинение, че има преразход на средства за прехраната по време на кметуването му. Плъзнали слухове, че може да бъде даден под съд. Но така се случило, че бившият търновски кмет Кр. Станчев починал наскоро след това. След като се „хванали за прехраната“, сговористите решили да я използват докрай. Те издебнали подходящ момент - един конфликт между Общината и компанията, натоварена с прехраната. Всичко можело да се уреди чрез разтрогване на договора, но секретарят на Общината, за когото имало съмнение, че е подкупен човек, подведен от помощник-кметовете (блокари, станали след това сговористи), дал компанията под съд. А съдът постановил разтуряне на Търновската община. Станало така, както желаели сговористите - в навечерието на 30-годишнината от смъртта на Ст. Стамболов. Големият събор на стамболовистите, който следвало да се проведе в Търново според търновци, бил изместен в Плевен. Поканени от тамошния голям стамболовист д-р Думанов, търновските стамболовисти отишли на събора. Стъписването на търновските стамболовисти доказало колко липсва човекът, който можел да овладее едно такова положение. Събиращите се в кафеджийницата на дядо Косю (ул. „Гурко“) стамболовисти пеели и плачели:
„Я чуйте, патриоти,
Да си кажем словото:
На Гергьовден сме затворени в тъмни, хладни зандани...“
/Тази песен, озаглавена „Песен от Ст. Стамболов за Ст. Стамболов“, е изпята от внучката на Йорго Радов от Самоводене — Донка Денчева Шишманова, майка на Кръстю Шишманов Кръстев. Последният я помества в книжката си „Родова памет за Йорго Енев Радов - народен закрилник и борец за свободата на България“, Велико Търново, 2003, с. 43./
През есента, в навечерието на новите местни избори, в Търново се провел „нарочен“ според търновските стамболовисти събор на младите сговористи под мотото: „България над всичко“. Над 2-3000 души демонстрирали силата на Новото време, както наричали идването на власт на Демократическия сговор. Лично пристигнал министър-председателят Александър Цанков. Но търновци (стамболовистите) обърнали специално внимание на Андрей Ляпчев. Това те самите обяснявали: „Той ни отърва от Фердинанд“.  /Дни след Солунското примирие, подписано от А. Ляпчев, цар Фердинанд абдикира в полза на сина си (3 октомври 1918). Ляпчев имал заслуга за това, коментирали търновските стамболовисти, а Ал. Малинов считали за „подлизурко“ заради думите му към цар Фердинанд. „Винаги съм до Вас, след Вас“, към които стамболовистите добавяли: „И под Вас“./ Говорело се, че съборът на младите сговористи в Търново „отворил очите“ на Ал. Цанков. Той усетил националистически настроените търновци. През следващите години често посещавал града и спечелил търновци. По време на една сказка баща ми чул Ал. Цанков да казва, че Търново се очертава да стане „столица на националистическа България“. След забраната на политическите партии в България (1934) тези негови думи допаднали на търновци и влезли в употреба на мястото на „крепост на стамболовизма“. През 30-те години Ал. Цанков създава Национално социално движение по италиански образец, основано на „либро е мускето“ („книга и пушка“), но ориентирано към Германия. В негово лице търновци виждали силната личност. След 9.1Х.1944 г. най-преследваните били цанковистите, а не стамболовистите, за които се смятало, че са останали в миналото. Много цанковисти имало и в селата (Беляковец със силна Демократическа партия). След Девети септември на Ал. Цанков е прикачено прозвището Кръволака.
Националистическа пропаганда провеждал и Георги Иванов Фичев чрез движението „Национален подем“. С голям интерес търновци посрещнали книгата му „Национализмът и държавата“, излязла през 1937 г.
Предизборният събор помогнал за победата на Сговора в Търново. Преднината била незначителна. Димитър Раев, секретар на младите сговористи в Търново и председател на Временната общинска тричленка, бил избран за кмет на града. Янко Стоенчев казал: „Олекна ми!“.
/Янко Стоенчев (1881—1927), бивш министър на обществените сгради. Търновци го обичали и казвали, че след Ст. Стамболов единствено той истински помагал на родния си град. Неслучайно площадчето пред мъжката гимназия, за която отпуснал около три милиона лева, взело името му след неговата смърт. В близост до гимназията в негова памет бил направен красив барелеф с плоча, тържествено открита през 1928 г. Днес този паметник е „преправен“: с вградена скулптурна глава той е посветен на М. Кефалов, чието име носи улицата до моста в кв. „Света гора“./
На следващата година съдът оневил Общината, компанията била осъдена да заплати глоба, а един неин член влязъл в затвора. Същата година се провел голям събор/конгрес на стамболовистите в Търново. Той преминал по традиция с много шум и музикално шествие през града. Минувачите по тротоарите ги приветствали и махали с ръка.
Димитър Йорданов се върнал към адвокатството. На следващите избори през 1929 г. станал общински съветник. Като авторитетна личност го избрали за председател на читалище „Надежда“. През 1944 г. това съвпаднало с честването на 75-годишнината на тази стара търновска институция.
При кметуването на Димитър Йорданов станали бурни политически събития: 9-юнският преврат през 1923 г. - интелигенцията била против управлението на Ал. Стамболийски и застанала в защита на този преврат, включили се и ученици от мъжката гимназия. На следващия месец след преврата в Търново били извикани всички кметове и секретар-бирници. Изпратеният от правителството висш служител казал между другото: „Управлението на страната ще се основава на „ред и законност“ ... Нашето правителство няма да сменя цепениците с пищови...“
Други събития били- Септемврийското въстание през същата година и атентатът в „Св. Неделя“ в София през 1925 г., в който участвали двама души от нашия край.
На 9 септември 1923 г. в Модерния театър бил основан Демократическият сговор в Търново. Присъствалият от Беляковец Иван Свирчев, голям приятел на Янко Стоенчев, разказвал колко се умувало къде да се проведе основаването на новата политическа структура. Модерният театър надделял заради Новото време, както наричали управлението на Ал. Цанков (1923-1926). Последният го предпочитал след това за сказките си. Веднъж Я. Стоенчев казал, че Демократическата партия е гръбнакът на Демократическия сговор, но народняк (блокар) го апострофирал: „Не думай тъй, Янко!“.
Димитър Йорданов изчезнал по Девети септември 1944 г. По сведение на сина му Любомир Йорданов - юрист, бившият търновски кмет станал жертва на т. нар. „справки“. Извикан в МВР, той бил задържан и заедно с още 17 души ликвидиран на 3 срещу 4 октомври 1944 г. в Ксилифор или в с. Козаревец според появилите се след 10.11.1989 г. коментари в пресата.  Напразно колегата му Стефан Рачев, комунист, се мъчел да го спаси. Димитър Йорданов бил в добри отношения и с адвоката комунист Ангел Генов. С него се били договорили да няма ексцесии в Търново след Септемврийското въстание. Човекът, дал лоши сведения за него на Димитър Стоичков (Чолака) - изготвящ тогава списъци с имената на тези, които следва да бъдат ликвидирани, бил Петър Георгиев, научил синът му Любомир Йорданов.
От Любомир Йорданов научаваме, че Факултетът по право във Великотърновския университет се дължи на приятелството между него и д-р Михаил Вълчев — министър на правосъдието в кабинета на Димитър Попов. Когато се решавал въпросът за правния факултет, Л. Йорданов склонил приятеля си (двамата са репресирани) този факултет да бъде във В. Търново, а не в друг град, каквато била нагласата.

Из книгата на Олга Цанкова "Търновските кметове" (1919-1945)

Няма коментари:

БЛАГОДАРЯ ЗА ПОДКРЕПАТА!
Описание Сума
Дарение BGN