Същият ден, 15 септември 1885 г., уставът на дружеството бил изпратен за одобрение от правителството. С височайши доклад № 1801 от 17 септември с. г. княз Александър Батенберг благоволил да вземе новосъздаденото дружество под свое покровителство. С княжески указ № 168 от 20 септември 1885 г. бил утвърден уставът на българското дружество “Червен кръст” и публикуван цялостно в Държавен вестник. Според чл. 2 “Главната цел на това дружество е да съдействува на правителството в неговите грижи и мероприятия за ранените и болните във военно време и да се приготвя за война в мирно време. Но, ако му позволяват силите и средствата, то може да помага и на пострадалите от обществени бедствия”. От предложените две лица за председател бил избран и одобрен Търновският митрополит Климент, който не присъствувал при създаването на дружеството, тъй като бил начело на парламентарната делегация в Копенхаген. С циркулярно писмо № 60 от 20 октомври 1885 г. председателят на Международния комитет на Червения кръст в Женева Густав Моание признал създаденото българско дружество и оповестил за това всички други международни дружества на Червения кръст. Първото официално протоколирано заседание на настоятелството на дружество “Червен кръст” се състояло на 18 септември 1885 г., но митрополит Климент все още го нямало. Той присъствал на второто заседание, проведено на 22 септември с. г. Настоятелството подготвило специално “Възвание към жителите на Княжеството изобщо и на столицата частно”, в съставянето на което голям дял имал бившият публицист и драматург. В него се казвало: “Значителни отряди от младата ни войска, поканени от доблестния им върховен вожд, и многобройни части от самоотвержени опълченци, въодушевени от храброст и патриотизъм, отдавна се намират в братската нам страна Южна България, готови да подкрепят с оръжие в ръка прогласеното там и приетото тук Съединение на двете Българии... Скоро създаденото у нас дружество на Червения кръст, което се радва вече на високо покровителство на Негово Височество, любимия ни княз, и главната цел на което е да съдействува на правителството в грижите и мероприятията му, относително пострадалите военни и други лица - счита за свой свещен дълг да излезе още от днес пред Вас с това си първо възвание за помощ и съдействие... И за вашата нежна и пълна с любов деятелност се открива широко поприще - пригответе, колкото можете повече тифтик, превръзки, чаршафи, ризи и пр. за нуждаещите се. Нарамете се с делото по отгледването на ранените. Не оставайте без сестринска помощ и утеха вдовиците и сирачетата. Докажете и вие, че сте достойни (синове) и дъщери на Отечеството. Божието благословение и признателността на татковината ще бъдат в тоя случай вашето възмездие”. Това възвание било отпечатано безплатно от държавната печатница в 5000 тираж и разпратено по цялата страна, където вече се откривали клонове на дружеството "Червен кръст”.
Създаването и изграждането на българското дружество “Червен кръст” съвпаднало със Сръбско-българската война. След извършването на Съединението всички очаквали въоръжена намеса от страна на Турция, която била пряко засегната от този акт. Затова и българските войски били дислоцирани по границата ни с южната ни съседка. Обаче опасността за обединеното Княжество дошла от запад ната ни съседка, която не била доволна от това и поискала “компенсации”. Организиран бил дипломатически натиск над Княжеството и след като не успял, Сърбия решила да употреби оръжие. Първото нападение на сръбските войски срещу българските гранични постове било извършено на 27 септември 1885 г. в района на град Трън. Месец по-късно било извършено ново нападение с още по-големи сили, но българите оказали сериозна съпротива. Така в края на октомври 1885 г. сръбските войски завършили съсредоточаването си по българската граница - от устието на р. Тимок на Дунава до Осоговската планина над Кюстендил - с готов план за действие. На 2 ноември 1885 г. сръбското правителство обявило война на Княжество България в името на запазването на Берлинския договор и “равновесието” на Балканите, като обвинило българите, че уж извършвали нападения над сръбските погранични постове. Същият ден българският княз Александър Батенберг издал манифест към българския народ, в който призовавал “всеки българин, способен да носи оръжие” да “дойде под знамената да се бие за своето отечество и свобода... за защита на земята ни от нахлуването на неприятеля”. На следващия ден, 3 ноември, в катедралната църква “Св. Крал” в София бил отслужен молебен от екзархийския делегат Търновския митрополит Климент. На молебена дошъл и князът, който се завърнал от Пловдив. “В София се чуваха артилерийските гърмежи от боя при Драгоман. - пише един съвременник. Гражданите, обзети от страх, бяха препълнили черквата”. Силно развълнуван от печалните известия, които идвали от западната ни граница, митрополит Климент произнесъл кратко, но пълно с оптимизъм слово. Той не се съмнявал в бойния дух и в успеха на българските войски, защото те били призвани да бранят едно справедливо дело.
В своите “Автобиографични бележки” митрополит Климент е записал, “че когато се начена Сръбско-българската война, нашето дружество от Червений кръст нямаше нито счупена аспра, нито една игла и конец, но благодарение на патриотизма на населението от цялото ни отечество и на помощта на другите иностранни Червени кръстове, особено же на Руския Червен кръст, нашето дружество, след като можа по време на войната, да помага в един доста широк размер на болни и ранени, да поддържа свои болници и проч...” Действително новото дружество не разполагало с никакви средства, а обстановката била вече военна. Тогава чрез военното министерство му били преведени като помощ 10 000 лева, а взаимообразно получило 5 000 лева от Софийското благотворително дружество. Също така правителството с окръжно № 2074 от 31 октомври 1885 г. се обърнало до всички окръжни управители да оказват помощ и съдействие на окръжните клонове на дружеството. Избухването на Сръбско-българската война предизвикало широк отзвук в чуждестранните дружества на Червения кръст, които веднага се притекли на помощ на българското дружество. За кратко време от австрийското, белгийското, унгарското, германското, руското, гръцкото и други дружества била получена парична помощ в размер на 135 831 златни лева. Освен това била получена и хуманитарна помощ във вид на медикаменти, превързочни материали, хирургически инструменти, постеловъчен материал, облекла и др. Руският Червен кръст изпратил по време на войната парична помощ от 100 000 лв., военно-полева болница с 50 легла, санитарна мисия от 6 лекари, 13 медицински сестри, 6 санитари и различни материали. Така вече можело да се пристъпи към по-ефективна дейност. В София били открити от дружеството в разни учреждения в болници и други (по една) в Цариброд, Лом и Трън. Освен това Червеният кръст организирал в разни ханища и кръчми разкриването на хранителни и превързочни пунктове по шосето София - Сливница, а също така и в Драгоман, Бучино, Петрохан, Нови хан, Ябланица и Луковит. Главен инспектор на дружеството станал П. Р. Славейков, който непрекъснато обикалял болниците и пунктовете и следял за бързото и нормално обслужване на ранените и пострадалите. В първите критични дни на Сръбско-българската война, когато сръбски военни части се озовали при Сливница и заплашвали превземането на София, правителството се разпоредило парите от Софийското ковчежничество да бъдат пренесени в Плевен. Оставена била една сума от 400 000 лв. за посрещането на неотложни нужди, която поверили на съхранение на митрополит Климент. По този начин неуморимият духовник станал и “ковчежник на финансовото министерство”. По същото време (на 7 ноември 1885 г.) чуждите дипломатически представители в София взели решение, щом сръбските войски наближат столицата, да отправят нота до българското правителство да не организира защитата ѝ с цел да се избегне ненужно кръвополитие. От своя страна те щели да съобщят на командващия сръбските войски, че столичното население е мирно и да не се безпокои. Въпреки това някои граждани напуснали София, а останалите със страх и вълнение следели развитието на военните действия. Митрополит Климент, като екзархийски делегат и председател на дружеството “Червен кръст”, останал твърдо на своя пост. В митрополията при него идвали на съвет почти всички правителствени и градски чиновници, тъй като знаели неговите организационни и административни способности. На 7 ноември с. г., сутринта, в Софийска митрополия имало много хора, които оживено разговаряли и очаквали външни новини. При митрополит Климент дошли В. Д. Стоянов и С. Златев, изпратени от Др. Цанков, да го молят да телеграфира на руския император да спре нападението на сърбите и да се прекрати тази братоубийствена война. По същото време във Военното министерство князът бил събрал военния съвет и решавали какво да се предприеме. Владиката съобщил на гостите си решението на чуждите дипломатически представители и пояснил, че и той е готов на подобен акт. В случай, че сърбите дойдат в София, той щял да вземе със себе си 2-3 свещеници и щели да причакали сръбския военачалник, като му съобщят, че столицата “трябва да се третира от сръбските войски като неукрепен град”. Др. Цанков си спомнял, че имал разговор с руския дипломатически агент Ал. Кояндер, който му казал, “че преди мене бил в агентството Климент, с когото било уговорено да се свика събрание в митрополията. Наистина, къде обед получих поканата от Климента и на часа 2 бях вече в митрополията. В двора имаше около 50 души: аз, М. Балабанов, Бурмов и др. Всички бяхме разтревожени и приказвахме върху положението. Подир половин час влезе засмян Никола Стойчев, който ни извика, че Попов разбил сърбите при Гургулят. Събранието ни нямаше вече никакъв повод и ние се разотидохме”. По-късно политическите противници на Търновския митрополит Климент изопачили тази случка в Софийската митрополия и я представяли като организиран заговор, насочен към свалянето на българския княз и предаването на столицата в ръцете на сръбския крал Милан. Трудно е да се помисли изобщо, че митрополит Климент би бил способен да извърши такова национално предателство. В конкретния случай той е мислел за спасението на софийското мирно население и, както историческите факти доказват, той изчаквал, преценявал, съветвал се (с руския дипломатически агент) и не предприел нищо сериозно, което би уронило авторитета му като архиерей и български гражданин.
По време на Сръбско-българската война митрополит Климент, като председател на дружеството “Червен кръст”, бил натоварен от правителството да председателства една смесена комисия, в която участвали и двама дипломати - гръцкият и италианският вицеконсули. Целта на тази комисия била разследването на позорния акт по нападението на подвижната военна болница на Бдинския (Видинския) полк от страна на сърбите. Срещу тях било отправено обвинение в неспазване на Женевската конвенция, а сърбите прехвърляли вината на българските войски. В крайна сметка въпросната комисия доказала, че виновните за този брутален и позорен военен акт, нападение над военна болница, били сръбски военни части. След края на Сръбско-българската война настоятелството на дружеството “Червен кръст” изготвило образец на възпоменателен медал “за спомен”, който да се раздаде на заслужили дейци по време на войната. През януари 1886 г. проектът бил изпратен за одобрение и князът благоволил чрез виеочайши рескрип от 13 април 1886 г., издаден на името на председателя на дружеството митрополит Климент, да утвърди съществуването на медал на Българското дружество “Червен кръст”. В продължение на цели две години митрополит Климент неуморно се трудил и полагал грижи за укрепването и стабилизирането на дружеството “Червен кръст”. На 27 октомври 1887 г. било свикано общо събрание, на което в продължение на час и половина председателят говорил за съставянето и дейността на дружеството. Той дал вярна и точна оценка за Червения кръст като хуманна обществена организация. “Настоятелството на нашето Дружество е било натоварено и се е наело да се грижи за облекчение страданията на тези, които са напуснали работата си, интересите си, спокойствието си, напуснали са къща, жена, деца, род и роднини и, изложени на студ и теглила, отишли са на бойното поле да проливат кръв, да полагат живот за защитата на Отечеството. И средства за това настоятелството е получавало от доброволните приношения на всички. Освен това, настоятелството се е натоварило и се е наело да се грижи за интересите на Дружеството, за неговата добра наредба и за поставянето това человеколюбиво учреждение на оная висота, която му подобава. Следователно, към деятелността на това настоятелство Общото събрание трябва да се отнесе с всичката подобающа справедливост и безпристрастие”. Бил приет и двегодишният отчет, изготвен от митрополит Климент и деловодителя Д. Каранфилович. Избрано било и ново настоятелство, в което влезли Климент, докторите А. Шишманов, Д. Моллов, П. Минчович и Й. Брадел, Д. Каранфилович, Ив. Ев. Гешов и М. К. Сарафов.
Във връзка със своя 125- годишен юбилей през 2003 г. Българският Червен кръст пусна в обръщение пощенска картичка, на която е изобразен митрополит Климент (Васил Друмев) - първият председател на националното дружество Червен кръст.
 |
| Източник на картичка- https://www.redcross.bg |
ПОДКРЕПЕТЕ СТАРО ТЪРНОВО С ДАРЕНИЕ
