Д-р Петър Протич, роден през 1822 година във Велико Търново, е чадо на старо и родолюбиво българско семейство. Баща му е известният навремето си Димитър Бегликчията, участник във Велчовата завера, а дядо му е свещеник протоиерей Петър. От него "протоиерей" е произведено и фамилното име «Протич». Своето основно образование малкият Петър получил в Търново, а после бил изпратен в Атина, гдето получил гимназиално си образование. От Атина Петър Протич отива в Париж, в който пък през 1852 год. завършил медицинския факултет.
Освобождаването на България зарадвало добрия българин и макар с голямо обществено положение и с много добро материално състояние в румънската столица, д-р Петър Протич се завърнал в Отечеството си, преизпълнен от желания да му служи. Още през август 1879 год. бил назначен член на първия върховен медицински съвет в България.
Освен по-късните научни трудове, Протич писал още на ученическата скамейка и е един от първите новобългарски писатели. Интересно е стихотворението му »Пиьо омаж», писано в 1850 год. на френски, в което възпява прелестите на родния си град. Ето какъв превод направи Тодор Траянов предаваме само началото на това Протичево стихотворение.
ТЪРНОВО
Привет, владетел славен, о, Търново велико!
Ти бисер ненагледен между родни градове!
Аз виждам бъднините ти сред щастие светлико
и чувам твоя спомен на горди векове.
Към теб народа иде с надежда благовейна,
нашепва твойто име с божествен славослов...
И от твърде малкото, което ни е останало от писанията на д-р Протич, ние виждаме, че той не е лишен от поетичен талант.
Следният хубав превод от гръцкия оригинал е направен също от Тодор Траянов на стихотворението "Гъркомания".
Като паун албанец смешен
в Атина дуе се предрешен
с лъжливи елински пера.
От где е - крие, от главата
захвърлил капа, тамбурата
и нея счупи и презря.
И той от ляпин епиротин
е станал елин патриотин.
Новопокръстен елин чист.
От Дончо станал "Досиос",
от Тошо - "Теодосиос".
От Русе друг един до днес
бил Калчо, но кат се погърчил
на "Пилевс" името си сгърчил.
...................................................
Все тук, година след година,
те тичат в древната Атина
из родния си край презрен:
от где са, скоро те забравят,
самите себе не познават.
Те гърци са на втори ден.
Мнозина там от чужденците
прочути стават, именити.
Забравят родни брегове.
Ето и няколко реда от Протичевото "Състояние на някои български училища, намиращи се в гръцки ръце". Това стихотворение е написано през 1848 година на хубав български език и задълго предшества възпламенената, пак от родностни чувства, във Велико Търново, Петко Р. Славейкова поезия.
Прибери децата, Цано,
че занес ги рано, рано
на школото. На кое?
На "алидидактикото"? (взаимно училище)
Или на "елиникото"? (реално училище)
Холам на кое да е...
Нек отидат да играят,
че в къщи зло ни правят,
мирно никак не стоят.
То се знай, ама не рачат.
Ала ги как хленчат, плачат,
от школото се боят.
Даскалът на грък превръща
всекиго и го прекръща.
Ксанту - Руся назовава.
Ставру - Кръстя. Пилевс - Калча.
Перикли прекръстил Славча.
Пък на Куна име дал
Клитемнестра, па кат даскал
по челото ѝ го напраскал.
Тия инак простички, някъде до наивност искрени, писания на Петър Протич не са загубили своята актуалност от 1844 год. до днес, дните на окончателното освобождение на много стотици хиляди братя българи от гръцкото политическо и духовно иго.
Д-р Протич е баща на старата г-жа министър Грекова, а сегашният министър на вътрешните работи, г-н Петър Габровски е негов близък, по майчина линия, роднина. Малко известният наш възрожденец д-р Петър Протич, починал преди шестдесет години - през септември 1881 год. - в София, гдето е погребан.
Слава му!
Автор: Д-р Панайот Хитров от Велес, Вардарска Македония,публикувано във в-к "Вестник на вестниците", бр. 138, София, 2 ноември 1941 година- оригинал
Освобождаването на България зарадвало добрия българин и макар с голямо обществено положение и с много добро материално състояние в румънската столица, д-р Петър Протич се завърнал в Отечеството си, преизпълнен от желания да му служи. Още през август 1879 год. бил назначен член на първия върховен медицински съвет в България.
Освен по-късните научни трудове, Протич писал още на ученическата скамейка и е един от първите новобългарски писатели. Интересно е стихотворението му »Пиьо омаж», писано в 1850 год. на френски, в което възпява прелестите на родния си град. Ето какъв превод направи Тодор Траянов предаваме само началото на това Протичево стихотворение.
ТЪРНОВО
Привет, владетел славен, о, Търново велико!
Ти бисер ненагледен между родни градове!
Аз виждам бъднините ти сред щастие светлико
и чувам твоя спомен на горди векове.
Към теб народа иде с надежда благовейна,
нашепва твойто име с божествен славослов...
И от твърде малкото, което ни е останало от писанията на д-р Протич, ние виждаме, че той не е лишен от поетичен талант.
Следният хубав превод от гръцкия оригинал е направен също от Тодор Траянов на стихотворението "Гъркомания".
Като паун албанец смешен
в Атина дуе се предрешен
с лъжливи елински пера.
От где е - крие, от главата
захвърлил капа, тамбурата
и нея счупи и презря.
И той от ляпин епиротин
е станал елин патриотин.
Новопокръстен елин чист.
От Дончо станал "Досиос",
от Тошо - "Теодосиос".
От Русе друг един до днес
бил Калчо, но кат се погърчил
на "Пилевс" името си сгърчил.
...................................................
Все тук, година след година,
те тичат в древната Атина
из родния си край презрен:
от где са, скоро те забравят,
самите себе не познават.
Те гърци са на втори ден.
Мнозина там от чужденците
прочути стават, именити.
Забравят родни брегове.
Ето и няколко реда от Протичевото "Състояние на някои български училища, намиращи се в гръцки ръце". Това стихотворение е написано през 1848 година на хубав български език и задълго предшества възпламенената, пак от родностни чувства, във Велико Търново, Петко Р. Славейкова поезия.
Прибери децата, Цано,
че занес ги рано, рано
на школото. На кое?
На "алидидактикото"? (взаимно училище)
Или на "елиникото"? (реално училище)
Холам на кое да е...
Нек отидат да играят,
че в къщи зло ни правят,
мирно никак не стоят.
То се знай, ама не рачат.
Ала ги как хленчат, плачат,
от школото се боят.
Даскалът на грък превръща
всекиго и го прекръща.
Ксанту - Руся назовава.
Ставру - Кръстя. Пилевс - Калча.
Перикли прекръстил Славча.
Пък на Куна име дал
Клитемнестра, па кат даскал
по челото ѝ го напраскал.
Тия инак простички, някъде до наивност искрени, писания на Петър Протич не са загубили своята актуалност от 1844 год. до днес, дните на окончателното освобождение на много стотици хиляди братя българи от гръцкото политическо и духовно иго.
Д-р Протич е баща на старата г-жа министър Грекова, а сегашният министър на вътрешните работи, г-н Петър Габровски е негов близък, по майчина линия, роднина. Малко известният наш възрожденец д-р Петър Протич, починал преди шестдесет години - през септември 1881 год. - в София, гдето е погребан.
Слава му!
Автор: Д-р Панайот Хитров от Велес, Вардарска Македония,публикувано във в-к "Вестник на вестниците", бр. 138, София, 2 ноември 1941 година- оригинал
Източник: Бибилотека "Струмски"
