Археологически находки на "Трапезица"

Из Общински вестник „Велико Търново“- 1935г. 

Кръстът на севаст Берислав
През 1915 година почина великотърновският гражданин Никола Селвели на известния търновски общественик и борец по черковния въпрос Евстатий Селвели Депутата. Той беше един твърде интересен и самотен човек. И досега се говорят за него твърде забавни анекдоти, обаче едно е вярно: той беше човек крайно недоверчив. Този стар ерген — юрист, носеше винаги със себе си един голям вързоп, ключета и ключенца, повече от 40 на брой и на тежест около 2 килограма. Сега те се пазят при втори мирови съдия. Разказват, че никога не се е отделял от тях и че дори в банята, когато влизал да се къпе, този възнисък и въздебел тих човек. препасвал на гол корем своя ремък (каишка), на който отстрани се мъдрели и въпросните ключове. А говореше се, че притежавал вкъщи интересни книги, ръкописи и някакъв си стар златен кръст.
И наистина, през 1926 година беше назначена една комисия, която приведе в известност неговата покъщнина, разграбена преди това от злосторници, против които било заведено дело. Една част се занесе в общинското управление, касата — в музея, а трета остана на мястото си. Днес вече всичко е разграбено, двете къщи (намиращи се точно срещу музея) почти съборени. Общинската власт би трябвало да влезе веднага в ролята си и отчужди мястото за някое обществено учреждение, защото предполагаемите наследници едва биха се наели да платят натрупалите се големи данъци за сметка на едно несигурно наследство. Както и да е, отвори се желязната каса в присъствието и на негови роднини и в нея се намериха лъжици от сребро, алпака, и желязо, броеници, цигарета и пр., но без голяма стойност. Загънат във вестници се откри търсения кръст. Преди няколко дни, по разграбени от децата книги, се откри и неговата библиотека в четири ковчега, които се пренесоха в Търновската Народна библиотека. Кръстът е надкуполен, направен от мед, като при малкото време, с което се разполагаше (около четвърт час), не можеше основно да се проучи, например, неговата тежина и прочие. Висок е, без изгубената долна част, 1 метър, а широк, с изгубеното дясно рамо, 50 см. По всяка вероятност, когато църквата на Трапезица е била разрушавана, той е паднал и се е счупил на пет или шест части. На лице сега са само три от тях. Изгубени са дясното рамо, най-долната част и друга една малка такава. Краят на всяка една страна е разширен, с рогове, които от своя страна свършват с кръгове. Отдолу на лявото рамо личат три дупки за теловете, които прикрепяли кръста в страните на кубето, което срещаме сега по църквите. По-отдолу кръстът е прикрепен към друг по-малък кръг, в чийто среда се държи друг по-малък кръст. Най-отдолу кръстът чрез един меден прът, с две извити уши, се прикрепял към купола. Ако приемем, че прътът е бил най-малко 50—60 см., ще излезе, че целият кръст ще е бил висок метър и половина, или приблизително един човешки ръст.
Нека разгледаме сега надписите по него.
Най-напред отгоре се чете на гръцки: агиoc; отдолу; константинос; в лявата част: оенконстантiс, съкратено, сигурно от о ен константi (нополеi)с. Преведено на български това значи: Свети Константин, който е от Цариград. . . До гръцкия текст се намира друг по среднобългарски, който гласи: Свят Костадин, в три хоризонтални реда; в лявата част на кръста се чете: от Цариграда, в два вертикални реда. Тук сричките "ра" и "да" са предадени чрез лигатури (слети букви), а сричката цар се предава като монограм, който се среща по монетите от второто българско царство. Най-отдолу на кръста се намира най-важната част на надписа, която гласи: На помощ севаста Бериславе в пет хоризонтални реда. Комбинирани тези три части, дават: Свети Константин от Цариград на помощ севаста Бериславе. Сравнени двата текста, гръцкият и българският, те са еднакви по съдържание, само че липсва съответният гръцки текст на думите: на помощ севасте Бериславе. Сигурно те ще са писани на дясната страна, която е изгубена.
 Някои общи заключения
Най-първо, неизвестният за историята севаст Берислав от второто българско царство си е построил на Трапезица своя домашна църква — мавзолей с името свети Константин. А известно е, че повечето църкви на това място са посветени на светци — войни. Като благославя — пожелание той е поставил въпросния надпис. Не е невъзможно, той да е получен от Цариград като подарък от някое високо-поставено лице или църква със същото име. И днес в Търново казват като благословия: св. Константин (Иван или други) да ви е на помощ, сиреч, да ви помага в живота.
Второ. Както споменахме, двата паралелни текста допускат донякъде предположението, че кръстът е изпратен от Византия. По вероятното, обаче е, че тук гръцкият текст има официален характер, както латинският в западна Европа, и както френският в настоящо време. Един вид, дава се по-голяма тържественост и значение на кръста и храма.
Трето. Името Бериславе е чисто българско (в повелително наклонение — Берислава) както Борислав (човек, който се бори за слава) Владимир (човек, който владее мира — все в заповедно наклонение. Името Бераславе е умалително от Берислав. И днес в Търново се среща име Славе.
Четвърто. Титлите в стария български царски двор не са добре познати. Знае се, обаче, че севастите изпърво са изпълнявали висши съдийски длъжности. Най-главният севаст се е казвал Протосеваст (първи севаст), нещо като днешния министър на правосъдието. И тук българите са копирали византийския двор. В последствие севастите заемат и военна длъжност при царския двор или вън от него. Така в един каменен надпис, намерен в с. Божица, Орханийско, се казва: "Азъ севастъ Огнян бях при цари Шишманъ кефалия и много злопатихъ. Вто време турци воювахъ. Азъ се държахъ (благовернаго) Шишмана царе."
Пето. По сведения на лица, близки на Н. Селвели, този кръст е намерен на Трапезица. Сега там са открити 16 църкви, от които само за една можем да кажем, че е обществена („св. Иван Рилски). Другите са били семейни и са служили за мавзолеи—гробници на българските боляри. Жалко е само, че тази находка не стана известна на науката още през живота на Н. Селвели, за да знаем името поне на една от 16-те църкви, или най-малкото, где се е намирал домът на този болярин. Днес в Търново има църква с такова име, ала тя е строена едва към средата на миналия век.
Шесто. Днес се срещат и собствени имена от женски род, като Севаста, Севастица, Севасти под гръцко влияние и във връзка с титлата на старите византийски и български боляри.
Находката сега е заключена и запечатана в желязната каса на Н. Селвели, която се пази в Търновския археологически музей. Тя чака своето основно и всестранно проучване. Тъй красив, тъй интересен със своите надписи, нам не ни са познати други български надкуполни кръстове от тези, които се пазят сега в Софийския археологически музей. Колкото се отнася до неговата старинност, ние можем да го отнесем към XIV век по липса на други по основни проучвания.
Ив. Йорданов

Няма коментари:

Абонирайте се, за да ни следите в