В ПАМЕТ НА РАДКА, ИВАН И СТЕФАН КОСТОВИ share buttonYouTube channel- Veliko Tarnovo СКЪПИ ЧИТАТЕЛИ, АКО ТОЗИ БЛОГ ВИ ХАРЕСВА, ПРЕПОРЪЧАЙТЕ ГО!

ГЕНЕРАЛ- МАЙОР ИВАН КОНСТАНТИНОВ САРАФОВ


(23.03.1856- 24.11.1935)
Иван Сарафов е роден в Търново, в семейството на търговеца Константин Сарафов. Произхожда от многолюдно семейство. Брат му Михаил е член на революционния комитет в Търново, министър и дипломат. Стефан е виден лекар в Румъния и Париж, дарител на родния си град. Георги е лекар в Букурещ, участник в Сръбско-турската и Освободителната война. След Освобождението е главен лекар на българската армия, кмет на София и председател на БЧК. Иван Сарафов първоначално учи в класното училище в Търново. През 1876г. завършва VI клас на гимназията в Загреб. По време на Освободителната война е доброволец в 10-та дружина на Българското опълчение. Сражава се при Шипка и Шейново. След Освобождението постъпва в Одеското пехотно училище. След завръщането си в България той служи в Стара Загора, Търново, Пловдив, Тетевен и Варна като ротен командир. През 1885г. поема командването на 8-ми Приморски полк. На 4, 5, 6 и 7 ноември 1885 година с този полк извършва труден поход от селата Малък и Голям манастир до Търново Сеймен, от там с влак до Саранбей, а след това до Сливница пешком. Този негов поход влиза във военната история и се изучава в различни военни академии. Иван Сарафов командва 8-ми Приморски полк в победоносните сражения при Драгоман, Цариброд и Пирот. Поради участие в детронацията на княз Батенберг емигрира в Русия. Там завършва генералщабна академия. Завърнал се в България, заема следните военни длъжности: началник на административно отделение във военното министерство, началник-щаб на 1 -ва пехотна Софийска дивизия и 10-ти пехотен Родопски полк. След 1904г. командва 8-ма пехотна Тунджанска дивизия. На 18 май 1905г. е произведен в чин генерал-майор. През Балканската война е начело на 3-та Балканска дивизия и се сражава при Чаталджа. На 7 ноември 1912 г. е ранен в гърдите с шрапнел. В Междусъюзническата война се сражава при връх Руен, Качево, Симитли и други. Получава орден за храброст III и II степен, втори клас. Първата световна война го заварва в Русия, където постъпва в руската армия като командир на дивизия и корпус. Награден е с руския орден “Св. Георги”. След 1917г. се завръща в България. Умира на 24 ноември 1935г. 
Ген. Иван Сарафов (в средата) и полк. Бурмов (вдясно) Нач. щаб на 3-та Българска армия
Източници: Търновските генерали- Горазд Чолаков, https://bg.wikipedia.org

Няма коментари:

Публикуване на коментар