Колкото и да минавам ограничените граници на моята тук задача, не може да устоя на изкушението поне от малко-малко да използувам някои отдели от споменатото съчинение, кн. II.
Стопански развой. — През епохата на възраждането, българският народ се е простирал от Тулча до Охрид и Леринско, от Цариград до отвъд Ниш, от Дунава до Бяло море, като към 1876—77 г. е броил 5 120 000 трудолюбиви, пестеливи и гостолюбиви българи. Те са се занимавали със земеделие, занаятчийство и търговия. И с течение на времето числото им нараства, а заедно с това започва и един всестранен напредък, изразен най-чувствително след Освобождението във всички клонове на обществения живот. — Земята е принадлежала на дребните собственици: 87% през 1897—1908 г. За техническия напредък, направен от земеделието, може да се съди от земеделските оръдия, които са били:
през 1900 г. рала 387 346, а през 1910 - 420 084
плугове 48 958 „ „ „ - 114 246
сеячки и др. 15 831 „ „ „ - 87 488
Този инвентар с течение на времето се е значително увеличил, а заедно с това и производството. Паралелно с това се е увеличило и числото на домашните животни. Напреднала е и индустрията, в която са вложени стотици милиони левове, като се е развила в значителни размери и търговията, услужвана от всички видове кредитни учреждения. Широко се е развила и продължава да се развива и ж. пътната, както и шосейната мрежа. Настъпва и финансово засилване. И България от безправна турска провинция постепенно се превръща в една цветуща и напредваща страна, под знака на европейската култура.
Народните песни и църквата бяха крилата, върху които се крепеше народният дух през време на 500-годишното робство.
Гиргинов
Родната книжнина. — Освен духовно-църковната книжнина, крепяща българската народност, не по-малко значение от нея са имали и народните песни. Те са били бодри стражи на родния език, вярвания, обичаи и традиции. Наред с тях стоят и народните танци — хора и ръченици. — През време на Възраждането се появяват наши писатели, начело с великия отец Паисий, който със своята „Славяно-българска история“ пробуди племето ни, повелявайки: "Преписвайте тая историйца и платете, нека ви я препишат, които умеят да пишат, и пазете я да не изчезне!." И тя не се изгуби — заседна във всяко българско сърце. — Въпросът за езика, на който трябвало да се пише, разделя книжовниците на две групи: едната, начело с Раковски, искала църковният, а втората, начело с Макариополски, Доброплодни и др., били за говоримия. Гладкият и звучен език на П. Р. Славейкова разрешава сам по себе си въпроса: започва да се пише на говоримия език. Това е най-главната заслуга на стария Славейков.
Писателите — книжовници, поети, учени и журналисти — Раковски, Славейков, Л. Каравелов, Ботев, Чинтулов, В. Друмев /Митрополит Климент/, Вазов и др. са били първите двигатели на просветната епоха от 1850 до 1872 год. След Освобождението литературата бива лишена от самобитност, оригиналност и националност, казва с право проф. А. Балабанов. Тя става подражателна: отначало на руската литература, а по-сетне и на западноевропейската. Но това положение започва да се избистря. Вазов нараства до степента на нар. поет със своите велики творения, а край него се появяват и нови поети и писатели. Появяват се преводи на прочути западни творби: Балабанов преведе Гьотевия „Фауст“, Величков - „Яд“ от Дантевата Божествена комедия. Последваха преводи на руски и западно- евр. писатели. Известен напредък показваше и родната литература, окрилена от произведенията на Вазова; но при все това много недостатъци имаше налице. Преди всичко липсваше една безпристрастна критика. Освен това, появи се и една група млади писатели, които, начело с д-р Кръстев, отричаха Вазова, останал, според тях, с настроенията от предо-свобод. епоха. Те забравиха, обаче, че ако нямахме този велик жрец на българското творчество, нашата литература не би представлявала много нещо. Днес, обаче, можем вече да се похвалим с един значителен брой творци във всички области на изящната литература. Имаме вече основание и надежда да вярваме, че Вазоз, Пенчо Славейков, Величков, Ст. Михайловски, П. Тодоров, Яворов, Страшимиров ще имат достойни заместници. И критиката стана пo-умерена, достойно представена от няколко критици и рецензенти, които се отличават с голяма култура, начетеност и необходимото безпристрастие. — В областта на журналистиката тъй също може да бъде отбелязан, с голямо удовлетворение, направения съществен напредък. Днес имаме цялa една редица от талантливи журналисти, добросъвестно изпълняващи своята публицистическа дейност. Очебиен напредък отбелязва и родната наука. Днес имаме учени, с бляскави имена и вън от границите на отечеството. — Медицината и хирургията са отишли твърде много напред. — Техническите науки имат достойни представители. Железопътна мрежа е дело на наши инженери...
Родното изкуство. — На съответни места в списанията си говоря за нашите изкуства от предосвободителната епоха — резбарство, иконопиство, художество, строителство — които и днес ни пленяват и неопровержимо убеждават, че българинът е одарен и със способността да твори и в тая област. — Нашите строители-майстори, прости и малограмотни хора, са създали достойни за учудване паметници — църкви, конаци, мостове и т. н. — почетени с вниманието и похвалите на знатни чужденци от категорията, например, на Ф. Каниц и не малко други. Днес изкуствата у нас отбелязват един необикновен напредък, постигнат в сравнително кратко време. Ние можем вече да се гордеем с именити строители, също такива художници, артисти, певци, музиканти, които прославят българското име и далеч зад пределите на България.
Просвета. — Нашето учебно дело, започнало с „килията“ преди около един век, днес се явява с един неподозиран напредък: гимназии, специални училища, институти, два университета, академии... За общата пробуда много са допринесли читалищата (около 2500), разните видове културни мъжки и женски дружества... Днес имаме държавен театър, общински и частни, които с нищо не се отличават от тия в най-напредналитe страни, като се имат предвид нашите драматични и оперни артисти, които проявиха неподозирани дарби.
Родната войска. — Нашето племе още от дълбока древност се е отличавало със своя войнствен дух. Макар миролюбиво и работно, то е грабвало оръжието, когато се е касаело да защити родината си. Своята войнственост и храброст то е показало още от времето на Крума. Без да отстъпва, то е изгубвало победата временно под натиска на непреодолима сила. Но в края на краищата винаги е успявало да се възкреси със своята самоотверженост и упоритост. Тези две негови качества са го запазили през течението на вековете и, подобно на Феникса, отново да се явява на световната сцена като народ, достоен за обществен живот и държава. Големи и могъщи народи са пропаднали, щеше и нашият да пропадне, ако да не притежаваше горе-отбелязаните качества, които му даваха сила и мощ да се бори за църква, просвета и държава — и най-сетне да успее във всичките свои стремежи. Старият войнствен дух на племето ни днес живее в новите поколения, от които се създаде предтечата на родната армия — опълченците. Всеки знае тяхното епично дело на Шипка през време на освобод. война, когато рамо до рамо с русите проявиха чудеса от приказна храброст. Такава храброст и самоотверженост прояви и едва що формираната наша войска през 1885 г., когато трябваше да се подкрепи Съединението и отблъсне неочаквания неприятел... През Балканската война пък нашите генерали, офицери и войници учудиха света със своя устрем и победи. Същото беше и през време на Междусъюзнишката и Световната война... Наистина, изгубихме плодовете от победите; но това ни на косъм не уронва достойнството на нашата винаги храбра войска, а се длъжи на съвсем други обстоятелства — за които не е място тук да се говори — както и на многократно превищаващата сила, с която нашият офицер и войник трябваше да се бори...
Днес ние можем да се гордеем с възсъздадената наша въоръжена сила, която трябва да ценим и щадим, за да може тя наново да изпълни дълга си, когато това се наложи.
Без да продължавам повече, не мога да не изкажа своя възторг от всестранния напредък, който е направил нашият народ в едно сравнително късо време. Това право, ще си позволя да кажа, имам аз и тия, които, като мене, произхождат от предосвободителната епоха, когато учехме „математа“ си в буквар от пет листа пред лоена свещ... А днес — всеобщ напредък, първата благодат от който плахо се появи от килийната школа... Но все пак не трябва да забравяме думите на знатния френски историк и философ Ренан, който казва:
"Един народ не може да съществува трайно, ако не извлича от себе си достатъчно разум, за да предвари ония причини от вънкашна опастност или от вътрешна слабост, които го заплашват."