 |
| ПОДКРЕПИ И РАЗГЛЕДАЙ ВСИЧКИ МАКЕТИ НА ЛЕОН ФИЛИПОВ |
Запазените основи на средновековните български църкви са еднокорабни или трикорабни, с многоъгълни или полукръгли апсиди, план, близък до квадрата, и слабо изразени кръстообразни очертания. В зараждащия се нов стил на българското култово средновековно строителство подчертано развитие получава външната орнаментална украса, която се допълва от силно разчленяване на фасадните плоскости чрез засводени ниши и пиластри. В макетите на Леон Филипов се виждат както керамични цветни украси, така и редуване на каменния градеж с открити декоративни тухлени пояси по фасадите. Орнаменталните елементи се обединяват от хармоничните пропорции на цялостната композиция.
Леон Филипов е запазил в своите макети фасадите на стари български къщи от Асенова махала, разрушени през 1913 г. — къщата на госпожа Бойка и други. Тези сгради са двуетажни, каменни, със строга, дори сурова архитектура, напомнящи по характер запазените от XVIII в. арбанашки къщи.
Хълмът Царевец през средните векове бил обграден от дебели крепостни стени с бойници и кули. Югоизточната бойна кула, която е сравнително най-добре запазена, е дадена във вида, който е имала в първите години след Освобождението. Под нея в подножието на хълма, до брега на река Янтра, се намират останките на голям кладенец, свързван някога чрез висока стъпаловидна стена с крепостта.
През годините на турското владичество икономическото развитие и строителството в българските земи рязко замират. Завоевателите в обществено-икономическото си развитие и в културно отношение са стояли несравнимо по-ниско от поробените народи. По-развитата и по-богата българска архитектура обуславя голямото ѝ влияние върху турското монументално строителство, от което могат да бъдат показани само няколко турски джамии и бани, леко напомнящи източни ориенталски мотиви със своите издължени стрелообразни сводове, арки и пропорции и със забележимо заимствуване на български композиционни и декоративни елементи.
В Търново са запазени три турски бани, една от които е отразена в макет Леон Филипов - банята „Башхамам“, с главна фасада и напречен разрез.
 | |
|
Църквата „Рождество Богородично“ в Търново, разрушена от земетресението в 1013 г. с хармоничните линии и детайли в своеобразната третировка на цялата фасада, изящната двойна кобилица и трикуполния балдахин под нея заема място между значителните негови произведения.
Стоенчевата къща (Къщата с маймунката) със смело надвиснали еркерни етажи, ризалити и оригинална керамична облицовка е едно от най-красивите възрожденски жилища в Търново.
 | |
|
Леон Филипов е пресъздал голям брой ценни архитектурни паметници от епохата на Възраждането в Търново, които не са достигнали до нас: хана на хаджи Николи, масивна двуетажна сграда с оригинална фасада и хармонични пропорции, фасадата от къщата на хаджи Кочовица, Червеното кафене с осмостенна кулообразна форма върху леки, изящни колони и червена керамична облицовка, мелницата при баня "Башхамам", фасада на къщата на Евстатий Селвелиев, къщата на хаджи Генчо в Асенова махала, магазиите на хаджи Мехмед Караманлията, врата от стара къща на улица "Никола Пиколо", чешмата на хаджи Дервиш и оригинални търновски дървени тавани.
На 3 км североизточно от Търново се намира с Арбанаси, за което се предполага, че е създадено през XVI в. Сегашните запазени къщи датират от началото на XVII в. и представляват жилища-крепости със сурова външна архитектура. Върху своеобразния студен външен облик на селището е сложен характерният отпечатък на жестоките несигурни времена през турското робство. Високите дебели каменни зидове в приземните етажи, затворените, обградени с непристъпни огради дворища, тежките, обковани с желязо дъбови врати и портища, железните решетки на прозорците, каменните чешми, затворените, ниски фасади на църквите рисуват затвърдилия се в България средновековен начин на живот, който държи покореното население в постоянно напрежение.
В първия етаж на жилищните сгради са разположени зимничните и складовите помещения. Планировката и уредбата на обитавания етаж рязко се различават по своя характер от суровия външен изглед, изграден на принципа на строга целесъобразност и удобна компактна функционална връзка между отделните помещения. Учудва забележителната уютност и пищност, постигнати чрез доброто пропорциониране на помещенията и богатата детайлировка и орнаментална украса от дърво и мазилка.
В макетите си Леон Филипов е пресъздал голям брой жилища, църкви, чешми, портища, тавани от дърво и мазилка и камини, рисуващи една почти пълна картина на отшумелия богат и неспокоен живот в Арбанаси.
Ето оценката на големия френски писател Мопасан за величието на човешкия дух, въплътен в паметниците на архитектурата: „Та нали архитектурата, най-неразбраното и най-забравеното днес изкуство, е може би също най-естетичното, най-тайнственото и най-закърмено с идеи изкуство? То е имало през вековете преимуществото да символизира, така да се каже, всяка епоха, да изразява с твърде малък брой паметници начина на мислене, чувствата и бляновете на дадена раса и цивилизация. Няколко храма и няколко църкви, няколко двореца и няколко замъка съдържат може би цялата история на изкуството на народите и разкриват пред погледа ни, по-добре от книги, чрез хармонията на линиите и очарованието на орнаментите всичката прелест и величие на една епоха. “
Проучвайки и събирайки през целия си живот най-ценното, най-вълнуващото от творенията на българския народен майстор-строител в Търновския край, Леон Филипов дава с макетите си правдив образ на един отшумял живот, своеобразния му колорит и неговата затрогваща интимна красота и вкус.
ПОДКРЕПИ И РАЗГЛЕДАЙ ВСИЧКИ МАКЕТИ НА ЛЕОН ФИЛИПОВ
Източници: Книгата "АРХИТЕКТУРНИ И ИСТОРИЧЕСКИ ПАМЕТНИЦИ В МАКЕТИ НА ЛЕОН ФИЛИПОВ"- 1960 г.
ПРОЧЕТЕТЕ ОЩЕ: Леон Филипов – търновецът, запазил за поколенията късчета памет от миналото
