II. Просфорник (вула).
Втората археологическа находка е един просфорник (вула), направен от добре изпечена глина. Това е уред с който се украсява нафора (просфора) или жертвените хлябове на задушница. Сега такива се срещат, направени от дърво, четвъртити и с буквите И. X. N. К., което значи — Иисус Христос Ника (Победител). Намерената вула има кръгла форма с диаметър 10 см.(дебелина 2 см.). На горната страна имало малка призматична дръжка, с височина около 2 см. и която е счупена и изгубена. Интересна е долната лицевата страна. Тук се изобразява най-първо един кръг от маслинени листи, разположени в края на кръжилото. На някои листи личат и дръжките, които са обърнати навън. Вътре в кръга се вижда една комбинация от следните плодове и цветя:
В ляво житен клас, а в дясно — грозд. Това са две растения, които показват не само най-главното национално богатство на българите, но още имат и символично значение. Житото (хлябът) е символ на тялото Иисусово, а гроздето(виното) — на кръвта Христова. Между тях се изправя клонче от роза, едно от най-разпространените растения в България. От двете му страни се разклоняват два стилизирани розови цвята. Те имат по четири венечни листи. Над тях са изправени два дъбови желъда, които приличат и на неразтворени розови цветове. Дъбът, подобно на житото, розата и гроздето, се среща твърде често в нашето старо резбарско изкуство. Той е символ на трайността, на дълголетието. Клончето завършва с други три плода, които по всичко изглежда да са също желъди, само че средното е малко, а страничните по-големи. Тук-таме по клончето се забелязват розови тръне или розови листа. До грозда е поставена четирилъчеста звезда. В случая розата е символ на чистотата в Христовото учение.
Находката е намерена на Трапезица през 1913 година от търновския гражданин Марин Чоканов. Открита била в една ниша (позюл в църква № 6.) Вулата представлява вдлъбнат негатив на тези растения, който, като се натисне о тестото или пепела, дава хубави изображения на посочените предмети. Тя, макар и от глина, има значение не само за българската етнография, но частно и за българското изкуство.
Притежание е на Търновския археологически музей.
Със сигурност можем да твърдим, че тази находка е от края на XIV век.
Ив. Йорданов
Вижте още: Археологически находки на "Трапезица"-първа част
Из историята на българската светиня „Трапезица“
Втората археологическа находка е един просфорник (вула), направен от добре изпечена глина. Това е уред с който се украсява нафора (просфора) или жертвените хлябове на задушница. Сега такива се срещат, направени от дърво, четвъртити и с буквите И. X. N. К., което значи — Иисус Христос Ника (Победител). Намерената вула има кръгла форма с диаметър 10 см.(дебелина 2 см.). На горната страна имало малка призматична дръжка, с височина около 2 см. и която е счупена и изгубена. Интересна е долната лицевата страна. Тук се изобразява най-първо един кръг от маслинени листи, разположени в края на кръжилото. На някои листи личат и дръжките, които са обърнати навън. Вътре в кръга се вижда една комбинация от следните плодове и цветя:
В ляво житен клас, а в дясно — грозд. Това са две растения, които показват не само най-главното национално богатство на българите, но още имат и символично значение. Житото (хлябът) е символ на тялото Иисусово, а гроздето(виното) — на кръвта Христова. Между тях се изправя клонче от роза, едно от най-разпространените растения в България. От двете му страни се разклоняват два стилизирани розови цвята. Те имат по четири венечни листи. Над тях са изправени два дъбови желъда, които приличат и на неразтворени розови цветове. Дъбът, подобно на житото, розата и гроздето, се среща твърде често в нашето старо резбарско изкуство. Той е символ на трайността, на дълголетието. Клончето завършва с други три плода, които по всичко изглежда да са също желъди, само че средното е малко, а страничните по-големи. Тук-таме по клончето се забелязват розови тръне или розови листа. До грозда е поставена четирилъчеста звезда. В случая розата е символ на чистотата в Христовото учение.
Находката е намерена на Трапезица през 1913 година от търновския гражданин Марин Чоканов. Открита била в една ниша (позюл в църква № 6.) Вулата представлява вдлъбнат негатив на тези растения, който, като се натисне о тестото или пепела, дава хубави изображения на посочените предмети. Тя, макар и от глина, има значение не само за българската етнография, но частно и за българското изкуство.
Притежание е на Търновския археологически музей.
Със сигурност можем да твърдим, че тази находка е от края на XIV век.
Ив. Йорданов
Вижте още: Археологически находки на "Трапезица"-първа част
Из историята на българската светиня „Трапезица“
