Тодор Янков в своите ПЪТЕПИСИ от 1939 г. пише за тази къща следното:
"За тая бележита къща заслужава да се кажат няколко думи, както и за нейнитe господари. Тя е масивна постройка с търговски мази под нея и без особени някои вънкашни украшения. Вътрешността обаче беше красива и великолепно наредена. Стените ѝ бяxa покрити с живопис, представлязащ изгледи от пейзажи и градове; не липсваха и народни сюжети, Във всяко помещение висяха грамадни, венициански полилеи и също такива огледала по стените. Господар на този малък дворец беше притежателят на намиращата се на Севлиевското шосе фабрика за точене на коприна, Стефан Сарафиди. Макар този човек да носеше гръцко фамилно име, беше, обаче чист българин, търновец, когото запомних в неговата над 60 годишна възраст, с всичката вънкашност на първенец от своята епоха: фес, бяла, подстригана ала-турка брада, черна, сукнена стамболка и обувки в скърцащи кожени галоши, каквито по-първите хора лете и зиме носеха по онова време. Богат и с голямо влияние пред Властта, той все пак беше родолюбив, както всички тогава българи, очакващи освобождение от турците. И неговото име, взето на всички търновски, приближени до властта, първенци, не беше опетнено нито и с най-малката непочтена постъпка.
И съпругата на този човек — вече и двамата отдавна покойници — Винетия Сарафиди, се отличаваше със своята интелигентност, доброта и милосърдие. Учила в гръцко училище, когато български училища в града въобще не е имало, тя беше още и природно будна жена. Заобиколена от някои по-първи гражданки, тя приветствува с кратка и уместна реч пристигането в къщата ѝ на княз Дондукова, като същевременно малки момчета, облечени в бяло, пуснаха над главите на придружаващата княза свита няколко бели гълъби — символ на мир и любов. Още по-тържествено беше тук посрещането на княз Александра I. И него г-жа Сарафиди радушно посрещна, при възторжените приветствени викове на навалицата.
Но още същата нощ, на 26 юний (ст. ст.) 1879 год., се случи едно неочаквано събитие, което хвърли в тревога целия град и помрачи общата радост. Късно след полунощ, когато градът бе потънал в дълбок сън, църковните камбани тревожно екнаха над града...
Пожар!
Цялата западна градска част бе обхваната от стихийни, високо издигащи се пламъци, осветляващи целия град и околността му. Улиците се изпълниха от разтревоженото и изплашено население. Множество народ се трупаше и пред къщата на Сарафиди, дето бе отседнал князът.
Общината бе построила към тая къща каменна стълба и издаващ се над нея доволно обширен балкон. Станал от леглото си, на този балкон, осветлен от отраженията на грамадните пламъци, се появи княз Александър, зад когото стояха 2—3 души от свитата му. Дълбоко опечален, той безпомощно бе извърнал глава и поглед към пожарището... А навалицата долу, притихнала и покрусена, го следеше...
Какво ли е мислил в този момент злочестият впоследствие княз Александър, който при страшна буря в Черно море е стъпил на българска земя във Варна, а сега пред очите му гореше една голяма част от старата столица!
Последицата от този голям пожар беше изгарянето до основите на 600 къщи."
Моско Москов в своята книга "НАЧАЛО НА ИНДУСТРИЯТА В ТЪРНОВО"- 1925 г. за Стефан Серафиди пише: "Сарафидито се казвал Стефан. Къщата му била до Стамболовата. Подир нашето освобождение бившият цар Фердинанд влизал в нея и днес има паметна плоча над вратата по този случай. Сарафиди заминал за София и там се поминал, без да остави наследници, защото бил бездетен. Къщата на Сарафиди била на дяда Андрея терзията. Стефан Сарафиди се оженил за дъщеря му Винтя и взел къщата зестра. Другата дъщеря на дяда Андрея се оженила за Димитра Заяков. По-сетне къщата била продадена на Тодор Василев и днес живее вътре син му. Сарафиди е с гръцко окончание, трябва да се казва Сарафов. Той бил отначало сарафин около бившата фурна на Косовски, сетне като се отворила турската държавна земеделска банка току до къщата му, Сарафиди станал касиер в тази банка до нашето освобождение. Заедно с това държал, нагледвал и фабриката си..."
"За тая бележита къща заслужава да се кажат няколко думи, както и за нейнитe господари. Тя е масивна постройка с търговски мази под нея и без особени някои вънкашни украшения. Вътрешността обаче беше красива и великолепно наредена. Стените ѝ бяxa покрити с живопис, представлязащ изгледи от пейзажи и градове; не липсваха и народни сюжети, Във всяко помещение висяха грамадни, венициански полилеи и също такива огледала по стените. Господар на този малък дворец беше притежателят на намиращата се на Севлиевското шосе фабрика за точене на коприна, Стефан Сарафиди. Макар този човек да носеше гръцко фамилно име, беше, обаче чист българин, търновец, когото запомних в неговата над 60 годишна възраст, с всичката вънкашност на първенец от своята епоха: фес, бяла, подстригана ала-турка брада, черна, сукнена стамболка и обувки в скърцащи кожени галоши, каквито по-първите хора лете и зиме носеха по онова време. Богат и с голямо влияние пред Властта, той все пак беше родолюбив, както всички тогава българи, очакващи освобождение от турците. И неговото име, взето на всички търновски, приближени до властта, първенци, не беше опетнено нито и с най-малката непочтена постъпка.
И съпругата на този човек — вече и двамата отдавна покойници — Винетия Сарафиди, се отличаваше със своята интелигентност, доброта и милосърдие. Учила в гръцко училище, когато български училища в града въобще не е имало, тя беше още и природно будна жена. Заобиколена от някои по-първи гражданки, тя приветствува с кратка и уместна реч пристигането в къщата ѝ на княз Дондукова, като същевременно малки момчета, облечени в бяло, пуснаха над главите на придружаващата княза свита няколко бели гълъби — символ на мир и любов. Още по-тържествено беше тук посрещането на княз Александра I. И него г-жа Сарафиди радушно посрещна, при възторжените приветствени викове на навалицата.
Но още същата нощ, на 26 юний (ст. ст.) 1879 год., се случи едно неочаквано събитие, което хвърли в тревога целия град и помрачи общата радост. Късно след полунощ, когато градът бе потънал в дълбок сън, църковните камбани тревожно екнаха над града...
Пожар!
Цялата западна градска част бе обхваната от стихийни, високо издигащи се пламъци, осветляващи целия град и околността му. Улиците се изпълниха от разтревоженото и изплашено население. Множество народ се трупаше и пред къщата на Сарафиди, дето бе отседнал князът.
Общината бе построила към тая къща каменна стълба и издаващ се над нея доволно обширен балкон. Станал от леглото си, на този балкон, осветлен от отраженията на грамадните пламъци, се появи княз Александър, зад когото стояха 2—3 души от свитата му. Дълбоко опечален, той безпомощно бе извърнал глава и поглед към пожарището... А навалицата долу, притихнала и покрусена, го следеше...
Какво ли е мислил в този момент злочестият впоследствие княз Александър, който при страшна буря в Черно море е стъпил на българска земя във Варна, а сега пред очите му гореше една голяма част от старата столица!
Последицата от този голям пожар беше изгарянето до основите на 600 къщи."
Моско Москов в своята книга "НАЧАЛО НА ИНДУСТРИЯТА В ТЪРНОВО"- 1925 г. за Стефан Серафиди пише: "Сарафидито се казвал Стефан. Къщата му била до Стамболовата. Подир нашето освобождение бившият цар Фердинанд влизал в нея и днес има паметна плоча над вратата по този случай. Сарафиди заминал за София и там се поминал, без да остави наследници, защото бил бездетен. Къщата на Сарафиди била на дяда Андрея терзията. Стефан Сарафиди се оженил за дъщеря му Винтя и взел къщата зестра. Другата дъщеря на дяда Андрея се оженила за Димитра Заяков. По-сетне къщата била продадена на Тодор Василев и днес живее вътре син му. Сарафиди е с гръцко окончание, трябва да се казва Сарафов. Той бил отначало сарафин около бившата фурна на Косовски, сетне като се отворила турската държавна земеделска банка току до къщата му, Сарафиди станал касиер в тази банка до нашето освобождение. Заедно с това държал, нагледвал и фабриката си..."
Къщата се е намирала на днешната улица "Стефан Стамболов".
Не успях да намеря малко повече информация за семейство Сарафиди, но намерих родословно дърво на Ст. Сарафиди и Винития Сарафиди, от което е видно, че имат дъщеря Венка Серафиди, която се омъжва за проф. Георги Златарски, един от братята Златарски. 
ПОДКРЕПЕТЕ СТАРО ТЪРНОВО С ДАРЕНИЕ
