Един фотографиран блян на Дяда Господа
(Пенчо Славейков)
Но, защо тоя блян на Дяда Господа, за който поета Пенчо Славейков говори, е жив и все така хубав, вълшебен, както днес, какъвто е бил преди хиляди години, във време на Асеневци, а и какъвто ще бъде и докрай вековете!
Защото тоя блян е като великия творец вечен! Живущите в другите градове хора в България, мислят, че Търново е като тия градове. За Търново така обикновено не може да се пише.
Търново е unicum не само на Балканите, бих казал аз: никъде в Европа няма град, като него по своята изключителна вълшебност и картини, които на всеки момент ти се виждат все нови и по-нови. Тия, които са го видели те никога няма да го забравят през целия си живот и даже в своите страдания, неволи и всекидневни борби.
По нявга — през летните нощи на наши дни сънуваме нещо невидимо, нещо отдалечено — един мираж на небосклона, който ту се появава, ту изчезва в пространството...
Виждате ли там: извива се една камена жица, върви нагоре после извива отстрани, още се вие, а къща обвита с венци на топлата пролет в цъфнали цветя.
Ето ти сводове, улици, наведени стрехи, а малко по-долу, сребриста лента реката Янтра се увива кат змия около гърдите на Търново и му пее своята вечна песен...
А над всичко това е надвиснало красиво звездно небе.
Ето ти Хисаря, гдето се чуват гръмливи гласове на велможи, воини, миряни, толкова царе като гръм на световна слава- на които поколения наследяваха престолите им и тъпчат прахът. Там е била наша велика слава и там е погребена тя от турското нашествие, поради пак раздори, несъгласия между царе и боляри. Царевец е жива история на нашия народ; там се е градил духовния и политически живот.
А Трапезица, какво е? Тя е нашия Акрополис, Атина Палада.
В една от църквите ѝ са лежели мощите на Рилския чудотворец Св. Иоан Рилски от гдето са пренесени в Рилския монастир. Търново, що е? Той е град, който е близо до сърцето на всеки българин. Той е градът, който даде първи сигнал за духовна независимост от гръцкото робство — 1185 г. Търново, гдето се повдигна Мамарчевото въстание, Велчевата завера и Априловското въстание в 1876 г. То роди велики апостоли на революцията.
Търново за България, е като Москва—Кремъл за Русия!
Франция има свой пантеон, гдето погребва своите велики синове. Англия има свой Вестимсер, гдето са погребени Шекспир, Байрон. Ние имаме Търново пантеона на 28 династии царски.
Долу шапката пред това величие на българският дух! В Търново съм пребивавал. Много мои мечти изгаснаха в началото на моето жизнено поприще. Но едно не угасна у мен: тоя бунт в душата ми, като един неизчерпаем вулкан, който блика с нови сили, когато се изправи пред мен тоя вълшебен град, тоя неизчерпаем източник от легенди, тоя музей, от когото може да черпи вдъхновение всеки.
Хвърлете поглед в една лунна нощ и кажете не е ли това един Неапол, един Соренто?...
Царевец и Трапезица са български Палатин.
Всички вие българи, които сте синове на тая страна, елате тук и се поклонете пред величието на Търново, гдето се е ковал българският дух, и гдето пак наново ще се почне обновлението му!
Дайте на Търново онова място, което миналото, вековете и историята му са предопределили!
Р. Радославов
(Пенчо Славейков)
Но, защо тоя блян на Дяда Господа, за който поета Пенчо Славейков говори, е жив и все така хубав, вълшебен, както днес, какъвто е бил преди хиляди години, във време на Асеневци, а и какъвто ще бъде и докрай вековете!
Защото тоя блян е като великия творец вечен! Живущите в другите градове хора в България, мислят, че Търново е като тия градове. За Търново така обикновено не може да се пише.
Търново е unicum не само на Балканите, бих казал аз: никъде в Европа няма град, като него по своята изключителна вълшебност и картини, които на всеки момент ти се виждат все нови и по-нови. Тия, които са го видели те никога няма да го забравят през целия си живот и даже в своите страдания, неволи и всекидневни борби.
Виждате ли там: извива се една камена жица, върви нагоре после извива отстрани, още се вие, а къща обвита с венци на топлата пролет в цъфнали цветя.
Ето ти сводове, улици, наведени стрехи, а малко по-долу, сребриста лента реката Янтра се увива кат змия около гърдите на Търново и му пее своята вечна песен...
А над всичко това е надвиснало красиво звездно небе.
Ето ти Хисаря, гдето се чуват гръмливи гласове на велможи, воини, миряни, толкова царе като гръм на световна слава- на които поколения наследяваха престолите им и тъпчат прахът. Там е била наша велика слава и там е погребена тя от турското нашествие, поради пак раздори, несъгласия между царе и боляри. Царевец е жива история на нашия народ; там се е градил духовния и политически живот.
А Трапезица, какво е? Тя е нашия Акрополис, Атина Палада.
В една от църквите ѝ са лежели мощите на Рилския чудотворец Св. Иоан Рилски от гдето са пренесени в Рилския монастир. Търново, що е? Той е град, който е близо до сърцето на всеки българин. Той е градът, който даде първи сигнал за духовна независимост от гръцкото робство — 1185 г. Търново, гдето се повдигна Мамарчевото въстание, Велчевата завера и Априловското въстание в 1876 г. То роди велики апостоли на революцията.
Търново за България, е като Москва—Кремъл за Русия!
Франция има свой пантеон, гдето погребва своите велики синове. Англия има свой Вестимсер, гдето са погребени Шекспир, Байрон. Ние имаме Търново пантеона на 28 династии царски.
Долу шапката пред това величие на българският дух! В Търново съм пребивавал. Много мои мечти изгаснаха в началото на моето жизнено поприще. Но едно не угасна у мен: тоя бунт в душата ми, като един неизчерпаем вулкан, който блика с нови сили, когато се изправи пред мен тоя вълшебен град, тоя неизчерпаем източник от легенди, тоя музей, от когото може да черпи вдъхновение всеки.
Хвърлете поглед в една лунна нощ и кажете не е ли това един Неапол, един Соренто?...
Царевец и Трапезица са български Палатин.
Всички вие българи, които сте синове на тая страна, елате тук и се поклонете пред величието на Търново, гдето се е ковал българският дух, и гдето пак наново ще се почне обновлението му!
Дайте на Търново онова място, което миналото, вековете и историята му са предопределили!
Р. Радославов
Из в. "Провинциален възход"- 1938 г.
Грета Костова- Бабулкова
