Читалище "Надежда" е просветен институт. Още от преди политическото ни освобождение В. Търновското гражданството е съзнало неговата необходимост и на 8. VI. 1869 год. полага основите му. Поставените си просветни задачи, читалището е догонвало чрез библиотеката, читалнята, театъра и народните четения. Всички посочени функции могат да бъдат изпълнявани само при наличността на читалищно помещение.
От денят на основаването си и през първите години след политическото ни освобождение за читалищното помещение са служили частни наети здания. Едва през 1885 год. читалището се снабди със собствено помещение.
От какво значение е било, новопостроеното читалищно помещение може да се съди от факта, че в него през 1887 г. заседава III вел. народно събрание, през 1893 год. — IV вел. нар. събрание, а през 1911 год. V-то велико нар. събрание.
Ежегодният ръст на библиотеката и нуждата от музей при читалището, в който да се събират и запазват скъпи старини, останали от II-то българско царство, когато В. Търново бе столица, наложиха построяването на отделно помещение само за тях, с каквото през 1912 год. читалището се снабди.
Преместването на библиотеката, читалнята и музея в новопостроеното здание, наложи ремонтиране на старото читалищно здание и приспособяването му само за театрален салон с подходяща сцена и с разни други удобства. За новата читалищна постройка, както и за извършените поправки и ремонта на театралното здание и читалищната къща, особено най-новите поправки, които внесоха хигиена и красота в читалищния салон, бяха нужни грамадни средства, които читалището получи от местните кредитни институти и то под личната гаранция на настоятелствените членове.
Днес всеки посетител на читалищните помещения остава доволен от техния вид и красота, но всичко това е струвало много труд, много неприятности на отговорните лица. Независимо от това, те са и гаранти за дълга на читалището в размер на 257,434 лева.
Видни български общественици и отговорни лица за правилното развитие на националната ни култура съзнаха, че добиваните приходи от членски вноски, театрални представления, наеми от читалищните салони са далеч недостатъчни, за да задоволят растящите нужди на съвременното българско читалище и по искането на Върховния читалищен съюз в България през 1927 год. прокараха закон за народните читалища.
По силата на този закон държавата и общините се задължават да оземлят своите читалища, а също да им гарантират и други редовни приходи, необходими за издръжката им. Едни от тези приходни източници са и читалищните кина, които, съгласно членъ 16 от закона за читалищата, се освобождават от разните данъци и берии. Същите привилегии за читалищните кина са отбелязани и в специалния закон за кината. И в закона за физическото възпитание също се говори за читалищните кина.
Всичко това внуши мисълта за откриване читалищни кина и почти всички градски читалища в окръга ни се снабдиха с такива. Това трябваше да стори и читалище .Надежда.“ Ред години и в ред заседания на читалищното настоятелство е разгледан този въпрос. Той бе един от най-тежко разрешимите: налични пари читалището няма, в града ни има веч едно кино, и пр. и, пр. въпроси, неприятности и пречки изпъкваха при разглеждането му. Но въпреки всичко, читалищното кино се достави и веч две години както работи. Сега, поставя се въпроса: Какво е отношението на читалищното кино спрямо киното на Модерния театър?
Притежател на Модерния театър е търновския гражданин, г-н Николай Георгиев. Последният е ипотекирал зданието си на Търновска Търговска и Кредитна банка, на Българска Търговска банка, на Народната банка и др. и последните дават под наем Модерния театър.
Настоятелството на читалище "Надежда" в своя благороден замисъл да разшири още повече своята културно-просветна задача и да отстрани възможността за каквато и да било нелоялна конкуренция между двете кина пожела да наеми Модерния театър срещу уговорен годишен наем от 100,000 лева.
Търновска Търговска и Кредитна банка се съгласява на този
наем, изпраща потвърдителни писма, но за голяма изненада, собственикът (Н. Георгиев) не се съгласявал.
По този начин настоятелството на читалището биде отхвърлено, като наемател, и подирен друг. Такъв се намира, но той не устоява на договора си и преждевременно напуща, като причинява вреди и загуби на банката. Става нужда да се търси пак нов наемател. Този последният, по свое разбиране или по внушение от заинтересовани лица гледа на читалището и неговото кино, като на свои нелоялни конкуренти и всячески гледа да създаде настроение против читалище "Надежда". За случая той най-добре използува последното изискване на властта за пълното прилагане закона за кината, — изпълнение, което също така е поискано и от читалищното кино.
Настоятелството на читалище „Надежда“ от това не направи въпрос, не се сърди никому и не роптае против никого, понеже това е искане на закона и отговорната власт трябваше да поиска приложбата му. Не така, обаче погледна управата на киното при Модерния театър. Тя помисли и повярва, че това дело е на читалищното настоятелството. Нищо подобно!
Настоятелството на читалище .Надежда“ заявява, че на всяка цена успехи не желае. За него, като обществен културен институт, моралът е над всичко. И ако то пожела да наеме Модерния театър, изхождаше именно от тези етични и културни подбуди, като използува последния за детски театър и народни четения.
Накрай настоятелството на читалище „Надежда“ вярва, че В. Търновското гражданство е достатъчно просветено, за да може да направи необходимата разлика между интересите на едно частно владение, каквото е Модерния театър и неговото кино и интересите на читалище „Надежда“, които са интереси на цялото гражданство, собствени негови интереси и нему да дава своите симпатии и своята материална и морална подкрепа.
Прочее, нека пожелаем все тъй успешно да следват всички читалищни инициативи, и читалище „Надежда“ стане истинска гордост за В. Търновското гражданство.
Да живее читалище "Надежда"!
Да живее културното средище на В. Търново!
