Из вестник "Борба" от 4 май 1935 г.
Борбата за свобода на един народ или за неговото национално обединение е най-великата и същевременно най-кървавата драма, която съдбата отрежда. Освобождението ни от петвековно робство и войните за национално единство са неоспоримо доказателство за това. Борбата за свобода във всички времена и сред всички народи е била тежка, защото изисква висока нравствена сила, налага огромни жертви и пълно примирение със смъртта – качества, които малцина притежават.
Онези синове, които безрезервно са служили на своя народ и са пролели кръвта си за неговите идеали, са неговите истински герои и светци. Това са личности с доблестни сърца, надарени с високи граждански и военни добродетели, готови да изтърпят и най-големите физически страдания в името на родината. Те не се страхуват нито от бесилото, нито от куршума. В душите им гори огънят на свободата и независимостта.
Нашият народ, водил епически борби за своето освобождение и обединение, създаде плеяда от герои и извърши подвизи, които са нашето най-ценно духовно наследство. То ще остане за вечни времена за идните поколения.
Всеки народ, който желае да просперира, трябва да изгради върху пепелищата на историята почит към своите герои и да изрази дълбокото си уважение към техните дела, за да възпита любов към родината у своите граждани. Народ с високо национално самосъзнание винаги достойно е изразявал почитта си към героите, полагайки грижи за техните паметници.
Такъв народ знае, че неговата мощ не е само материална, но и морална. За да се издигне един народ, е нужна особена дейност – морална подготовка. Известно е, че тялото винаги е готово да изтърпи най-тежките страдания само тогава, когато душата е подготвена за това. Едно от средствата за тази морална подготовка е отдаването на материална почит към героите и техните дела чрез увековечаване на светлата им памет. С оглед на това, сред всички народи от най-стари времена до днес са били издигани паметници на най-заслужилите синове, обезсмъртили имената си в служба на Отечеството.
Големият удар, който Световната война нанесе на България, временно смути тази дейност. Но днес, когато народът отново се пробужда и заживява със своето героично минало, един след друг се издигат паметници, които да дадат материален израз на признателността към героите.
Търново – градът на славното минало на България – поставя още един величествен по размер паметник в чест на героите, които се биха под знамената на славните 18-и, 20-и, 46-и, 50-и, 70-и, 83-и и 5-и опълченски полкове. Градът на старата слава и величие достойно оцени дадените жертви за свободата и обединението на общата родина. Паметникът ще краси града и ще увековечава делата на неговите синове, както и на онези от бившия Търновски окръг, чиито безкръстни гробове са разпръснати далеч от майчина сълза и далеч от България.
Величественият паметник на героите от епохата на Освобождението и Обединението ни е гордост за търновци – тържество на бодрия търновски дух и доказателство за голямо родолюбие. Той е материален израз на горещата братска признателност за един достойно изпълнен дълг.
Златните цифри на паметника отбелязват последователно кървавите епопеи за освобождението и обединението ни. Те са огнените връзки, които свързват вековното минало със светлото бъдеще – бъдеще, изкупено с кръвта на нашите герои.
Бележка към изданието:
Илюстрациите към статията изобразяват символичните фигури на паметника "Майка България" във Велико Търново (дело на скулптора Светослав Йоцов), олицетворяващи:
Онези синове, които безрезервно са служили на своя народ и са пролели кръвта си за неговите идеали, са неговите истински герои и светци. Това са личности с доблестни сърца, надарени с високи граждански и военни добродетели, готови да изтърпят и най-големите физически страдания в името на родината. Те не се страхуват нито от бесилото, нито от куршума. В душите им гори огънят на свободата и независимостта.
Нашият народ, водил епически борби за своето освобождение и обединение, създаде плеяда от герои и извърши подвизи, които са нашето най-ценно духовно наследство. То ще остане за вечни времена за идните поколения.
Всеки народ, който желае да просперира, трябва да изгради върху пепелищата на историята почит към своите герои и да изрази дълбокото си уважение към техните дела, за да възпита любов към родината у своите граждани. Народ с високо национално самосъзнание винаги достойно е изразявал почитта си към героите, полагайки грижи за техните паметници.
Такъв народ знае, че неговата мощ не е само материална, но и морална. За да се издигне един народ, е нужна особена дейност – морална подготовка. Известно е, че тялото винаги е готово да изтърпи най-тежките страдания само тогава, когато душата е подготвена за това. Едно от средствата за тази морална подготовка е отдаването на материална почит към героите и техните дела чрез увековечаване на светлата им памет. С оглед на това, сред всички народи от най-стари времена до днес са били издигани паметници на най-заслужилите синове, обезсмъртили имената си в служба на Отечеството.
Големият удар, който Световната война нанесе на България, временно смути тази дейност. Но днес, когато народът отново се пробужда и заживява със своето героично минало, един след друг се издигат паметници, които да дадат материален израз на признателността към героите.
Търново – градът на славното минало на България – поставя още един величествен по размер паметник в чест на героите, които се биха под знамената на славните 18-и, 20-и, 46-и, 50-и, 70-и, 83-и и 5-и опълченски полкове. Градът на старата слава и величие достойно оцени дадените жертви за свободата и обединението на общата родина. Паметникът ще краси града и ще увековечава делата на неговите синове, както и на онези от бившия Търновски окръг, чиито безкръстни гробове са разпръснати далеч от майчина сълза и далеч от България.
Величественият паметник на героите от епохата на Освобождението и Обединението ни е гордост за търновци – тържество на бодрия търновски дух и доказателство за голямо родолюбие. Той е материален израз на горещата братска признателност за един достойно изпълнен дълг.
Златните цифри на паметника отбелязват последователно кървавите епопеи за освобождението и обединението ни. Те са огнените връзки, които свързват вековното минало със светлото бъдеще – бъдеще, изкупено с кръвта на нашите герои.
Бележка към изданието:
Илюстрациите към статията изобразяват символичните фигури на паметника "Майка България" във Велико Търново (дело на скулптора Светослав Йоцов), олицетворяващи:
1877 г. – Шипченската епопея
1885 г. – Сливнишките победи
1912–1913 г. – Балканските войни
1915–1918 г. – Първата световна война
