План на старата българска столица Велико Търново


от К. Шкорпил

Първият план на старата българска столица е направил Молтке. Той е допълнен от пътешественика Барт. Там личат двете крепости: Хисар (с турската Хисар-Махале), Трапезица и двете долни махали: Асеновска — българска и Френк-Хисар — турска. През 1877 год. руският генерален щаб обнародва плана на Търново от капитан Сухомлинов. От този план са се ползували Иречек, П. Абаджиев и авторът на Пътеводителя на гр. В.Търново и околността му от 1907 год.; в него личи само крепостта Хисар с Хисар-Махале, източните склонове на Трапезица и двете долни махали. Точните тахиометрически снимки на крепостите Хисар и Трапезица по отделно бидоха направени от ннженер П. Абаджиев и инженер Р. Михайлов след разкопките в 1900 год. Те са прибавени към статията: По разкопките на Хисаря и Трапезица в Търново от П. Абаджиев и в Пътеводителя на гр. В. Търново. Тук предлагаме нов по-пълен план-скица на старата българска столица (гл. приложението), направен по нашите изследвания и приложен към доклада до Негово Величество Фердинанд I през 1893 г., а пък за допълнение прилагаме и другите гореказани снимки. Най-добрите сведения за положението на старата столица ни дава (от 1610 г.) Петър Богдан Бакшич от Чипровци (отпосле католически епископ в София): три полуострова между завоите на реката, наречена Етър и върху тях три крепости; двете от тях са развалени, средната и най-голямата още стои, но и тя е отчасти съборена и заселена само при първата порта, а останалата част е запустяла). От това описание ясно се вижда, че е имало три крепости развалините на които добре личат и до днес, а именно: средната Хисар или Царювец, западната Трапезица и източната Къз-Хисар или Момина крепост. Проломите Устето и Дервент на р. Янтра разцепват Търновската планина на две неравни части: западна — Балванска и източна - Арбанашка. Между двата пролома се образува една малка котловинка с диаметър до 1,5 км., в която р. Янтра образува три завоя, от които първият е изпъкнал към югоизток (Френк-Хисарски), вторият към север (Хисарски) и третият към юг (Трапезишки). Между всеки един от последните два завоя се издига по един хълм: Хисарът, като източна изданка на ръта, който се спуска от върха Картал-баир, и Трапезица, който се спуска на юг от върха Гарга-баир и е отделен от него със седловина Сая-баир. Склоновете на Арбанашката планина към Търновската долина са разцепени с долините Ксилифор (Ксилохор) и Лякото (Ляково); на юг над първата долинка, от с. Шереметя към запад, се спуска скалист тесен рът, наречен Къз-Хисар. Подкрепи и чети повече

ПОДКРЕПЕТЕ СТАРО ТЪРНОВО С ДАРЕНИЕ Generated image

©️Съдържанието в блога /текстове, фотографии и видео/ е под закрила на Закона за авторското право. Използването и публикуването на част или цялото съдържание на блога без разрешение от страна на Старо Търново е забранено.

ДАРЕТЕ И ПОДКРЕПЕТЕ СТРАНИЦАТА

Описание Сума
Дарение BGN

Дарете в евро

Facebook страница