За Венета и Иванка Ботеви

По спомени на Николай Евстатиев Мартинов, син на Евстати Мартинов

 Добре помня Венета Ботева, а слабо си спомням Иванка Ботева. Къщата на Венета Ботева беше там, където се отделя ул. "Стефан Денчев" от ул. "Дим. Благоев". Баба Венета Ботева имаше обичай да стои седнала на прага на къщата си, положила си една възглавница и да наблюдава движението по главната улица. Нашата къща е на ул. "Максим Райкович", продължение на ул. "Ст. Денчев" и за да излезем по центъра на града винаги минавахме покрай къщата на Венета Ботева. Даже ние в махалата казвахме: "Ще минем покрай Ботевица", когато искахме да определим през коя улица ще минем, за да излезем в центъра на града. Баба Венета беше ниска, слаба, прегърбена жена. В напредналите си години тя страдаше от старческо слабоумие и седейки на прага на къщата си, тя безцелно гледаше движението по главната улица. Иванка Ботева слабо си я спомням. Тя беше висока, плещеста жена, с буйни, черни коси, черни искрящи очи и матово лице. Спомням си добре погребението ѝ, което се извърши в катедралната църква "Св. Богородица".  Целият град се беше стекъл на погребението. Пред катафалката вървяха в строй членовете на Гимнастическото дружество "Юнак", облечени в униформа и носеха венци. След катафалката се тълпеше народ, ученици и ученички в строй и накрая шествието завършваше с войскова част, като военната музика свиреше траурен марш. Аз тогава за първи път видях "юнаците" и толкова ми харесаха, че скоро след това се записах в детската чета на гимнастическото дружество "Юнак". Униформата на дружеството беше: кремава риза, шаечни, къси за децата панталони, с леблебиен цвят. Около кръста навит червен вълнен пояс. През дясното рамо, напреки през гърдите трикольорна лента. На главата калпак със сукнено червено дъно за децата, а за възрастните дъно- бял цвят.

 С любезното съдействие на Живка Лазарова, внучка на Евстати Мартинов

Снимка: Грета Костова-Бабулкова

ПОДКРЕПЕТЕ СТАРО ТЪРНОВО С ДАРЕНИЕ

Become a Patron!

ЗА ЙОРДАН ИНДЖЕТО И ЗА СМЪРТТА НА БОТЕВ

 По спомени на Николай Евстатиев Мартинов, син на Евстати Мартинов

 Той беше добър приятел на баща ми, въпреки, че беше няколко години по-стар от него. Но ги свързваше общото им тегло през турското робство, а след освобождението, като привърженици на народняшката партия и непоколебими русофили. Йордан Инджето държеше под наем една от баните в града, когато баща ни водеше с брат ми на баня, след банята винаги бай Йордан канеше на кафе баща ми, което той приготвяше на един мангал. Те двамата водеха разни разговори, най-вече за живота през турското робство, а ние с брат ми винаги го разпитвахме да ни разкаже как са превзели парахода "Радецки". Как са слезли на брега и как са водили сраженията. Бай Йордан охотно разправяше за това, което няма да описвам, защото то е подробно описано от Захари Стоянов в неговите "Записки". Ние постоянно задавахме въпроси на бай Йордан, да ни разкаже как е бил убит Христо Ботев, но той не отговаряше на тези наши въпроси и отклоняваше разговора. Един път, след като бяхме задали пак този въпрос и не получихме отговор, когато излязохме от банята на улицата, аз зададох на баща си с плачевен глас въпроса, защо бай Йордан не ни опише как е бил убит Христо Ботев. Баща ми, като помълча малко каза: "Когато Ботевата чета беше разбита, пусна се слух, че между Ботев и четниците имало голяма разправия, защо Ботев ги е докарал във Врачанския балкан без да има подкрепа от никъде и тогава Никола Обретенов застрелял Ботев." От разговорите, които се водеха между баща ми и бай Йордан, че Ботев е завел четата във Врачанския балкан по следните съображения; Въстанието за IV революционен окръг, с център Панагюрище било кърваво смазано и не можело да се очаква подкрепа от населението. Опитът за въстание във II - ри революционен окръг, с център Сливен, повдигнат от Иларион Драгостинов, с неговата смърт било ликвидирано. Същото е било и с I-ви революционен окръг, с център Търново. Така, че било безсмислено да се отива в тези окръзи. Само III- ти революционен окръг, с център Враца останал незасегнат и Ботев, като е имал и писмата от апостолите на този окръг Стоян Заимов и Никола Славков, че населението е готово да въстане, стига да дойде подкрепа отвън, избрал Врачанския район за действие. Независимо от това, той е имал предвид и това, че този район е близо до сръбската граница и четата при неуспех по-лесно би се прехвърлила в Сърбия. Тогава аз бях на 11-12 години и ясно си спомням всичко. Когато се обяви Балканката война, през 1912 г., бай Йордан, облечен в униформата на Ботев четник, препасан с дълга сабя и преметнал през рамо пушка, с кръстосани патрондаши през гърдите се разхождаше из града, за да повдига духа на населението, а когато войската тръгна на поход, той яхнал на кон вървеше начело на войската, за да повдига духа на войниците.

 С любезното съдействие на Живка Лазарова, внучка на Евстати Мартинов

Прочетете още за Йордан Иджето

ПОДКРЕПЕТЕ СТАРО ТЪРНОВО С ДАРЕНИЕ

Become a Patron!