В ПАМЕТ НА РАДКА, ИВАН И СТЕФАН КОСТОВИ share buttonYouTube channel- Veliko Tarnovo СКЪПИ ЧИТАТЕЛИ, АКО ТОЗИ БЛОГ ВИ ХАРЕСВА, ПРЕПОРЪЧАЙТЕ ГО!

ТЪРНОВО ИЛИ ТЪРНОВА

ИВАН БОГОРОВ
Из „Няколко дни разходка по българските места“- първият български пътепис издаден 1868г. в Букурещ

— Честит ви сиргян, кир Статке.
По тия думи повечето от нашите читатели могат да разбе­рат, че се намираме на Марино поле край лъкатушките на Янтра срещу Велико Търново, което, ако и да не е толкос го­лямо, доста е, че се големи само с името си.
То е разположено на един твърде стръмен каменлив бряг, кой­то от върха до най-долу, дор до реката, е накичен с къщи една над друга назидани, също както са наредени кермидите на един покрив. Всяко местоположение си има добрините. Високи­те места се радват на по-чист въздух, а ниските имат по-близо водата. Повечето къщи са дървени и едвам ли имат основа, чтото, като падне една от някой буен вятър или от някой порой, тя надолу струпала още две-три. Тия нямат никак дворове — токо до вратнята се влазя и в стаята — и са станали още по- тесни откак управлението е разширило малко улиците.
Човек се смайва като помисли на ума си, защо тия хорица са се накатерили по тоя толкова стръмен бряг, кога тии имат през реката по-хубаво място. И ако би направили един мост от Али паша насреща, то местото щеше да бъде по-прилично за град, зачтото е по-равно и по-широко, и там могат да живеят по-разпуснато.
Търново има доста голяма чаршия. Само сто и двадесет дюкяна продават памучни прежди и американско платно. Ала кога не е пазарен ден, дявол няма по дюкяните. От петък до събота им е пазарът, на който дохождат повечето горнеселци, когато долнеселци си пазаруват на Ряховица, че мъчно им иде да бият път из търновский боаз. Тук няма зеленчук, ако и в разстояние един час да е село Лясковец, на което жителите са всичките градинари, които ходят по чужди страни да работят своя занаят, а в Търново не стъпват, че няма кой да им купува мъката, и по-добре да речем, няма с какво да им се купува стоката. Та, според това, може съди всякой, какво богатство имат жителите.
От Търново има мнозина, които ходят в Италия с бубено семе. Тии говорят и добре италиянски. Като се разговарях с едного от тях, попитах ги, когато са били в Италия, ако са обърнали внимание върху предението и тъканието на коприна.
—  Ха — казаха ми, — ний ходим в Италия само да прода­ваме семя. То за такава работа трябва максус да отиде човек. Нашите женоря могат испре и истъка малко нечто коприна, ами няма кой да стане мукаят. Нам кога ни дотребуват копринени фистани, купуваме си ги готови от Букурещ, а тукашната коп­рина я продаваме на французите, че те били уж по-майстори да я истъкават.
Един ден ме покани един приятел да пия едно кафе у тях. В къщата му постелките му като бяха все купешки, както е обикновено в Търново, попитах го, ако знаят търновки да пре­дат и тъкат.
—   Не! — той ми отговори простодушно. — То е на Беброво, далеч от тук шест сахата, дето знаят да предат и тъкат. Нам ни е по-износно купешкото.
—   Жално ми е — рекох му, — че Беброво се паднало много далеч от вас. Той смънка нещо, без да го разумея. Както водата, хавата, ядението и местоположението дават на човека особен обичай, тъй и тукашните се изговарят според лакатушний въртеж на Янтра, което те наричат дипломатика, която прилича малко нещо на фенерска.
Както търговията и обикновените занаяти не са заможни да прехраневат тукашните жители, а пък индустрията я няма ни­каква, то от всякоя къща се намира, без изключение, по един човек на чужди места, които са отишли да търсят прехрана, и мнозина от тях не се връщат веке.
Поправянието на това нещо, както и обогатяванието на жи­телите, зависи от търновските предни человеци. Който нека да бъде предний в един град, той требува да познава и что е длъ­жен към своите съграждани — да му стоят прави с кръстосани ръце пред него или да бъдат и те равни на него.
Една сутрена отидох на кахвенето, седалата на което са направени нито по европейски, нито по турски, че дотолкоз е стигнала тук архитектиката, та, както и да седне человек, все е на безпокойствие. Токо что се беше напълнило с хора, и от цигарите имаше вътре гъста мъгла. Тутакси влазя един, блабеляше нечто и по-яката повтаряше: „Йордане!“ Изпървом по­мислих, че някой сиромах търсеше чорбаджи Йордана. И пос­ле, като влезе едно дете след него и носеше менче пълно е во­да, разуме се работата. Той беше облечен с въззелено джобе от Ноево време, закърпено с няколко черни парцала, измъкна от пазухата си китка босиляк, потопи я във водата и силно поръси всички ни наоколо. Сетне, като ни подаде да целунем дървен кръст, поръси и отделно всякого едного. И, като свър­ши това, направи ръката си на кривачя, просна я към всички ни и извика:
— Давайте пари, де!
— Това е нашия поп махалелия — пошепна ми един до мене, — требува да му дадем по пет парички.
Далеч един сахат и половина из боаза при манастиря се находа къщата на руский консул. Казват хората, че тойз дипломат си направил там жилището, зачтото бил дошъл както, покровител на православната вяра, нежели за политически подлози.
В Търново в женските, както и в мъжките училища учат онова, което не им яко требува. В първите на място да се учат на занаят, да месат хляб, да перат, да готвят, да шият, да предат, да плетат и да тъкат, накъсо да речем, за да бъдат добри майки и харни къщовници, те се учат да прават писма! Във вторите за търговия, заради занаят, за политическа или домашна икономия и реч не става, учениците се готвят да стават географици и историци. Едвам се отървахме от наустници и псалтир, то налетяхме на други денгубци.
Учителите се оплакват, че бащите на децата не оставали синовети си да ходят много години в училището, и последните имат правда. Изобщо, училищата отпреди десет години насам не са направили нито крачка успех. Тия стоят все на еднакво състояние, може би и да останат още за много време все тъй. То не е нищо, че броят на учениците се е умножил отпреди десет години, то произлиза от народонаселението, то не е никакъв успех. Кой дял от науката е цъвнал и цъвти в някое училище? Всяка стока се харчи там, дето хората имат потреба от нея. Една наука успява там, дето человеците имат нужда от нея. Младите българчета откак напуснат училището, нели имат пред очи занаята и търговията, които им са самото- прибежище! Следователно училищата требува да бъдат занаятски и търговски!
Снимка из колекцията на Павел Енчев-  https://myoldbgpostcardscollection.jimdo.com
Ако оценявате труда ми и желаете да направите дарение, благодаря Ви!
Описание Сума
Дарение BGN

Няма коментари:

Публикуване на коментар