Една от най-старинните и почитани руски светини е иконата "Пресвета Богородица Курско-коренна". Наречена е така, защото е открита край гр. Курск при корените на едно дърво. Случило се в далечната 1259г., тогава Курск тънел в запустение, разорен от татарите. В покрайнините на града един ловец забелязал неголяма дъска, която лежала в корените на дърво. Когато я вдигнал и обърнал, видял върху нея образът на Божията майка. В този миг станало и първото чудо - там, където лежала иконата, бликнала чиста вода. Светинята пренесли с големи почести в съседния град Рилск. При поредното татарско нашествие иконата била разсечена и двете ѝ половини захвърлени в различни посоки. Когато след време ги открили и ги поставили една до друга, те по чудотворен начин се съединили и образът отново станал цял. Мълвата за чудотворната сила на Курско-коренната икона се понесла из цяла Русия. През 1597г. цар Фьодор Иванович заповядал тя да бъде пренесена в столицата Москва. Тогава върху иконата били изографисани допълнителни изображения - на Бог-Отец и старозаветните пророци. Царица Ирина Фьодоровна поръчала за реликвата скъп обков. По-късно върнали иконата в Курск, а през 1618г. била пренесена в Катедралната църква на Знаменския манастир, издигнат на мястото, където я открили четири века по-рано. Нарекли обителта така, защото Богородичният образ е от иконографския тип "Оранта" - "Знамение". Всяка година с чудотворния образ започнали да правят литийни шествия от Знаменския манастир до Курск и обратно. "Св. Богородица Курско-коренна" била пазена в Знаменския манастир чак до революцията от 1917г. Драматичната история на Русия от началото на ХХ в. предопределя и драматичната съдба на чудотворната светиня. И което е съвсем неизвестно - я свързва за кратко с България. Когато болшевиките превземат района на Курск, реликвата последователно отива в Ростов и Новоросийск, а след това е изнесена зад граница в Сърбия. През есента на 1920г. Курският епископ Теофан решава да я върне в Севастопол, където по това време се намира щабът на въоръжените сили на Южна Русия под командването на ген. П. Врангел. Дните в края на септември били определени за време на всенародна молитва, пост и покаяние с вярата, че Бог ще избави Крим от болшевишката опасност. Хората с надежда очаквали Курско-коренната икона да се завърне при тях, та дано чудото стане! На път за Севастопол епископ Теофан спира в София, където немалко руснаци намерили втори дом след болшевишката революция. Той пристига на 20 септември, а на следващия ден - празника Рождество Богородично (ст. ст.) "прочутата старинна икона, цяла обкована и украсена със скъпоценности, биде изложена за поклонение в столичната Руска църква, гдето се стичаше многоброен народ", както съобщава "Църковен вестник". Улиците край Руската църква били задръстени от българи и руски бежанци -подобно масово поклонение София комай виждала за първи път. И това било напълно обяснимо - не само руската емиграция търсела надежда и упование свише. По това време българското общество изживявало драмата на следвоенната криза. Чудотворната икона остава в София две денонощия - на 22 септември тя е изпратена до Централна гара с литийно шествие, което тръгва от Руската църква, преминавайки по "Цар Освободител" и "Мария Луиза". Когато влакът потеглил, мнозина коленичили. "Сред богомолците бе и нашата интелигенция - разказва дописникът на "Църковен вестник", - това направи силно впечатление на всички: и на руси, и на българи. Благодарение на руски свещеник до нас е достигнала и една затрогваща история, станала по време на поклонението пред "Св. Богородица Курско-коренна" в София. В евангелието, което стояло на аналой до иконата, намерили пъхнат екземпляр от устава на Съюза на македонските братства. Върху него нечия ръка изписала молитва, която нямало как да бъде открита в нито една богослужебна книга: "Пречиста Богородице, майко, смили се над бедните, онеправдани българи и изгнаници от Македония; и както ти, чудотворна икона, се връщаш в Русия, благослови и нас, нещастните, да се върнем по домовете си. Съкруши нашите видими и невидими врагове и ги прогони далеч. Уталожи, Пречиста майко, велика Русия, обедини я..., простри ръка и над нашето измъчено и ограбено отечество и дай свобода на Македония. Амин!"
Въпреки масовото поклонение в София и всенародното
покаяние в Севастопол, Божията майка нито "дала свобода на Македония",
нито "уталожила велика Русия", защото Божият промисъл отредил и за двата
народа велики изпитания. С оттеглянето на Врангеловата армия от
Севастопол и Крим иконата напуска завинаги руските земи, но не
изоставила руснаците. Започва дългото ѝ странстване, което я превръща в
духовен спътник на руската емиграция.
Интересно е, че тази чудотворна икона е била донесена и в Търново, а във връзка с това е публикувано съобщение във вестник "Янтра" от 1935г.
Курският епископ Теофан занася иконата най-напред в руската църква в Белград, където тя остава до 1945г. През това време светинята често посещава руските емигранти в околните страни. Запазени са свидетелства за много чудеса и различни изцеления, станали чрез Богородичния образ. Към нея руснаците от Белград отправят молитви за закрила и при бомбардировките на града през II световна война. Разказват, че от това време са най-забележителните свидетелства за спасение по чудотворен начин. От 1945 до 1951г. иконата "Св. Богородица Курско-коренна" се намира в Катедралния храм на Руската задгранична църква (РПЦЗ) в Мюнхен. И тук Божията майка не престава да върши чудеса чрез своя образ и освен че изцелява мнозина от тежки болести, помага на немалко разделени след революцията семейства да се съберат отново. На 5 февруари 1951г. Курската икона е пренесена в Синодалната катедрала на РПЦЗ в Ню Йорк, където се пази и досега.
Източници: вестник "Янтра" от 1935г., http://euro2001.net
Грета Костова- Бабулкова
ПОДКРЕПЕТЕ СТАРО ТЪРНОВО С ДАРЕНИЕ
Няма коментари:
Публикуване на коментар