СКЪПИ ЧИТАТЕЛИ, АКО ТОЗИ БЛОГ ВИ ХАРЕСВА, ПРЕПОРЪЧАЙТЕ ГО!

Радка войвода

Из "Сенки край Янтра-легенди и балади" от Ив. Йорданов-1933г.
Българите наричаха рида Мармарлия, а турците — Пишман-баир. Наричаха го така, защото всеки, който имаше лозе по това място, ставаше пишман да се катери по него; и, ако го продадеше, ставаше два пъти по-пишман, защото изгубваше едно от най-красивите и очарователни места около старо-престолния град. И тук, по южните склонове на този рид, доде от далечни села старият хайдутин Чолак и основа със своето многобройно семейство ново селище. И нарекоха го околните люде Чолакова-махала. А чудна внучка имаше дядо Чолак. Името ѝ беше Радка. Отрасна тя без бащина грижа, защото баща ѝ скоро почина, а пък и стар дядо не беше между живите. И растя тя като волна фиданка, която прегъват бури и снегове, но която се не кърши, защото беше здрава. А яка беше тя, защото животът я направи такава.
Един ден няколко селяни се задигват и отиват за дърва по отсрещния горист хълм, що се спуща стремглаво към водите на Синия-вир. Мястото е гористо и страшно. Неотпрегнали още морни волове, ето че се зададе откъм бистрия извор глутница вълци. Уплашват се добичетата, напъват яреми, ала дърварите са на местата си. Първа излезе насреща девойката Радка с остра секира, от двете ѝ страни застават останалите селяци. А пък секирите им светят като ясно слънце. Зверовете се уплашват, тракат с остри зъби и заминават след дръглива вълчица. Друг път мътните води на Янтра повличат пълна кола с жени и деца, които се връщат от оран. Положението е крайно тревожно, ала решителната мома нагазва до бели пазви във водата, бори се с водната стихия и спасява колата.
Прочу се младата хубавица сред ергените, защото селото се бе вече размножило, а и чума прогони селяни из други места, и те се заселиха в него. Подир нея чезнexa и друговерци младежи. Луд лудееше синът на качишкия бей, най-богат и най-силен пред пашата в Търново. А канеше се той жива или мъртва да я вземе и направи своя ханъмка. Ала девойката нямаше от нигде закрила, защото селски момци се страхуваха от бейския син. Но тя не искаше да чуе за женитба, защото виждаше народна мъка и страдаше силно. Най-сетне девойката събра отбор дружина, стана ѝ войвода и отиде в Стара-планина. И народният певец —гуслар започна да възпява в чудни песни нейната храброст. Според народните песни, връща се девойката и улавя хурка край стара майка. Стои тя от ден до пладне и хваща отново оръжието. Най-после тя била заобиколена от многобройна потера около леденишките ниви и след голямо сражение била разбита, а момчетата ѝ се разбягали. Какво е станало, обаче, с девойката, никой не знае, пък и околните хълмове нищо не казват.
1) Войводата Радка е първообразът на Бойка войвода в недовършената поема на П. Р. Славейков „ Бойка войвода," Пълното ѝ име било Радка Барачкиня.
Според описанието в поемата: река, брестове, поток и пр., се вижда, че авторът има предвид именно село Чолакова-махала край В. Търново. Запазена е една и от народните песни, които възпяват тази девойка, която ние даваме тук :
Радка войвода.
Мама Радки думаше:
„Радке ле, мила мамина,
Я стига ходи по гора,
Стига хайдутлук да правиш.
Ела си мами прибери,
Захвърли рухо хайдушко,
Облечи рухо шарено
Със позлатени ръкави,
Та преди тежки дарове,
Ленени и копринени,
Да дариш свекър, свекърва,
Да дариш зълви, девери."
Радка си мама послуша,
Та хвърли рухо хайдушко,
Облаче рухо девишко,
Та зима фурка шарена
Със позлатено вретено
Да преде тежки дарове,
Ленени и копринени.
Та си Радка отиде
На чичови си,хармани.
Погледа гора зелена
Погледа поле широко,
Па дома си се върнала.
Хвърлила фурка шарена
Със позлатено вретено,
Облякла рухо хайдушко,
Запаса сабя френгия,
Нарами пушка бойлия
И втъкна чифте пищови.
Та си отиде Радка
На връх на Стара-планина
Та си викна, провикна:
„Дружина, вярна сговорна,
Дека сте, сега елате,
Върли хайдутлук да правим
По тая гора зелена,
По тая Стара-планина."

Грета Костова- Бабулкова
Старо Търново
Ако оценявате труда ми и желаете да направите дарение, благодаря Ви!
Описание Сума
Дарение BGN

Няма коментари:

Публикуване на коментар