Още в 1905 г., след като местното археологическо дружество възобновява своята дейност, Моско Москов е избран за негов секретар. Именно по негова инициатива в следващите години в Търново са извършени първите организирани по-сериозни разкопки на църквите „Св. 40 мъченици“ и „Св. Димитър Солунски“ в Асенова махала, и на Царевец, където днес се издига Патриаршеската църква.
Резултатите от разкопките той първо публикува през 1912 г., а две години по-късно представя и в експозиция.
През септември 1906 г. Москов прави разкопки в църквата „Свети Димитър“. В притвора и наоса на храма той открива четири гроба, но за съжаление разбира, че те са разкопавани преди него и скъпоценностите са ограбени. Според него два от гробовете, открити в притвора, са на двамата търновски царе Асен и Петър, третият е на българския архиепископ Василий, а четвъртият – на жена. Основанието за подобно твърдение е, че двата скелета са на мъже с височина над 1,90 м, а се знае, че мъжете от династията на Асеневци са били грамадни.
В църквата „Св. св. 40 мъченици“ той намира останки на средновековен аристократ. Заради царските атрибути предполага, че това е гробът на цар Иван Асен Втори. В църквата са намерени и два женски гроба – вероятно на съпругите на Иван Асен унгарката Ана-Неда и епирката Ирина Комнина. Скелетите са оставени на съхранение в едно от помещенията на Мъжката гимназия в подножието на хълма Царевец. По време на Междусъюзническата война в сградата са настанени пленени сенегалски войници, които разпиляват и изгарят костите. Така тленните останки на едни от най-силните български владетели са непоправимо унищожени.
Резултатите от разкопките той първо публикува през 1912 г., а две години по-късно представя и в експозиция.
През септември 1906 г. Москов прави разкопки в църквата „Свети Димитър“. В притвора и наоса на храма той открива четири гроба, но за съжаление разбира, че те са разкопавани преди него и скъпоценностите са ограбени. Според него два от гробовете, открити в притвора, са на двамата търновски царе Асен и Петър, третият е на българския архиепископ Василий, а четвъртият – на жена. Основанието за подобно твърдение е, че двата скелета са на мъже с височина над 1,90 м, а се знае, че мъжете от династията на Асеневци са били грамадни.
В църквата „Св. св. 40 мъченици“ той намира останки на средновековен аристократ. Заради царските атрибути предполага, че това е гробът на цар Иван Асен Втори. В църквата са намерени и два женски гроба – вероятно на съпругите на Иван Асен унгарката Ана-Неда и епирката Ирина Комнина. Скелетите са оставени на съхранение в едно от помещенията на Мъжката гимназия в подножието на хълма Царевец. По време на Междусъюзническата война в сградата са настанени пленени сенегалски войници, които разпиляват и изгарят костите. Така тленните останки на едни от най-силните български владетели са непоправимо унищожени.
Едно от потресаващите свидетелства за кощунствена дейност се съдържа в тайна стенограма от заседание на партийния елит на БКП, която “168 часа” публикува за първи път. В продължение на няколко десетилетия тя се е съхранявала в личния архив на Тодор Живков и не била известна не само на широката публика, а дори и на специалистите по история и археология.
На 8 юли 1970 г. по инициатива на дъщеря си Людмила, Тодор Живков свиква съвещание “По разкриването и опазването на някои ценни археологически находки в Народна република България”. На него освен бившия Първи и Живкова присъстват и Пенчо Кубадински, Георги Боков, Георги Атанасов, Ангел Балевски, Павел Матев, Панталей Зарев, Александър Лилов, Георги Димитров-Гошкин, Милко Балев и Димитър Методиев.
На него се провежда забележителна дискусия. Формалният повод е откриването на древни гробници в Плиска, но в последвалите разговори се разкриват дълбоко пазени тайни за унищожаването на археологическото ни наследство в епохата на соца.
От уводното слово на Живков става ясно, че първоначално е имало предварителна среща само между него, Людмила Живкова и Пенчо Кубадински по тези въпроси. На самото заседание “високоинтелигентните” партийни дейци разсъждават от последна инстанция по иначе строго научните въпроси, касаещи направените археложки открития. Интересното е, че на съвещанието някои от виновниците за най-големите поражения, нанесени от идеологията, си правят самокритика и заради личните пристрастия на Людмила Живкова се опитват да си дадат вид, че ги е грижа за научните работи. Такъв е случаят с Пенчо Кубадински.
По незнайна прищявка на съдбата тогавашният член на Политбюро в продължение на дълги години “отговарял” и за археологията. В духа на времето той прави една ретроспекция на проблемите и дава следните констатации: „Аз съм може би един от хората, които от 25 години живеят с тези въпроси. Ние сме свързани с тези въпроси от младежките бригади. Трябва да ви кажа, че ние започнахме от нищо. Имаше 12 души археолози. Покрай проф. Филов, който беше голям наш археолог, но фашистки деятел, бяха ударени много наши археолози. След Девети септември се прие тезата, че всичко трябва да бъде свързано със славяните, с Русия. Оттам се създаде друга теза, че онези, които са се занимавали с произхода на България, са стояли на неправилна позиция.”
По нататък в типичния за епохата шизофреничен стил на увъртане и нагласяне към “новите” условия чрез критика и самокритика обаче Кубадински изнася и друг интересен факт, останал неизвестен за съвременните историци и археолози:
На него се провежда забележителна дискусия. Формалният повод е откриването на древни гробници в Плиска, но в последвалите разговори се разкриват дълбоко пазени тайни за унищожаването на археологическото ни наследство в епохата на соца.
От уводното слово на Живков става ясно, че първоначално е имало предварителна среща само между него, Людмила Живкова и Пенчо Кубадински по тези въпроси. На самото заседание “високоинтелигентните” партийни дейци разсъждават от последна инстанция по иначе строго научните въпроси, касаещи направените археложки открития. Интересното е, че на съвещанието някои от виновниците за най-големите поражения, нанесени от идеологията, си правят самокритика и заради личните пристрастия на Людмила Живкова се опитват да си дадат вид, че ги е грижа за научните работи. Такъв е случаят с Пенчо Кубадински.
По незнайна прищявка на съдбата тогавашният член на Политбюро в продължение на дълги години “отговарял” и за археологията. В духа на времето той прави една ретроспекция на проблемите и дава следните констатации: „Аз съм може би един от хората, които от 25 години живеят с тези въпроси. Ние сме свързани с тези въпроси от младежките бригади. Трябва да ви кажа, че ние започнахме от нищо. Имаше 12 души археолози. Покрай проф. Филов, който беше голям наш археолог, но фашистки деятел, бяха ударени много наши археолози. След Девети септември се прие тезата, че всичко трябва да бъде свързано със славяните, с Русия. Оттам се създаде друга теза, че онези, които са се занимавали с произхода на България, са стояли на неправилна позиция.”
“На Царевец се откри гробница на цар Иван Александър. Казаха, че това е цар, ние сме против царете и изхвърлиха останките. А тогава България е била в апогея на българската книжнина.” Известни учени не са сигурни какво точно е имал предвид в изказването си бившия председател на ОФ.
“Вероятно става дума за едни разкопки на църквата в Царевец – предполага проф. Николай Овчаров. – Ако не се лъжа, някъде през 60-те или 70-те години там действително излиза част от саркофаг, на който е имало изобразени двуглави орли – белег, че е погребана царска особа.
Затова може с голяма вероятност да се предполага, че наистина са били на цар Иван Александър и затова са наречени така. Била е запазена долната част на скелета с краката, но не ми е известно каква е съдбата на останките след това.
“Вероятно става дума за едни разкопки на църквата в Царевец – предполага проф. Николай Овчаров. – Ако не се лъжа, някъде през 60-те или 70-те години там действително излиза част от саркофаг, на който е имало изобразени двуглави орли – белег, че е погребана царска особа.
Затова може с голяма вероятност да се предполага, че наистина са били на цар Иван Александър и затова са наречени така. Била е запазена долната част на скелета с краката, но не ми е известно каква е съдбата на останките след това.
На 5 октомври 1972 г. при разкопки в Търново в най-източната част на църквата “Св. Четиридесет мъченици” научният сътрудник Въло Вълов попада на християнско погребение. Открит е скелет на мъж, сравнително добре запазен в характерната за християнските погребения поза със скръстени на гърдите ръце. Размерите на скелета са такива, че ръстът на притежателя му се определя към 194-195 см. Гробът не е облицован с плочи, както предполагаемите царски гробове в самата църква, и заради близостта до Янтра високата влажност до голяма степен е повредила останките. Запазени са част от нещо като шапка, копчета и остатъци от пурпурна дреха, по които не може да се разбере много за самоличността на покойника. Все пак може да се направи заключение, че се касае за знатна личност.
Източник: Иван Бутовски "168 часа"
