Река Янтра – естествената прегръдка на старата българска столица

Аксонометрична карта на Велико Търново, изработена от арх. Теофил Теофилов и Илия Лефтеров

Янтра не е просто река, а естествената прегръдка на старата българска столица. Със своите живописни меандри и проломи, тя оформя уникалния релеф на Велико Търново и обгражда легендарния хълм Царевец от три страни.  

Тракийското име на реката е Ятрус (бързотечаща), а славянското - Етър. В горното течение бреговете на реката са покрити предимно с букови дървета. Водите на река Янтра обграждат от три страни хълма на крепостта Царевец. В района на Старата българска столица и по-специално в цялата Търновска котловина реката се отличава и същевременно впечатлява с големите си завои (меандри). Една от особеностите на тази река е тази, че при своето преминаване през Предбалкана образува множество проломи. Най-големият пролом на реката е тук, при Велико Търново. Той има дължина около 7 км, но реалната дължина на реката е два пъти по-голяма, поради вече споменатото меандриране. Южният пролом, през който Янтра влиза във Велико Търново, се нарича Устие. Северният пролом е по-дълъг, а ширината му между скалните венци е 1 км. и се нарича Дервент. Река Янтра излиза от него и през с. Самоводене и Горна Оряховица продължава течението си на север. В северния пролом през XIX в. местата били засадени с лозя. 

  В началото на ХХ век в южния пролом, през който река Янтра влизала в града, се образували няколко вира - Хайдушкият, Въртопа (при гара Трапезица), Чобъра (между Преображенския манастир и манастира "Св. Троица"), Дяволската баня, Кривият вир и Бръшнарка. В града Янтра образувала още три вира - Калпака, Бояджийския (под Стамболовия мост, където майсторите бояджии изпирали боядисаните платна и прежди) и Косовския (под старото военно училище). В една от пещерите в местността Златното дере и днес се намират два извора - Мечи кладенец и Шишманец.
В миналото хълмът Света гора обилно се напоявал от течащи води, от които през първите десетилетия на ХХ век останал само един поток (т.нар. Тъмен поток), който се вливал в река Янтра до гара Велико Търново. Най-долната част на равнината около потока се наричала Белянка, защото през XIX век жените идвали тук да белят платна. Пътят, който вървял успоредно с Тъмния поток, наричали винарския път, тъй като от него през реката направо се излизало в лозята на местността Мармарлия. Името на местността идва от мраморната чешма, построена през римско време. По този път се намирало Трескавото кладенче, от което вземали вода, за да се лекуват болните от треска. 

 Завоите, които прави река Янтра в Търновската котловина, заобикалят няколко бърда и чуки. Реката ги мие и им придава форма на полуострови. От тях най-красиви са три. Върху средния, най-големия, е застроен възрожденският град, чиито къщи са разположеня амфитеатрално. През XIX в. на запад градът достагал т. нар. Орловец, където турците отглеждали своите орли.  На изток полуостровът е в права линия с дължина 2 км и ширина от 50 до 300 м. Най-високата му част е западната. Тази тясна ивица земя го свързва с Орловец. Скалистата ивица тук и днес се нарича Поличката. Северните склонове достигат реката, на юг и изток са терасовидни, снижават се и на юг се образува поляна, наречена Марино поле. На изток склоновете завършват със скалиста стена във форма на мост (Глава на скалите), над която минава пътят за хълма Царевец - главният вход със Сечената скала. Вторият полуостров лежи на юг от първия. Водите на реката го мият от север, запад и югоизток. Северните склонове са обрасли с гора. Хълмът се нарича Света гора, защото през средновековието около него са намирали няколко манастира, между които и манастирът "Св. Богородица Одигитрия".  

 

ПРОЧЕТЕТЕ ОЩЕ: Търновски преградни бърда и хълмове 

 

ПОДКРЕПЕТЕ СТАРО ТЪРНОВО С ДАРЕНИЕ