вторник, 21 ноември 2017 г.

Крум и Омуртаг- търновски царе


Подменената българска история води до много недоразумения, които учудват мнозина, които търсят отговори на въпроси като например: "Защо в църквата "Св. 40 мъченици" се намират колони с надписи на Крум и Омуртаг, които според официалната история са били езичници и по тяхно време столица е била Плиска?" Българските историци, подведени от мнения, обслужващи чужди интереси казват, че са донесени от Плиска, без да са били част от по-стара сграда, а свободно стоящи в триумфална площадка пред входа на двореца... Но защо в християнски храм ще се поставят колони на царе езичници и на едната, на Омуртаговата ще се споменава Бог: "Нека Бог да го удостои да живее 100 г." Никой не може да оборва факта, че Мортагон/Омуртаг/ не е бил християнин по много причини, но най-простата, същевременно и най-болезнената за антихристиянската теза е медальонът му. Езическите владетели не се изобразяват с корони и кръстове, при това ДВА! Единият на короната, а другият в ръката му. Тази реликва, принадлежаща на Омуртаг- златният медальон е намерен при разкриване на жилище в северозападния склон на Царевец. Но как и защо така всички тези артефакти от езическо време са се озовали в Търново?  Нелогично е да се отговори, че са били пренесени от Плиска.. Отговорът е много прост, но защо ли толкова време остава скрит от българина, а му се натрапват какви ли не теории. Непризнатата от историците Паисиева история дава точен отговор. Паисий Хилендарски обяснява това.. Според него Крум е бил знаменит с това, че е поставил царския престол в Търново: "Той най-напред съградил Търнова, три крепости между река Янтра, и тук поставил царския престол."  За вторият търновски цар, Паисий пише: "Вторият е търновския цар, Муртагон, блаженият и достопаметен Михаил-Йоан. Така се наричал - Михаил-Йоан. От него се повели племето и родът на българските царе до последния Шишман Йоан.. От Михаил-Йоан, първият благочестив цар, брат на Крун, който се кръстил, в Търново всички били благочестиви. От него се наченал и племето и родът на благочестивите български царе, както казахме. И гдето се намират техни образи, печати и грамоти, всички се подписвали така по името на своя праотец и прародител блажения цар Йоан-Михаил.. После в Търново, както рекохме, тоя цар бил втори просветител на българите след цар Тривелия /Тервел/." 
Защо историците не споменават Покръстителят като Йоан- Михаил, както Паисий, защото не искат да го свързват с търновските царе, които се подписвали първо с името на своя праотец!  Защо ли Паисий Хилендарски, постоянно повтаря Търново, като говори за Крум и Мортагон и защо историците пренебрегват това... Ясно е че "старият дом", за който пише Омуртаг в своя дълъг и важен надпис на колоната, се намира в Търново а не в Плиска или на друго място. За това свидетелства разстоянието до Дунава, което отговаря на дадените мерни единици дадени от Омуртаг, единствено от Търново, и от никое друго място. Прочетете повече
Хайде да видим как всички събития се подреждат като пъзел, този на истинската българска история..  Kубратовите българи са гледали на себе си като на стари жители на Тракоилирия. “Българите завзеха първо Македония . . . а след това също и Тракия.” С това се установява, че началото на съвременната българска държава се намира в Македония, а не в Мизия. И в легендата за Свети Димитър се вижда, че българите са гледали на македонските и тракийските градове като градове на техните деди, а архиепископ Теофилакт нарича българите постоянни жители на Илирия и Тракия, то от това става убедително ясно, че под българи са били разбирани старите тракоилирийци. Българската държава по онова време е обхващала целия Илирик, т.е. двете Панонии, двете Дакии, Дардания, Мизия, Превала, Родопа и Тракия до дългата стена на Византия. Затова егейска Тракия до самия Kонстантинипол винаги е била означавана като българска земя.” Архимандрит Кирил Рилски в своята книжка"Българска самостоятелна църква в Илирия" обяснява, че част от дедите ни напускат земята ни и вземайки участие в армията на Александър Велики се заселват на изток. Споменава се и за заселването на дедите ни на територията на Русия по времето когато тази държава още не е съществувала: "Една част от Илирийските древни българи, във време на преселение на народите, са напуснали бащините си огнища на Балканския полуостров и са се преселили във вътрешността на Русия, където основали българско Камско царство. В VII век, когато вече Балканските древни Илирийски българи са били съвършенно подчинени политически на Византия, камските българи се притекли на помощ на своите единоплеменници Балкански илирийски българи, като е дошъл Аспарух с една дружина Камски българи, които изповядвали древната езическа религия на своите прадеди, които са изповядвали още в най-древно време, когато те са живеели на Балканския полуостров преди преселението на народите.  Местните Илирийски Балкански българи, които са приели християнството непосредствено от св. апостола Павла (Рим. 15 гл., 19 cm.) на които българи пръв български епископ е бил св. Климент (Фил. IV гл., 3 cm.), които са имали своя църковна българска иерархия; те са подготвили към християнството дошлите Камски българи. Според историята на Паисий, Батоя/Аспарух/ прави Охрид своя столица, което ще рече, първата столица на камските българи. Там е бил престола и на Тервел/Тривелий/, първият покръстител на дошлите камски българи езичници.  От Паисиевата история разбираме също, че след Тривелий, който станал монах, първо се възкачил големият му син на престола. Той обаче следвал християнската вяра за малко и отново се обърнал към езичеството. Баща му го ослепил, задето върнал народа към езичество и предал царството на по-младия си син, но и той го предава като бил развратен във вярата и непоносим за българите. Затова го изгонили от кралския престол и поставили за свой крал Асен Велики. Този Асен Първи бил пръв български цар и е превзел Персия, помагайки на гръцкия цар Лъв, който пък му обещава с клетва, че ще му даде царска титла. Написано е:" Така и Асен, първият български цар, бил знаменит, славен и благополучен в битките, както се казва. Победил и разбил толкова хиляди арапи, покорил толкова земя от гръцкото царство и получил венец (корона) и царска титла. Преживял щастливо и спокойно много години на българския престол в град Охрид и починал в мир." Той е първият български цар, за който официалната история мълчи, ето сега можем да видим тази приемственост, но и да си обясним и защо братята Асен и Петър не случайно избират Търново за център на въстанието против византийското владичество. Те са искали да възобновят царството, такова, каквото е било по времето на втория търновски св. цар Михаил- Йоан и родът на благочестивите български царе.
Паисий много добре обяснява кога българите отново преминават към езичество.. "И вторият български цар Добрица бил славен и непобедим в битките. Произхождал от дунавските страни, затова пренесъл българския престол от Охрид в Преслав, обградил Преслав със стени и поставил тук българския престол и крепост. Затова охридските българи го възневидели, понеже пренесъл престола от Охрид в своята дунавска страна, въстанали срещу него и го убили с всички князе и господари, които управлявали българското царство." Виждаме, че това е направо преврат, който се прави явно от езичниците, които поставят техен цар- Телезвий/Телец от именника на българските владетели/. Трябва да отбележа, че цар Добрица е споменат само от Паисий и го няма в Именника на българските владетели, т. нар. ханове. Паисий пък не споменава следващите четирима владетели/ Телезвий, Сабин, Таган и Телерик/в главата от своята история, именуваща се "Колко знаменити били българските крале и царе". Но в началото на историята си за Телезвий казва, че бил на тридесет години, но нямал сполука. Вижда се от Именника, че е царувал само три години. След него се възкачва Сабин, който също царува три години. Явно обаче се уплашва и избягва при византийския император иконоборец Копроним, като Паисий отбелязва, че там престава да се покланя на иконите. След това на престола се възкачва Таган, а в именника е наречен Паган, който царува една година. Поради таен съюз с Копроним, българите го изгонили и възкачили на престола Телерик.  За него Паисий казва: "Телерик също бил неверник. Гърците покръстили и Телерика. Цар Лъв го оженил за Ирина, сестра на царицата, и му дал висока служба в царския дворец. Телерик разбрал, че българите искали да поставят друг цар, писал на цар Копроним, заявил, че иска да избяга в Цариград, и го молел да му прати хора тайно да го заведат до Цариград... Паисий ясно посочва, че връщането към езичество в България става по времето на император Копроним иконоборец. Неговата политика на враждебност и насилие към част от Църквата му спечелва ругателното прозвище „Копроним“ (от kopros „фекалии“, и onoma „име“; букв. „Лайнозвани“) измислено от религиозните му противници. Ето какво казва Паисий: "В 777 година умрял Копроним, окаяният иконоборец. Царувал 35 години и избил много светци заради светите икони и бил много жесток и за гърците, и за българите. През неговото царуване българите пак отстъпили от християнството и се обърнали към предишното езичество, защото нямало в това време славянско писмо, но българите четели и пишели по латински. Затова слабо разбирали християнския закон, който преди това държали 78 години."  От книгата на архимандрит Кирил Рилски разбираме, че "църковният език в древната българска църква е бил латинския богослужебен език. Той е бил и писмен език на старите илирийски българи, които считали себе си за Римляни. Тази древна българска църква в Илирия е била подчинена на църковната власт до 535 година на Римския папа. Цели 10 години Римският папа е протестирал и не е искал да признае самостоятелността на тази древна Българска църква, която отсетне е била наречена с името на Първа Юстиниания от V Всел. Събор по името на византийския император Юстиниан Великий. Древната Българска църква, която е била основана в Илирия непосредствено от св. апостола Павла от древните коренни жители на Балканския полуостров илирийските българи под църковната власт на Римския папа до 535 г., тя се уважавала много за нейната древност и апостолско достойнство, както на запад, така и на изток.
Всички византийски императори, като се започне от първия християнски император Св. Константин Велики, Юстиниан Велики и всички дp., са указвали голямо почитание и уважение към древната апостолска Българска или Първо Юстиниановската самостоятелна църква. Даже и византийският император Василий Българоубиец, който в 1018 год. е покорил първото Българско царство, се е отнесъл с голямо почитание и уважение към тази древна българска апостолска църква, като издал три грамоти, които са се запазили и до наше време, които са охранявали нейните църковни привилегии и нейните църковни области. Даже когато Византия паднала под турско владичество, а така също и второто Българско царство, то и турските султани, като приемници на византийските императори, са уважавали църковните привилегии на древната апостолска Българска църква." “Българската Самостоятелна Църква в Илирия”, с.8. 
И така стигаме до Кардам, който се възкачва след Телерик, за който в Паисиевата история се казва: "С какво бил знаменит цар Кардам? Понеже преди него четирима царе били неблагополучни и през тяхното време гърците за малко не покорили под своя власт българското царство, но тоя Кардам бил храбър и благополучен, имал много войни с гърците, разбил много техни войски и поробил много генерали. Гърците не могли по никакъв начин да го победят във война."
След него на престола се възкачва Крум, който бил езичник.
Паисий казва" И докле имали царския престол в Охрид при архиепископа, живеели в благочестие, а когато пренесли царския престол в Загорие, в Търново, българските царе отстъпили от благочестието и били езичници 92 години. Продължава за Крум, който "убил епископ Маноила с много християнски народ, със свещениците, клириците и монасите – всички, защото не се отказвали от Христа. Един гръцки свещеник знаел български език, помолил цар Круна да го освободи. Той заповядал да го убият. Свещеникът го проклел пред всички." Тук възниква въпроси защо Крум премества престола в Търново и се явява първият търновски цар и имало ли е в Търново езическо светилище от времето на Аспарух, както пише във Волжките ръкописи..
На колона в църквата "Св. 40 мъченици" пише: "Кастрон Редесту", надписът е обърнат (Крепост Редесто, днес гр. Родосто, Турция).  Редесто е била най-далечната от Търново и най-близката до Цариград крепост, до която са достигнали българските войски. В 813 градът е превзет от Крум, мечтата му е била да превземе Константиновия град и да седне на трона като василевс на Източната Римска империя, но волята Божия била друга.  По-късно през 1206 градът е завзет и от цар Калоян. Много автори смятат, че планината, обграждаща от север залива на Родосто (днешната планина Текирдаг) е прочутата Свещената планина на траките (Άγιον Όρος), за която говорят много антични автори...
Така виждаме, че учениците в училищата изучават историята на камските българи езичници. А всъщност се пропуска историята на древните българи, трако-илирийци, възприели християнството от апостол Павел. Според вас това не е ли преднамерено?. Тази и вярна, и логична теза – за ранното християнство на българите, е заличена от следосвобожденски служители на чужди интереси. Следосвобожденските ни автори на учебници Шафарик – Иречек и българските им последователи, ръководени от чужди, противни на България интереси и до ден днешен им робуват. Ще завърша с думите на Паисий Хилендарски: "Така от първия български цар Асен Велики от лято господне 720 до последния български цар Шишман и до 1370 година царували 33 български царе. В някои черкви и манастири в помениците се намират имената на повече от 40 български царе, ненаписани подред. Тук има имена на царски синове, които не са били царе, но така им писали имената: цар, цар, цар, но всички не са царували. Имената на някои царе не са и писани, някои от тях били езичници – преди Крун, и Крун бил езичник. От Михаил-Иоан, първият благочестив цар, брат на Крун, който се кръстил, в Търново всички били благочестиви. От него се наченал и племето и родът на благочестивите български царе, както казахме. Тоя блажен и велик цар Михаил се наричал Иоан-Михаил и по негово име българските царе, които били от неговия род, имали такава титла: първо Иоан, след това своето име, както му било. Така и последният цар Шишман се пише Иоан Шишман."
Описание Сума
Дарение BGN

Няма коментари:

Публикуване на коментар