Немският фелдмаршал Хелмут Карл Бернард граф фон Молтке за Търново

Немският фелдмаршал Хелмут Карл Бернард граф фон Молтке (1800-1891) през 30-години ХIХ век е началник на генералния щаб на пруската армия, една от големите личности на своето време. 

През 1837 г. Хелмут Молтке посещава град Търново, придружавайки султан Махмуд II в турско-пруския поход в Европейска Турция. В писмата до съпругата си той споделя задоволството от пребиваването си, а неговото описание е едно от най-възторжените в пътеписната литература за града – в духа на европейския романтизъм. Той пише: "Аз не съм намерил никога по-романтично положение от онова на Търново. Помисли си една тясна планинска долина, в която Янтра си е издълбала дълбоко канаристо корито между перпендикулярни стени от пясъчници и тече като змия в най-чудновати и най-каприциозни извивки. Едната стена на долината е всецяло покрита с лес, другата всецяло с града. Посред долината се издига конусообразна планина, чийто перпендикулярни канаристи стени я правят естествена крепост; реката я заобикаля, и тя (планината) се съединява с останалия град само чрез една естествена преграда от канари 200 крачки дълга и 40 висока, но която е достатъчно широка за пътя и водопровода. Никога не съм видял една тъй авантюристична формация от канари, та използвах случая да я изтръгна чрез снимка.

Нищо по-приятно от моето жилище тук; аз обичам главно тези неправилни здания, на които нуждата е означила плана. В средата ти намираш малък двор, градина с рози и овощни дървета; наоколо се редят: стъбла с всевъзможни зигзаги, коридори и просторни апартаменти, които са всецяло отворени срещу двора, тъй че човек живее в хубавия свободен Божи въздух. Краищата на коридора са подигнати за естради, които са постлани и носят само един миндер, висок колкото ръката, широк, мек. Широкорастилащият се покрив засенява карамфиловите и шибойии гърнета които са поставени в кръг вън от галерията. Стаите получават своята светлина от коридорите, и тук царува тази сигурна приятна тъмнина, която остава очите да се изцерят от излишната светлина на това хубаво небе. Няма по- тайнствено място, за да бездействува човек по-сигурно; отсреща се издига залесената стена на дола, под сянката на която пеят славеите, а снежните върхове на Стара-планина се издигат над дърветата."

ДАРЕТЕ И ПОДКРЕПЕТЕ СТРАНИЦАТА

Описание Сума
Дарение BGN

Дарете в евро

©️Съдържанието в блога /текстове, фотографии и видео/ е под закрила на Закона за авторското право. Използването и публикуването на част или цялото съдържание на блога без разрешение от страна на Старо Търново е забранено.

Абонирайте се за моя канал