Из вестник "Надежда", орган на читалище "Надежда", бр.6 от 14 януари 1934 г.
Колко и какви народни четения са изнесени от името на просветителния комитет при читалище "Надежда" през изтеклата 1933 г. изнесохме в бр. 1 и 5 на в. "Надежда". Изнесени са всичко 45 сказки от 11 местни лектори и 20 външни, от които седем професори от нашия държавен университет.
При подбора на своите външни лектори настоятелството на читалище „Надежда“, както и просветителният комитет са изхождали от желанието да се повика българския учен, българския именит писател и обшественик, за да поднесе на В. Търновското гражданство своята авторитетна научна или обществена мисъл.
Всички явили се външни лектори са изпълнили своя морален и обществен дълг и просветителния комитет, както и В.Търновското гражданство им длъжат благодарност.
Що се отнася до подбора на местнитe лектори, тук задачата на просветителния комитет е малко по-сложна. Първото желание, което е имал всякога, е било да обедини местните интелигентски сили в името на културните и просветни задачи на читалище "Надежда".
Читалище „Надежда“ има за задача да държи будно общественото съзнание на своите членове и на В.Търновското гражданство и да сформирува едно ядро от ратници за културното и стопанско издигане на града. Местните лектори при читалише "Надежда" със своите беседи и реферати идат да подтикнат, да подпомогнат уясняването и разрешаването на местни проблеми от стопански, финансов, културен и обществен характер. Местните лектори изнасят миналото или настоящето на В.Търново. Те имат за обект всестранните нужди и задачи на В.Търново. Те са повечето практически дейци.
От тук и духовното единство между местните лектори и голямата важност и стойност на изнесените от тях беседи. Ето, това трябва да искаме от местните лектори и, когато ни го поднасят, дълг наш е да посещаваме техните сказки, за да извлечем нужната полза и поука.
Нека, прочее, пожелаем през настъпвашата 1934 год. на поканата на просветителния комитет да се отзоват колкото се може повече външни и местни лектори, а също по- голям и по-траен интерес от страна на гражданството и неговата многобройна интелигенция към изнасяните сказки.
При подбора на своите външни лектори настоятелството на читалище „Надежда“, както и просветителният комитет са изхождали от желанието да се повика българския учен, българския именит писател и обшественик, за да поднесе на В. Търновското гражданство своята авторитетна научна или обществена мисъл.
Всички явили се външни лектори са изпълнили своя морален и обществен дълг и просветителния комитет, както и В.Търновското гражданство им длъжат благодарност.
Що се отнася до подбора на местнитe лектори, тук задачата на просветителния комитет е малко по-сложна. Първото желание, което е имал всякога, е било да обедини местните интелигентски сили в името на културните и просветни задачи на читалище "Надежда".
Читалище „Надежда“ има за задача да държи будно общественото съзнание на своите членове и на В.Търновското гражданство и да сформирува едно ядро от ратници за културното и стопанско издигане на града. Местните лектори при читалише "Надежда" със своите беседи и реферати идат да подтикнат, да подпомогнат уясняването и разрешаването на местни проблеми от стопански, финансов, културен и обществен характер. Местните лектори изнасят миналото или настоящето на В.Търново. Те имат за обект всестранните нужди и задачи на В.Търново. Те са повечето практически дейци.
От тук и духовното единство между местните лектори и голямата важност и стойност на изнесените от тях беседи. Ето, това трябва да искаме от местните лектори и, когато ни го поднасят, дълг наш е да посещаваме техните сказки, за да извлечем нужната полза и поука.
Нека, прочее, пожелаем през настъпвашата 1934 год. на поканата на просветителния комитет да се отзоват колкото се може повече външни и местни лектори, а също по- голям и по-траен интерес от страна на гражданството и неговата многобройна интелигенция към изнасяните сказки.
