Из Общински вестник Велико Търново от ноември 1934 г.
Един свят, една България, едно В. Търново!
Драги съгражданки и съграждани,
Като човеци, обичаме света. Като българи, обичаме Родината. Но, като стари търновци, обичаме повече родния си град!
Обичаме го, защото е единствен, защото е велик!
Единствен е по своята изключителна, особено чудна и омайна местност! Велик е по своята история!
Много от вас са обходили много страни и градове, видели сте и хубави, и чудни места, но като нашето В.Търново никъде няма! Това са го признали много видни пътешественици, които са минавали през града ни. И има защо, следователно ний, великотърновци, да се гордеем! Но, дваж по-голяма трябва да бъде нашата гордост, поради великата история на града ни! Защото той е историята на Второто българско царство; защото тука се турна началото на Третото — сегашното българско царство! Тук е люлката на първото въстание на великотърновци, организирано и водено от славните Асеновци против 170 год. гръцко робство! Тук се основа и утвърди Новото Българско Царство! От тук се велича и слави България повече от 200 години с могъщо царство, с велики царе и с големи културни и книжовни постижения! Тук се утвърди българската самостоятелна патриаршия и се короняса славния Калоян за император! Тук живяха, работиха и повдигаха духовно и културно народа ни великаните: Теодосий Търновски, Григорий Цамблак и Каприян (тия последните двама Киевски митрополити и родом от В. Търново); Роман, патриарх Евтимий и др. много, които дадоха богата книжнина на нас и на другите народи! Тук загина второто българско царство, но и тук на много пъти, из тия исторически развалини, е излизал великия дух на великотърновци, който цели столетия е крепил нашия народ и на няколко пъти го е водил към смели въстания за освобождението си!
И с право, и с гордост, нашият град е носил и ще носи на вечни времена името Царевград, Царица на градовете, Велико Търново! Сега, когато имаме високото съзнание за славното минало на нашия град, когато сме вече отдавна свободен народ, вменява ни се в дълг, на нас всички ни, а особено на подрастващото поколение, да си обединим силите и с несломима енергия, всякога с кураж и бодри да подкрепим хубавите инициативи на градската управа и на родолюбивите организации за повдигането, за благоустрояването и разхубавяването на града ни и околностите му и патриотическото дело на комитета — за скорошно възстановяване на старините в гр. В. Търново!
Така ний ще се покажем достойни приемници на нашите славни деди и ще възвеличим името на България, като се създаде отново най-ценния бисер на нашата хубава родина — и местност, и по история! Така, освен това ще се привлекат много нашенци и чужденци, като летовници и като туристи! А само чрез курортизма и туризма ще може да се съживи нашият град, само чрез тях ще се създаде поминък и благосъстояние на жителите му! Няма нищо непостижимо в тоя свят. Трябват общи усилия и с упорито постоянство всичко хубаво може много скоро да се направи за града ни. Казахме, най-напред нека непрестанно да се благоустроява и украсява града; да се поддържат старите оригинални сгради у него; да се залесява всеки запустял двор, също и околностите на града (Орлов връх /Картала/, Вранов връх /Гарга баир/, Трошана и пр,); да се поправят и почистват улиците; на всеки кръстопът да се издигне каменен пиедестал и на него лъв — да стане нашия град — град на лъвовете; да се поправят всички шосета, изхождащи от града и да се поддържат всякога в добро състояние: шосето за Севлиево, със своята хубава дървесна околност; шосето за Шемшево; шосето за Елена, за Русе и за Габрово. На това последното шосе трябва да се направи варианта от Белчовата воденица до кичената фабрика, като се издигне на ниво с платното на ж. п. линия и се прокара в тунели, при "устието", както и да се довърши шосето там за гарата и да се направи моста на р. Янтра, за който има образуван фонд от 16,000 лв., внесена сумата още в 1920г. в Б. Н. Банка. Да се построи голям триетажен сводов каменен мост от църквата св. „Цар Борис"/днешната Св. св. Константин и Елена" до „Носа“ (Боруна) за гарата и за Св. гора и пр. и пр.
Да се подкрепи най-енергично комитетът за възстановяването на старините, а именно:
1) Да се довършат вратите и подвижния мост на Царевец, крепостните стени с кулите, разбира се не напълно; пазачницата, срещу хижата; грандиозния паметник — фон от 5 разярени лъва, представляющи Северна България, Южна България, Тракия, Македония и Добруджа с бразди, държащи се от хубава жена—България; в празник от устата на лъвовете ще излиза вода, от ноздрите им — пара, а от очите — електричество.
Драги съгражданки и съграждани,
Като човеци, обичаме света. Като българи, обичаме Родината. Но, като стари търновци, обичаме повече родния си град!
Обичаме го, защото е единствен, защото е велик!
Единствен е по своята изключителна, особено чудна и омайна местност! Велик е по своята история!
Много от вас са обходили много страни и градове, видели сте и хубави, и чудни места, но като нашето В.Търново никъде няма! Това са го признали много видни пътешественици, които са минавали през града ни. И има защо, следователно ний, великотърновци, да се гордеем! Но, дваж по-голяма трябва да бъде нашата гордост, поради великата история на града ни! Защото той е историята на Второто българско царство; защото тука се турна началото на Третото — сегашното българско царство! Тук е люлката на първото въстание на великотърновци, организирано и водено от славните Асеновци против 170 год. гръцко робство! Тук се основа и утвърди Новото Българско Царство! От тук се велича и слави България повече от 200 години с могъщо царство, с велики царе и с големи културни и книжовни постижения! Тук се утвърди българската самостоятелна патриаршия и се короняса славния Калоян за император! Тук живяха, работиха и повдигаха духовно и културно народа ни великаните: Теодосий Търновски, Григорий Цамблак и Каприян (тия последните двама Киевски митрополити и родом от В. Търново); Роман, патриарх Евтимий и др. много, които дадоха богата книжнина на нас и на другите народи! Тук загина второто българско царство, но и тук на много пъти, из тия исторически развалини, е излизал великия дух на великотърновци, който цели столетия е крепил нашия народ и на няколко пъти го е водил към смели въстания за освобождението си!
И с право, и с гордост, нашият град е носил и ще носи на вечни времена името Царевград, Царица на градовете, Велико Търново! Сега, когато имаме високото съзнание за славното минало на нашия град, когато сме вече отдавна свободен народ, вменява ни се в дълг, на нас всички ни, а особено на подрастващото поколение, да си обединим силите и с несломима енергия, всякога с кураж и бодри да подкрепим хубавите инициативи на градската управа и на родолюбивите организации за повдигането, за благоустрояването и разхубавяването на града ни и околностите му и патриотическото дело на комитета — за скорошно възстановяване на старините в гр. В. Търново!
Така ний ще се покажем достойни приемници на нашите славни деди и ще възвеличим името на България, като се създаде отново най-ценния бисер на нашата хубава родина — и местност, и по история! Така, освен това ще се привлекат много нашенци и чужденци, като летовници и като туристи! А само чрез курортизма и туризма ще може да се съживи нашият град, само чрез тях ще се създаде поминък и благосъстояние на жителите му! Няма нищо непостижимо в тоя свят. Трябват общи усилия и с упорито постоянство всичко хубаво може много скоро да се направи за града ни. Казахме, най-напред нека непрестанно да се благоустроява и украсява града; да се поддържат старите оригинални сгради у него; да се залесява всеки запустял двор, също и околностите на града (Орлов връх /Картала/, Вранов връх /Гарга баир/, Трошана и пр,); да се поправят и почистват улиците; на всеки кръстопът да се издигне каменен пиедестал и на него лъв — да стане нашия град — град на лъвовете; да се поправят всички шосета, изхождащи от града и да се поддържат всякога в добро състояние: шосето за Севлиево, със своята хубава дървесна околност; шосето за Шемшево; шосето за Елена, за Русе и за Габрово. На това последното шосе трябва да се направи варианта от Белчовата воденица до кичената фабрика, като се издигне на ниво с платното на ж. п. линия и се прокара в тунели, при "устието", както и да се довърши шосето там за гарата и да се направи моста на р. Янтра, за който има образуван фонд от 16,000 лв., внесена сумата още в 1920г. в Б. Н. Банка. Да се построи голям триетажен сводов каменен мост от църквата св. „Цар Борис"/днешната Св. св. Константин и Елена" до „Носа“ (Боруна) за гарата и за Св. гора и пр. и пр.
Да се подкрепи най-енергично комитетът за възстановяването на старините, а именно:
1) Да се довършат вратите и подвижния мост на Царевец, крепостните стени с кулите, разбира се не напълно; пазачницата, срещу хижата; грандиозния паметник — фон от 5 разярени лъва, представляющи Северна България, Южна България, Тракия, Македония и Добруджа с бразди, държащи се от хубава жена—България; в празник от устата на лъвовете ще излиза вода, от ноздрите им — пара, а от очите — електричество.
Да се направят
терасовидни градини от "хижата" нагоре, с пътеки и беседки и посадени
цветя и треви: ружа, зюмбюли, гюлови, мушкато, димитровче и др. Миродия,
шушан, копър, манотъз, здравец и др., и между тях разни овощни и
декоративни дървета и пр. и пр.
2) Също да се направи хубав парк на Трапезица, да се възстановят крепостните стени и кулите, вратите с пътищата им и пр. В средата на парка да се запази свободно място за бъдещия военен „пантеон“, около който ще изложат разни военни оръжия — трофеи от войните, а по крепостта ще се поставят стари метателни машини, стари крепостни оръдия и пр.
3) Да се съедини Царевец с Трапезица с един висящ мост — минушка, от "Кая баш" (каменната глава) към Трапезица и да се направи асансьор срещу гара Трапезица, зад Баждърлък.
4) Да се направи стълбището с крепостната стена от Трапезица до патриаршеския мост, с неговите саваци, както и това стълбище — от Балдуиновата кула до кладенеца в р. Янтра;
5) Да се възстановят църквите: великата лавра „Св. 40 Мъченици", „Св. Димитър", „Св. Петър и Павел", „Св. Петка“, „Св. Възнесение", „Св. Богородица“ (в Св. Гора) и пр. и пр.
Всичко това може да стане стига да го пожелаем. Така:
— Ще събираме средства отвсякъде и от всичко: от увеселения, от забави, от доброволни помощи и дарения — от наши и чужди богаташи, — и от държавата;
— Ще искаме да използваме безплатния благодатен труд на войниците от гарнизона, също и тоя на редовните трудоваци и на нередовните от града;
— Ще искаме беззаветния труд и преданост на всички родолюбиви организации в града (туристи, юнаци, колоездачи, футболисти и др.), както и тая на учениците и ученичките от гимназиите, па ако щете и от първоначалните училища.
Всеки от тях ще си избере обект за работа и един определен кът от Царевец, от Трапезица, и от околностите на града ни, за да ги почисти, залесява, зацветява и затревява и всякога да ги поддържа в добро положение. Всичко ще бъде обявено за строго охранително! И, какво благородно съревнование ще се яви тогава между всички и у всички тия хора и организации?! И нашите, до сега грозни и неприветливи градини и голи околности, в най-скоро време, ще се обърнат в чудесни и красиви паркове! Нещо повече. Всяка година, по това време — по гроздобер, ще може да се организират няколко древни всенародни празненства — за гостите на града ни — летовници и туристи.
Първо. Един ден ще се възпроизведе напр. моментът, когато пред богомолците и събрания народ в църквата св. Димитър, голямото въстание на Асеновци за освобождението на България от гръцкото 170 годишно робство. Ще има юнаци и войници, облечени в старовремски носии и въоръжени с лъкове, стрели, ножове и пищови и пр.; ще се възпроизведат демонстрации и стрелба с лъкове, както и църковни шествия на народ и духовенство и пр.
Второ. Втори ден ще стане общ събор, както напр. по Великден. Ще се съберат жени и мъже, с моми и момци, облечени в селски старовремски носии, жените със сукаи на главите и пр. и ще стане едно всенародно шествие с гайди, гъдулки и кавали и . . . хора и пр.
Трето. Ще се направи едно общо нощно веселие и осветление на града с околностите му (огньове, електро-лампи, феерверки и др.) и пр, и пр. И, само тука и ние търновчаните умеем да дадем най-фантастичните гледки и удивителни забави на гостите ни! Тук не ви говоря за фантазии. Всичко е възможно и в чужбина много малко известни градове и села правят такива празници и забавления. Иска се само воля, съгласие и кураж. И сега, когато на върха на горда Стара планина се освети величественият паметник на българската свобода и III-то Българско царство, ний великотърновци, ще трябва да си дадем дума да благоустроим и украсим града си, и да възстановим величествените паметници на нашето славно и велико минало от II Българско царство!
От нашия град — българският Йерусалим и българското величие, трябва да направим най-хубавото летовище и най-пленителното и привлекателно място за туристите!
Трябва да се издаде един пътеводител на френски език, кратък, но пълен само с най-забележителното от града и най-важното за един летовник или турист с хубави картини и изгледи и подробни указания и пр„ както и хубави афиши, реклами и пр. и безплатно всяка година да се разпръсват в София, във Варна и другаде, както и в странство, безплатно.
Да си дадем, прочие, дума. Сега или никога! Защото, . . . защото един свят, една България, едно Велико Търново!
Инженер Д. Бояджиев
2) Също да се направи хубав парк на Трапезица, да се възстановят крепостните стени и кулите, вратите с пътищата им и пр. В средата на парка да се запази свободно място за бъдещия военен „пантеон“, около който ще изложат разни военни оръжия — трофеи от войните, а по крепостта ще се поставят стари метателни машини, стари крепостни оръдия и пр.
3) Да се съедини Царевец с Трапезица с един висящ мост — минушка, от "Кая баш" (каменната глава) към Трапезица и да се направи асансьор срещу гара Трапезица, зад Баждърлък.
4) Да се направи стълбището с крепостната стена от Трапезица до патриаршеския мост, с неговите саваци, както и това стълбище — от Балдуиновата кула до кладенеца в р. Янтра;
5) Да се възстановят църквите: великата лавра „Св. 40 Мъченици", „Св. Димитър", „Св. Петър и Павел", „Св. Петка“, „Св. Възнесение", „Св. Богородица“ (в Св. Гора) и пр. и пр.
Всичко това може да стане стига да го пожелаем. Така:
— Ще събираме средства отвсякъде и от всичко: от увеселения, от забави, от доброволни помощи и дарения — от наши и чужди богаташи, — и от държавата;
— Ще искаме да използваме безплатния благодатен труд на войниците от гарнизона, също и тоя на редовните трудоваци и на нередовните от града;
— Ще искаме беззаветния труд и преданост на всички родолюбиви организации в града (туристи, юнаци, колоездачи, футболисти и др.), както и тая на учениците и ученичките от гимназиите, па ако щете и от първоначалните училища.
Всеки от тях ще си избере обект за работа и един определен кът от Царевец, от Трапезица, и от околностите на града ни, за да ги почисти, залесява, зацветява и затревява и всякога да ги поддържа в добро положение. Всичко ще бъде обявено за строго охранително! И, какво благородно съревнование ще се яви тогава между всички и у всички тия хора и организации?! И нашите, до сега грозни и неприветливи градини и голи околности, в най-скоро време, ще се обърнат в чудесни и красиви паркове! Нещо повече. Всяка година, по това време — по гроздобер, ще може да се организират няколко древни всенародни празненства — за гостите на града ни — летовници и туристи.
Първо. Един ден ще се възпроизведе напр. моментът, когато пред богомолците и събрания народ в църквата св. Димитър, голямото въстание на Асеновци за освобождението на България от гръцкото 170 годишно робство. Ще има юнаци и войници, облечени в старовремски носии и въоръжени с лъкове, стрели, ножове и пищови и пр.; ще се възпроизведат демонстрации и стрелба с лъкове, както и църковни шествия на народ и духовенство и пр.
Второ. Втори ден ще стане общ събор, както напр. по Великден. Ще се съберат жени и мъже, с моми и момци, облечени в селски старовремски носии, жените със сукаи на главите и пр. и ще стане едно всенародно шествие с гайди, гъдулки и кавали и . . . хора и пр.
Трето. Ще се направи едно общо нощно веселие и осветление на града с околностите му (огньове, електро-лампи, феерверки и др.) и пр, и пр. И, само тука и ние търновчаните умеем да дадем най-фантастичните гледки и удивителни забави на гостите ни! Тук не ви говоря за фантазии. Всичко е възможно и в чужбина много малко известни градове и села правят такива празници и забавления. Иска се само воля, съгласие и кураж. И сега, когато на върха на горда Стара планина се освети величественият паметник на българската свобода и III-то Българско царство, ний великотърновци, ще трябва да си дадем дума да благоустроим и украсим града си, и да възстановим величествените паметници на нашето славно и велико минало от II Българско царство!
От нашия град — българският Йерусалим и българското величие, трябва да направим най-хубавото летовище и най-пленителното и привлекателно място за туристите!
Трябва да се издаде един пътеводител на френски език, кратък, но пълен само с най-забележителното от града и най-важното за един летовник или турист с хубави картини и изгледи и подробни указания и пр„ както и хубави афиши, реклами и пр. и безплатно всяка година да се разпръсват в София, във Варна и другаде, както и в странство, безплатно.
Да си дадем, прочие, дума. Сега или никога! Защото, . . . защото един свят, една България, едно Велико Търново!
Инженер Д. Бояджиев
Няма коментари:
Публикуване на коментар