Колкото и да минавам ограничените граници на моята тук задача, не може да устоя на изкушението поне от малко-малко да използувам някои отдели от споменатото съчинение, кн. II.
Стопански развой. — През епохата на възраждането, българският народ се е простирал от Тулча до Охрид и Леринско, от Цариград до отвъд Ниш, от Дунава до Бяло море, като към 1876—77 г. е броил 5 120 000 трудолюбиви, пестеливи и гостолюбиви българи. Те са се занимавали със земеделие, занаятчийство и търговия. И с течение на времето числото им нараства, а заедно с това започва и един всестранен напредък, изразен най-чувствително след Освобождението във всички клонове на обществения живот. — Земята е принадлежала на дребните собственици: 87% през 1897—1908 г. За техническия напредък, направен от земеделието, може да се съди от земеделските оръдия, които са били:
през 1900 г. рала 387 346, а през 1910 - 420 084
плугове 48 958 „ „ „ - 114 246
сеячки и др. 15 831 „ „ „ - 87 488
Този инвентар с течение на времето се е значително увеличил, а заедно с това и производството. Паралелно с това се е увеличило и числото на домашните животни. Напреднала е и индустрията, в която са вложени стотици милиони левове, като се е развила в значителни размери и търговията, услужвана от всички видове кредитни учреждения. Широко се е развила и продължава да се развива и ж. пътната, както и шосейната мрежа. Настъпва и финансово засилване. И България от безправна турска провинция постепенно се превръща в една цветуща и напредваща страна, под знака на европейската култура.
Народните песни и църквата бяха крилата, върху които се крепеше народният дух през време на 500-годишното робство.
Гиргинов
Родната книжнина. — Освен духовно-църковната книжнина, крепяща българската народност, не по-малко значение от нея са имали и народните песни. Те са били бодри стражи на родния език, вярвания, обичаи и традиции. Наред с тях стоят и народните танци — хора и ръченици. — През време на Възраждането се появяват наши писатели, начело с великия отец Паисий, който със своята „Славяно-българска история“ пробуди племето ни, повелявайки: "Преписвайте тая историйца и платете, нека ви я препишат, които умеят да пишат, и пазете я да не изчезне!." И тя не се изгуби — заседна във всяко българско сърце. — Въпросът за езика, на който трябвало да се пише, разделя книжовниците на две групи: едната, начело с Раковски, искала църковният, а втората, начело с Макариополски, Доброплодни и др., били за говоримия. Гладкият и звучен език на П. Р. Славейкова разрешава сам по себе си въпроса: започва да се пише на говоримия език. Това е най-главната заслуга на стария Славейков.
Писателите — книжовници, поети, учени и журналисти — Раковски, Славейков, Л. Каравелов, Ботев, Чинтулов, В. Друмев /Митрополит Климент/, Вазов и др. са били първите двигатели на просветната епоха от 1850 до 1872 год. След Освобождението литературата бива лишена от самобитност, оригиналност и националност, казва с право проф. А. Балабанов. Тя става подражателна: отначало на руската литература, а по-сетне и на западноевропейската. Но това положение започва да се избистря. Вазов нараства до степента на нар. поет със своите велики творения, а край него се появяват и нови поети и писатели. Появяват се преводи на прочути западни творби: Балабанов преведе Гьотевия „Фауст“, Величков - „Яд“ от Дантевата Божествена комедия. Последваха преводи на руски и западно- евр. писатели. Известен напредък показваше и родната литература, окрилена от произведенията на Вазова; но при все това много недостатъци имаше налице. Преди всичко липсваше една безпристрастна критика. Освен това, появи се и една група млади писатели, които, начело с д-р Кръстев, отричаха Вазова, останал, според тях, с настроенията от предо-свобод. епоха. Те забравиха, обаче, че ако нямахме този велик жрец на българското творчество, нашата литература не би представлявала много нещо. Днес, обаче, можем вече да се похвалим с един значителен брой творци във всички области на изящната литература. Имаме вече основание и надежда да вярваме, че Вазоз, Пенчо Славейков, Величков, Ст. Михайловски, П. Тодоров, Яворов, Страшимиров ще имат достойни заместници. И критиката стана пo-умерена, достойно представена от няколко критици и рецензенти, които се отличават с голяма култура, начетеност и необходимото безпристрастие. — В областта на журналистиката тъй също може да бъде отбелязан, с голямо удовлетворение, направения съществен напредък. Днес имаме цялa една редица от талантливи журналисти, добросъвестно изпълняващи своята публицистическа дейност. Очебиен напредък отбелязва и родната наука. Днес имаме учени, с бляскави имена и вън от границите на отечеството. — Медицината и хирургията са отишли твърде много напред. — Техническите науки имат достойни представители. Железопътна мрежа е дело на наши инженери...
Родното изкуство. — На съответни места в списанията си говоря за нашите изкуства от предосвободителната епоха — резбарство, иконопиство, художество, строителство — които и днес ни пленяват и неопровержимо убеждават, че българинът е одарен и със способността да твори и в тая област. — Нашите строители-майстори, прости и малограмотни хора, са създали достойни за учудване паметници — църкви, конаци, мостове и т. н. — почетени с вниманието и похвалите на знатни чужденци от категорията, например, на Ф. Каниц и не малко други. Днес изкуствата у нас отбелязват един необикновен напредък, постигнат в сравнително кратко време. Ние можем вече да се гордеем с именити строители, също такива художници, артисти, певци, музиканти, които прославят българското име и далеч зад пределите на България.
Просвета. — Нашето учебно дело, започнало с „килията“ преди около един век, днес се явява с един неподозиран напредък: гимназии, специални училища, институти, два университета, академии... За общата пробуда много са допринесли читалищата (около 2500), разните видове културни мъжки и женски дружества... Днес имаме държавен театър, общински и частни, които с нищо не се отличават от тия в най-напредналитe страни, като се имат предвид нашите драматични и оперни артисти, които проявиха неподозирани дарби.
Родната войска. — Нашето племе още от дълбока древност се е отличавало със своя войнствен дух. Макар миролюбиво и работно, то е грабвало оръжието, когато се е касаело да защити родината си. Своята войнственост и храброст то е показало още от времето на Крума. Без да отстъпва, то е изгубвало победата временно под натиска на непреодолима сила. Но в края на краищата винаги е успявало да се възкреси със своята самоотверженост и упоритост. Тези две негови качества са го запазили през течението на вековете и, подобно на Феникса, отново да се явява на световната сцена като народ, достоен за обществен живот и държава. Големи и могъщи народи са пропаднали, щеше и нашият да пропадне, ако да не притежаваше горе-отбелязаните качества, които му даваха сила и мощ да се бори за църква, просвета и държава — и най-сетне да успее във всичките свои стремежи. Старият войнствен дух на племето ни днес живее в новите поколения, от които се създаде предтечата на родната армия — опълченците. Всеки знае тяхното епично дело на Шипка през време на освобод. война, когато рамо до рамо с русите проявиха чудеса от приказна храброст. Такава храброст и самоотверженост прояви и едва що формираната наша войска през 1885 г., когато трябваше да се подкрепи Съединението и отблъсне неочаквания неприятел... През Балканската война пък нашите генерали, офицери и войници учудиха света със своя устрем и победи. Същото беше и през време на Междусъюзнишката и Световната война... Наистина, изгубихме плодовете от победите; но това ни на косъм не уронва достойнството на нашата винаги храбра войска, а се длъжи на съвсем други обстоятелства — за които не е място тук да се говори — както и на многократно превищаващата сила, с която нашият офицер и войник трябваше да се бори...
Днес ние можем да се гордеем с възсъздадената наша въоръжена сила, която трябва да ценим и щадим, за да може тя наново да изпълни дълга си, когато това се наложи.
Без да продължавам повече, не мога да не изкажа своя възторг от всестранния напредък, който е направил нашият народ в едно сравнително късо време. Това право, ще си позволя да кажа, имам аз и тия, които, като мене, произхождат от предосвободителната епоха, когато учехме „математа“ си в буквар от пет листа пред лоена свещ... А днес — всеобщ напредък, първата благодат от който плахо се появи от килийната школа... Но все пак не трябва да забравяме думите на знатния френски историк и философ Ренан, който казва:
"Един народ не може да съществува трайно, ако не извлича от себе си достатъчно разум, за да предвари ония причини от вънкашна опастност или от вътрешна слабост, които го заплашват."
Няма коментари:
Публикуване на коментар