Спомени за татко- Моли Чоканова

от Моли Чоканова, дъщеря на художника Деню Чоканов

Спомените от ранно детство са като видения в мъгла. Всеки път, когато човек мисли, че е хванал един, той се изплъзва. Не се знае също дали това е личен спомен, или нещо, което ни е било разказано. В това отношение, снимките са от голяма полза, тъй като запечатват моменти и помагат на паметта да запази тези моменти. 

Един такъв спомен за татко, като художник е когато бях в първи клас. Трябваше да декламираме на една пейка пред черната дъска, и при това костюмирани. За случая татко скрои и боядиса крила и ме превърна в пеперуда.

 
Татко имаше един голям статив вкъщи, но имаше и една кутия/статив, която носеше с каишка през рамо. И щом стигнеше до това, което искаше да изобрази, отваряше голямата кутия, изправяше я на трите сгъваеми крака и почваше да поставя с четка първите линии на композицията.
Обичах да заставам между статива и татко, и тъй от първа линия да наблюдавам как се ражда една картина. Разстейки на ръст, от време на време пречех на татко и той ме мацаше с четката, а аз плачейки тичах при мама да ми чисти блузката от маслените бои. Татко обичаше да създава „на живо“, дали в любимия му Търновград, дали в Балкана, из Софийското поле, или по Черноморието. С мама лесно можехме да разберем къде татко е отворил кутията/статив. Винаги се събираше група от хора да гледа, пък и татко бе сладкодумен и щедър в обясненията, които даваше на „публиката“ около него. Картините с блажни бои, обикновено съхнеха в неговото ателие, изкушението да ги пипнем беше голямо. Аз не смеех да „коригирам“ много, но смелостта на малката ми сестричка, още дете, беше докарала голямо мъмрене и на двамата ни родители, за което тя все още си спомня.. инак татко не беше сръдлив човек.

На снимката е фамилията в пълен състав на почивка в Рила планина.

От дете татко ми даваше хартия и молив да се занимавам, още повече, че живеехме в апартамент в центъра на София и нямаше къде да се играе.
Тъй и модела за първите ми портрети беше малката ми сестричка/ на портрета/.
По-късно получих от татко четки, бои и обяснения, още повече, че той ме пращаше на ъгъла на ул. “Граф Игнатиев“ и „6-ти септември“, в книжарница „Художник“ да купувам материали за него, като туби боя със странни имена „печена сиена“, ултрамарин, сепия, титан вайс и т.н. Постепенно се учех на някои неща и татко казваше, че съм надарена, но когато стана въпрос за следване, желанието ми да уча в Художествената академия в София не бе насърчено. Там преподавателят по анатомия, лекар и също художник, бе братовчеда на татко д-р Кръстю Чоканов.. И тъй, записах френска филология, което пък ме срещна с моя бъдещ съпруг, белгиец. Това беше нова страница от живота ми, но тя не ме отдалечи от моите близки. 
При всяко мое връщане в България, още от самото пристигане, татко правеше изложение на картини и скици. Гледахме заедно, обсъждахме, той обясняваше къде е бил, защо е избрал даден сюжет, какво е изпитал... Това бяха вълшебни моменти, запечатани в паметта ми!
Колкото и татко да беше влюбен в родния си Търновград, той не беше заслепен до степен да не види красотата и по други места. Гостувайки ми през 1973 г., той бе доволен да посети други интересни места и музеи и да сътвори няколко картини от Брюксел, Антверпен, Брюж и др. Картината е на Гран Плас в Брюксел.
Покрай моите деца, татко се запозна с цветните маркери и започна да прави скици с тях. Някои бяха толкова хубави, че ги сложихме в рамки.
Не знам защо татко е известен главно като пейзажист, тъй като той е правил много успешни портрети, натюрморти цветя. Спомням си един негов автопортрет, приликата с баща му (дядо Марин) и чичо му Борис Денев Чоканов е фрапираща. 
Спомням си натюрморти с цветя, особено един букет с люляци, които като ги гледах, усещах уханието им. Ето една такава картина с цветя.
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Ако има нещо, което и до ден днешен веднага буди у мен спомени за татко, това е миризмата на терпентин. Когато бях дете казвах: „Мирише ми на татко..“
Със сестра ми сме единодушни: татко бе топъл и щедър човек, веселяк, но трудолюбив, въодушевен, дори възторжен. Беше контактен и може би затова имаше много приятели и познати, между които художници, склуптори (Иван Лазаров), театрални артисти (Константин Кисимов), писатели (Ангел Каралийчев, Стефан Мокрев) и др. Няма да забравим също историите, които ни разказваше за някои търновски чешити, като Христо Тенекето, Слави Злото, Жоро Панамата.. Татко имаше дар слово, наред с жудожествения дар. Горди сме, че сме негови дъщери!
Моли Чоканова
©️Съдържанието в блога /текстове, фотографии и видео/ е под закрила на Закона за авторското право. Използването и публикуването на част или цялото съдържание на блога без разрешение от страна на Старо Търново е забранено.
Публикуваните тук материали са плод на чиста съвест и дълги часове труд. Ако ви харесва това, което правя и можете да си го позволите, помогнете на Старо Търново да съществува
Описание Сума
Дарение 10.00 BGN
Плащането се осъществява чрез ePay.bg - Интернет системата за плащане с банкови карти и микросметки

ПОДКРЕПИ И ПРОЧЕТИ ПОВЕЧЕ Generated image

Последвайте блога

Формуляр за връзка

Име

Имейл *

Съобщение *

Общо показвания