д-р Сава Русев
Беше най-добрият адвокат във В. Търново, много често го ангажираха за големи дела в София, Шумен и другаде, затова и често пътуваше. Благородна душа, добряк, веселяк, галант, всички много го обичаха заради веселия му нрав. Писалището му близо било до сладкарницата на вуйчо ми. Когато се връщал от някое пътуване и слизал на търновската гара, файтонджиите се спускали към него с файтоните си, заобикаляли го и започвали да канят: "Паша, паша, заповядай при мене." А той да не скърши хатъра на никого, ще каже: "Няма да се возя, пеша ще ходя." Тръгва с чантата си, но три-четири файтона го придружават и като повърви петнадесет-двадесет крачки, ще седне на един от файтоните, а другите се връщали разочаровани. Когато се храни в хотел "Борис", келнерът Янето ще му прислужва. Когато започвал да се храни, Янето се увърта все около него с думите: "Паша, това е хубаво, паша, това не е хубаво." Когато дойде време за плащане, бай Марко ще каже: "Яне, плащам" и ще започне да се смее. Янето ще каже: "Момент" и той започва да се смее. Всички се чудят защо при плащането и двамата се смеят, а тя каква била работата. Бай Марко ще гледа как Янето ще му надписва. Янето знае, че бай Марко знае, че му надписва, и все пак му надписва. Янето ще започне да пише и нарежда: супа, печено, вино, кафе и други - един и шестдесет и пет. Бай Марко възразява: "Яне, да нямаш нещо грешка?"
Янето отговаря: "Пардон, пардон, грешка" и започва да събира наново. Този път ги изкарва един и четиридесет и пет. "Бе, Яне, да нямаш пак грешка?"
Янето: "Пардон, пардон, грешка - един и тридесет и пет." Бай Марко ще му даде два лева и ще му каже:
"Рестото е за тебе" - и смеейки се, ще си отиде.
Има приказка: "То на Марко Тотев все тъй ще се случи". Този израз се среща из цяла България за неща, когато на някого не му върви. Откъде идват тези думи?
Веднъж в кафенето четирима играят на покер. На бай Марко все не му върви. Събрал се един голям под, защото няколко пъти пасували. В това време на бай Марко се пада каре от асове. Хубаво, но в същото време минава едно погребално шествие. Покойникът бил познат на компанията и всички хвърлят картите и се спускат към вратата да гледат траурното шествие. Бай Марко с карти в ръка отива да гледа. Когато се връщат по местата си, той си показва картите, че имал каре от аса, и казва: "На Марко Тотев все тъй ще се случи."
... Когато вуйчо ми бил в София, и бай Марко се преместил в София. Често се срещали и разговаряли, припомняли си за Търново, за някои весели случки. Веднъж бай Марко казал на вуйчо ми да поръча две кафета, но той щял да ги плаща, защото спечелил двеста лева. "Как бе, бай Марко, ги спечели?" - го попитал. Бай Марко му разказал, че го срещнал един търновец и му поискал триста лева. Бай Марко му дал сто лева, излъгал го, че няма повече пари. Защото мнозина използваха добрината му, искаха му пари назаем за влак, за други работи и не му ги връщаха.
Панайот Савов и Марко Тотев се връщат от Плевен и на Горна Оряховица чакат русенския влак да се приберат в Търново. Поръчали си по един сютляш. От съседната маса един пътник видял сютляша, прияло му се и поръчал да му донесат и на него.
Келнерът не му донесъл, а му казал, че току-що се свършил. Пътникът казал: "То на Марко Тотев все тъй ще се случи." Панайот Савов го попитал: "Познаваш ли Марко Тотев?" Онзи отговорил "не". Бай Панайот му показал Марко Тотев и го запознал с него. Пътникът се смутил много, започнал да се извинява и всички започнали да се смеят.
Друг път бай Марко пътувал в едно купе с три жени. Когато разговаряли помежду си, едната казала: "На Марко Тотев все тъй ще се случи." Бай Марко го досмешало и я попитал познава ли Марко Тотев. Тя казала "не". Тогава бай Марко казал: "Аз съм Марко Тотев", като си извадил паспорта за уверение.
Янето отговаря: "Пардон, пардон, грешка" и започва да събира наново. Този път ги изкарва един и четиридесет и пет. "Бе, Яне, да нямаш пак грешка?"
Янето: "Пардон, пардон, грешка - един и тридесет и пет." Бай Марко ще му даде два лева и ще му каже:
"Рестото е за тебе" - и смеейки се, ще си отиде.
Има приказка: "То на Марко Тотев все тъй ще се случи". Този израз се среща из цяла България за неща, когато на някого не му върви. Откъде идват тези думи?
Веднъж в кафенето четирима играят на покер. На бай Марко все не му върви. Събрал се един голям под, защото няколко пъти пасували. В това време на бай Марко се пада каре от асове. Хубаво, но в същото време минава едно погребално шествие. Покойникът бил познат на компанията и всички хвърлят картите и се спускат към вратата да гледат траурното шествие. Бай Марко с карти в ръка отива да гледа. Когато се връщат по местата си, той си показва картите, че имал каре от аса, и казва: "На Марко Тотев все тъй ще се случи."
... Когато вуйчо ми бил в София, и бай Марко се преместил в София. Често се срещали и разговаряли, припомняли си за Търново, за някои весели случки. Веднъж бай Марко казал на вуйчо ми да поръча две кафета, но той щял да ги плаща, защото спечелил двеста лева. "Как бе, бай Марко, ги спечели?" - го попитал. Бай Марко му разказал, че го срещнал един търновец и му поискал триста лева. Бай Марко му дал сто лева, излъгал го, че няма повече пари. Защото мнозина използваха добрината му, искаха му пари назаем за влак, за други работи и не му ги връщаха.
Панайот Савов и Марко Тотев се връщат от Плевен и на Горна Оряховица чакат русенския влак да се приберат в Търново. Поръчали си по един сютляш. От съседната маса един пътник видял сютляша, прияло му се и поръчал да му донесат и на него.
Келнерът не му донесъл, а му казал, че току-що се свършил. Пътникът казал: "То на Марко Тотев все тъй ще се случи." Панайот Савов го попитал: "Познаваш ли Марко Тотев?" Онзи отговорил "не". Бай Панайот му показал Марко Тотев и го запознал с него. Пътникът се смутил много, започнал да се извинява и всички започнали да се смеят.
Друг път бай Марко пътувал в едно купе с три жени. Когато разговаряли помежду си, едната казала: "На Марко Тотев все тъй ще се случи." Бай Марко го досмешало и я попитал познава ли Марко Тотев. Тя казала "не". Тогава бай Марко казал: "Аз съм Марко Тотев", като си извадил паспорта за уверение.
***
Лошият му късмет не го оставил дори и след смъртта му на 26 юли 1936 г. Столичен вестник писал, че на погребението валял дъжд. Всъщност било такава жега, че едвам се дишало... На погребението заваляло дъжд – всички били на дъжда, а той на сухо в ковчега. А пък завеян погребален агент след време настанил в гроба на Марко Тотев съпругата на известен професор. Роднините на Марко Тотев обаче взели присърце тази висша несправедливост и завели дела. Те продължили безкрайно дълго, но накрая все пак правдата възтържествувала и Марко Тотев останал сам във вечното си жилище. Като произнасял присъдата, съдията проронил: "Ех, бай Марко, бай Марко, то на тебе все така ще ти се случи!"
