Този обир спокойно може да бъде смятан за един от най-големите музейни обири в България.
Една от версиите на полицията е, че в обира на музея е замесен вътрешен човек, но това се опровергава, че металните каси са разбити с дрелка, а не са отключени с шперц. А до касите в трезора крадците са стигнали, като са влезли в сградата чрез дълга стълба, изправена от задната страна на сградата. В хода на разследването криминалистите установяват, че месец преди обира в трезора на музея е влизано с подбран или подправен ключ. Установено е също, че охраната на музея е поверено не на полицията, а на местна частна фирма, която разполага цели 34 датчика в сградата, но нито една видеокамера, която би могла да запише проникването и лицата на обирджиите. В началния етап на разследването криминалистите привикват местните колекционери и иманяри, но от тях не излиза никаква следа. Доста интересно е обаче, че малко преди деня на обира, е била разпоредена инвентаризация на музейните експонати. Дали пък показният обир не е трябвало да прикрие кражби, извършени от вътрешни хора, назад в месеците и годините?!
В средата на 2006 г. бяха задържани четирима души, сред които и един полицай. Задържаните са Мариян Райков-Черния, ексченгето Николай Николов, радиолюбителят Светлозар Марков и мъж на име Емил Георгиев от Силистра. Според информацията от МВР у тях са били открити устройства за разблокирване на СОТ, с които са заглушавали честотите и е било възможно да отворят сейфовете в трезора дистанционно. Междувременно в Силистра е открита част от откраднатите монети. Осем месеца след обира прокуратурата внася обвинителен акт срещу петима мъже. Той обаче не е за обир, а за вещно укривателство и за съучастие в организирана престъпна група. За тартор на групата е определен Николай Николов от село Правда. Причината е, че откритите 501 монети на стойност 101 470 лв. според обвинението не са откраднати от петимата, които са дадени на съд, а са взети от трети лица. Кои са тези хора обаче така и не става ясно. Делото приключва в рамките на един ден, като и петимата се разминават с условни присъди и глоби за общо 5500 лв.
Двама души са знаели кода на алармата - директорът Христо Харитонов и отговорничката за трезора. Забележете, крадците не са взели нищо от частната колекция на директора Харитонов, депозирана при встъпването му в длъжност.
Големият въпрос, който вече две десетилетия тормози ангажираните с този казус е: кой, защо и как успя да накара разследващите не просто да претупат, а да си заметат случая под килима. Извършителите на обира не са открити, но онези, които са купили от тях откраднатите предмети, получават символични условни присъди. Така и вълкът сит, и агнето цяло. Скоро след обира във великотърновския музей неговият директор Христо Харитонов подаде оставка. Любопитното е, че това се случва седмица след като той беше назначен на поста в културната институция. Преди това години той изпълняваше тази длъжност, без да бъде официално назначен. След обира в старата столица плъзнаха различни слухове. Според един от тях шефът на музея редовно присъствал на иманярските сбирки, провеждащи се в центъра на Велико Търново на метри от сградата на полицията. Разследването обаче не установи причина да включи и бившия директор в списъка на заподозрените. Дори напровтив, Христо Харитонов 2007 г. става директор на Исторически музей- Полски Тръмбеш и досега изпълнява тази длъжност.
Според друг от слуховете обирът бил поръчан от колекционер с високи протекции по етажите на властта и затова целият случай с откриването на преките извършители и тяхното осъждане е потулен, а съдебният процес и издадените 5 символични условни присъди не са нищо повече от една бутафория.
Е, в България е така, свикнали сме да потулват кражбите за милиони, а нали знаете за кокошка - няма прошка!
Интересна статия има в интернет: Есенна разпродажба на обраните музеи
Източници: https://telegraph.bg, https://www.borbabg.com
