Св. Роман Търновски

Немалък принос в разпространение на синаитско-исихастското движение в България внесъл преподобни Роман Търновски – приятел и съученик на преподобни Теодосий Търновски. Преподобни Роман произхождал от знатен и богат род. Родил се през 1310 година в Търново. Той познавал преподобни Теодосий от ранни години. Когато свети Теодосий по поръчение на преподобни Григорий Синаит пребивавал за втори път в Търново, преподобни Роман започнал да го моли да го вземе със себе си в Парория. Преподобни Теодосий склонил на молбата на свети Роман и го завел при блажения старец Григорий, който го приел сърдечно и го причислил към своето братство. Там Роман покорно изпълнявал възлаганите му послушания и прекарал доста време, докато игуменът го изпратил по манастирски дела при българския цар. В негово отсъствие великият Григорий Синаит починал, а след неговата смърт Теодосий не намирал смисъл да остава повече в Парория. Затова той отишъл в Сливенската планина, гдето по онова време се намирал Роман. Оттук двамата отпътуват за Света гора, но заради турските нападения са принудени да я напуснат. Роман се завръща в манастира при Сливен, докато Тедосий посещава Бер и Константинопол. Двамата се събират отново, като известно време пребивават в манастирите край Несебър. Търсейки ново прибежище, те се установяват в Кефаларево, защото околността на столицата била добре охранявана срещу разбойнически и турски нашествия и създават обител по образеца на Синаитовата. Тук св. Теодосий развил своята просветна и духовна дейност, в която св. Роман бил един от първите му ученици и сътрудници. Когато обстоятелствата наложили в България да се брани чистотата на православието от еретическа проповед св. Теодосий, заедно с единомисления свой сподвижник Роман присъствали на Търновския събор през 1360г. А когато през есента на 1363г. - малко преди смъртта си – заминава за Цариград с четирима свои ученици, св. Теодосий оставя Роман за свой заместник в игуменството на новия си манастир в местността "Устие", още по-близко до столицата откъм Дебелец. Свети Роман е известен и като църковен писател, но, за съжаление, неговите съчинения не са се запазили. Когато преподобни Теодосий в началото на 1363 година се отправил в Константинопол, за предстоятел на обителта – наставник и възпитател на братята – той оставил преподобни Роман. Приел игуменството, преподобни Роман усърдно поучавал братята и се стараел във всичко да бъде ревнител на божествения Теодосий, „затова всички, които живееха наоколо, дохождаха често при него за полза и молитва. Св. Роман години наред страдал от тежка кашлица (вероятно туберколоза), но благодарение на силния си дух надмогва страданието. Пред кончината си той, както пише свети Калист, „като разбра, че ще премине отвъд, заповяда да се съберат братята, всички утвърди в Божия страх, всичко добро нареди за светата обител”. Преподобни Роман починал вероятно, 1370 година. Свети патриарх Калист в житието на преподобни Теодосий характеризира преподобни Роман „като човек добродетелен и знаменит, ревнител на духовния живот, във всичко подобен на блажения Теодосий, истински пустиножител и постник, изпълнител на всички Господни заповеди”. 

Източници: http://www.pravmladeji.org www.pravoslavieto.com  

 
ПОДКРЕПЕТЕ СТАРО ТЪРНОВО С ДАРЕНИЕ