Из „Археологически и исторически изследвания“ през 1887 г.- Васил Берон
Както в 1862 г., тъй също и в 1868 г. се устрояваше в Белград един Български легион, в който впрочем е имало записани и приети не само българи, но и сърби, черногорци, хървати и арнаути; съвременно се устрояваха и образуваха в Букурещ български дружини. Според уверенията на тогавашните дейци се разумяваше, че целта, за която се бяха съставили тия висши тела е била да се подигне посредством тях едно въстание в България, да се изобщо нападне Турция и да се изпъдят турците от Европа. Съобразно с това предначертателно намерение мислеше се по него време и се уверяваше, че една могуществена ръка е разпоредително управлявала тия общи стремления и движения в Белград и в Букурещ, но по неизвестни причини тя си е променила казаното намерение към есента на 1868 година. В съображение на това, вижда се и българските доброволци от легиона в Белград, гоними и онеправдани от сръбските инструктори, напуснаха Сърбия и се завърнаха в Румъния. За допълнение на гореизложеното, отнасящо се до кроежите и плановете на Сърбия или по-ясно да се изразим, на сръбското правителство, ние трябва да прибавим, че в 1868 Сърбия изигра с нас, българите същата роля за своя собствена полза, а за вреда на българите, каквато изигра и в 1862 година. Ние споменахме по-горе, че сръбското правителство беше влязло в тесни сношения с българските войводи, що се намираха по него време в Букурещ, както и с Българския таен рев. комитет. Освен това сръбското правителство състави пак към есента на 1868 година един Български легион от 400 души под главната команда на Панайота Хитов и на други. В тоя легион впрочем имаше освен българите, сърби, черногорци, хървати и арнаути и сръбското правителство разпръскаше навред слухове, че с помощта на тоя многоброен (?!) легион ще нападне Турция и ще освободи България; от друга же пък страна, действуваше дипломатическим образом, за да изпразнят турците крепостта (калето) на Белград. А за да си постигнат по-лесно тая толкова вожделена цел, сърбите плашеха турците пак с Българския легион и те действително сполучиха целта си. Най-сетне турското централно правителство склони да се съвършено изпразни белградската крепост; турците, що живееха тогава в нея, да се заселят във вътрешността на Турското царство. Вследствие на това склонение на Високата порта издаде се от нейна страна нужната заповед и от скоро време белградската крепост се изпразни от всички, що живеяха в нея турци, и именно: военният тогавашен гарнизон, що се намираше по него време в тая крепост, гражданските турски правителствени чиновници заедно с всичките турски жители. Значи сръбското правителство си изтъка и втори път платното със съдействието на Българския легион след 1862 год. А ние, българите, що придобихме? Разярените турци, що се заселиха между мирните жители в България, от една страна им отнемаха разни недвижими имоти (нивя и проч.), а от друга ги притесняваха до крайност. Това беше кярът на лекомислените, а най-паче много и лесно доверчивите българи.
Ние споменахме впрочем по-горе, че основната двигателна и привлекателна причина, която подбуждаше сръбското правителство, за да ласкай и да привлича българските войводи, беше тая - да нападне Турция със съдействието на българските легиони, да завладее може би или донейде поне да подчини България и да се превъзгласи за Славянска държава на Балканския полуостров. Тая идея е имала, вижда се Сърбия, както и по-горе за нея споменахме, но нам бе невъзможно точно да узнаем, ако тя е била чисто Сръбска, или вдъхната и подкрепявана от друга някоя държава. Тая идея е ръководила сръбското правителство и в по-отподирните години, както и по-долу ще видим, но всякога българите са били оръдие на тая сръбска идея и те са били всякога излъгани в техните сладки надежди... За доказателство на това наше потвърждение служи между другите предмети и договори и следующото- като сполучиха сърбите в 1868 година да принудят дипломатическим образом турците да изпразнят белградската крепост и след като това им въжделено желание се изпълни, те помислиха, че нямат нужда ни от Български легион, ни от злочестите български волентири и според това те и почнаха да размислят как и по какъв начин тям ще бъде възможно най-лесно да се избавят от Българския легион. За да постигнат тая си цел по-успешно, те вижда се, почнаха от самите им инструктори, които ги обучаваха във военни упражнения, които и напоени от висшите им управителни кръгове, почнаха най-напред да се подиграват с българите и въобще с българската народност и, разумява се, като слушаха това злочестите български волентири и народни сподвижници, дотолкова им дотегна, щото те след малко взеха да се разотиват. При това, като си изтъка пак Сърбия платното и принуди турците да изпразнят калето, правителството веднага си промени, предначертания си уж план да нападне Турция, да освободи България и проч., и взе да проповядва, че не му е веч времето и проч. В такивато едни, за българите отегчителни и несносни даже обстоятелства за волентирите на българския легион те съвсем се разпръснаха, напуснаха Сърбия и отидоха повечето във Влашко. Тъй се свърши и тоя подвиг на сръбското правителство спрямо злочестите българи.
За да не се впрочем съвсем охладят българите в чувствата си към Сърбия, сръбското правителство не преставаше да приемва някои български войводи (Панайота Хитова и пр.) и други патриоти българи и взе пак да им обещава, че Сърбия не ги е изоставила и променила плана, но че тя се готви как да се бие с Турция и да освободи България. За тая цел те и бяха примамили покойния Любена Каравелова да убеждава чрез вестника си народа и проч.
Ние споменахме по-горе, че през пролетта на 1868 год. се устрояваше в Букурещ една българска дружина с цел, за да премине тоже Дунава и да повдигне едно по-обширно въстание в България. Тая дружина се постави под главната команда на войводата Хаджи Димитра Ясенов от Сливен. Заедно с него беше и неустрашимият храбър юнак Стефан Караджа от Тулча, дето баща му бе се преселил в 1856 год. след Кримската война от Ичмен в Едриненската област. Тук трябва впрочем да споменем, че преди да тръгне Хаджи Димитър с дружината си, която се състояла от 140 войници доброволци, живял доволно време близо до Плоещ в една гора, дето г. Райчо Попович имаше по него време в наем кладенци от газ (petroleum). При г. Райча е живял тогава и брат му Иван Христович от Габрово, който по- отпреде беше се учил в едно висше училище и в 1854 год. той е свършил курса на науките си и е бил произведен в чин офицер. Служил е отсетне цели 4 години в Кавказ и оттам се е завърнал заедно с Младена Желязков от Кърклисий, с когото се е учил в Москва. В 1963 год., като се те завърнали, отишли в Цариград, за да постъпят във военна служба, но турското правителство не ги приело. В около 1866 год. Иван Христовия или, както у нас е опознат под името Банката, отишъл при брата си Райча Поповия в Плоещ и живеял при него. Известен впрочем за Хаджи-Димитровата дружина, той се заел да обучава тие самоотвержени доброволци в най-необходимите военни упраженения и с голямо усердие и ревност той това е струвал в продължението на 7 месеца.
Когато веч се решило в началото на юния в 1868 год., за да премине Хаджи Димитър в България с четата си в поход срещу Турция, той много молил Ивана Христовича, за да доди заедно с него и да вземе участие в похода му, но тогавашните влиятелни българи в Букурещ не рачили да го отпуснат под предлог, че за него е още рано да премине в България и за вземе участие в проектирания поход. Хаджи Димитър обаче настоявал и Иван Христовия най-сетне се склонил и тръгнал заедно с четата му.
Преди обаче да тръгне Хаджи Димитър от Букурещ, той беше напечатал следующата прокламация и беше я разпространил тайно и в Румъния и в България. Ето тая прокламация:
БРАТЯ БЪЛГАРИ!
Теглилата, причинени на нас от турското правителство, станаха вече несносни. То, вместо да облекчи нашето състояние, от ден на ден го прави по-нетърпимо, от всичко това няма друго спасение, освен да станем и с оружие в ръка да дирим своите права и свобода.
Ето, ний ви показваме пресвят пример за това, като се хващаме за оръжие, следователно последвайте ни, ще бъдете достойни потомци на вашите славни прадеди: Крума, Бориса, Симеона и проч., които никак не търпяха чуждото, срамно и низко за человека иго.
Не надявайте се никому да дойде да ви освободи седящи със сгърнати ръце. Не слушайте ничии съвети, а само и само надеждата ви да бъде основана на вашите юнашки ръце, защото тий са истиний и верний приятел и помощник, който ще ви помогне и избави.
Братя! Времето е дошло и ни вика да си дарим нашите права. Нека го послушаме и се покажем пред света народ, достоен за свобода.
На всекиго, бил от каква и да е народност, па и на самия турчин, седящ мирно, ще бъде почетена както честта му, имота му, тъй също и неговата вяра. Намерението ни е да изгоним несносното злоупотребление и да си добием народните права и свобода.
Братя! Златогривият лев реве из Балкана и ни вика. Нека всички се притечем под неговия пряпорец и съгласно с една уста, извикнем: Свобода или смърт!
Стара планина
Привременното правителство
При това през юлия 1868 година подало се е едно прошение от Привременното българско правителство от Балкана до султан Абдул Азиса, чрез което се изисква, че българский народ не гледа на султана като на свой неприятел, но като на свой господар, а причината, според която българите са се повдигнали и въстанали са големите злоупотребления и несносни вече угнетения, на които е изложен българский народ. Молят го следователно да заповяда, за да се въведат в Турската империя свободни преобразования и равноправност, изказва се въобще в това прошение силното желание на българите, че искат и ще искат свое самостоятелно самоуправление. По-долу се казва, че ако и тоз път не им се чуе молбата, то всичкий народ ще бъде принуден да залови оръжието и „да последва нашия пример“ и проч., и проч.
Хаджи Димитър заедно със Стефана Караджа, Ивана Христо-вича и с цялата си дружина премина Дунава на 7-й юния 1868 год. под Свищов по направлението към Русчук с главно намерение да отиде в балканските гори. Турското правителство впрочем, известено за преминуването на Хаджи-Димитровата дружина Дунава, незабавно изпраща един силен отряд от заптии, башибозуци и черкези, за да се разбие Хаджи-Димитровата дружина, изпратен от Митхад паша, тогавашния валия в Русчук, която тоя военен отряд срещнал при едно турско село, Саръяр зовимо, и се почнала там една страшна битка. Въодушевените впрочем юнаци на Хаджи-Димитровата дружина като левове се хвърлят връх турците, избиват много от тях, даже и самия им началник (бинбашията) убиват; мъжествено отблъсват своите нападатели и заминуват към Балкана. Но като достигнали близо при селото Караесен в Рушид-бейовата кория, нападат се пак ненадейно от турската редовна войска, която беше изпратил мюдюринът от Свищов по заповед на Митхад паша. Тук се отвори една още по-страшна битка от първата, в която Стефан Караджа показа голямо юначество, който след като изби много турци, хвърлил се като разярен лев да преследва своите нападатели турците; за жалост обаче те го зле нараняват, улавят го и го вземат в плен. Отсетне го доведоха тук, в Търново, на кола и от тук - към Русчук, дето го и бяха поставили в болницата да се цери от раните си, дето впрочем славният тоя юнак Стефан Караджа се и помина. Вечна му памет!...
Освен Стефан Караджа турската войска улови и знаменосеца на Х. Димитровата дружина в битката в Рушид-бейовата кория, Мънзова от Лясковец и го обесиха тук, в Търново, на местността Дараджа зовима, що се намира накрая на града към Марино поле. При това след победяването на Х. Димитровата дружина в пустията Митхад паша бе строго заповядал да се изловят всичките съучастници на това въстание, даже и оние, връх които е имало някакво подозрително съмнение. Вследствие на тая заповед много отлични млади българи изловиха в Свищов и ги закараха в Русчук, обвързани в железа, от които някои пуснаха, а други изпратиха в заточение.
Ние споменахме при това, че Хаджи Димитър, след като отстъпил от битката в Рушид-бейовата кория, потеглил нанасам към Търново, но с цел, за да отиде в Балкана, и според това той минува покрай Търново през горите и отсетне минува и покрай Дряново, и достигва до тъй зовимата Царева ливада, що се намира отвъд Дряново. Там го нападват турски войници от редовна войска и башибозуци с цел да му пресекат пътя към Балкана; той сполучи впрочем след едно малко сражение да си пробий път и да отиде в балканските гори; след като преминал прохода при Шипка заедно с дружината си, но с голяма жалост и скръб се уверил, че при всичките мъки и теглила не им оставала храна и според както ми разказваше едно котлянче (за което по-долу ще хортуваме), злочестите въстаници били принудени по него време, понякога и глад да търпят... В такивато едни тежки и жалостни обстоятелствени случки един от дружината на Хаджи Димитра, родом от Шипка, Христо Шипката зовим, предложил на войводата и на другарите си да отиде в Шипка, дето е бил имал един негов чичо, и да го помоли да им даде храна за някой ден, доро си те намерят от друго място. Хаджи Димитър и дружината му с радост приели предложението на Христо Шипката. Бедните и злочестите! Нито на умът им не идело, че този чичо на Христо Шипката ще ги издаде на разярените и немилостиви турци... Като отишъл Христо Шипката при чича си и като му заявил за всичко, като на чича, разумява се, представил му и най-тежкото положение в което се намирала тогава дружината, като нямали вече що да ядат; помолил го следователно да му даде и достави на казаното от него място храна поне за някой ден (и както ми разправяше котленчето, с пари). Чичо му приел на драго сърце молбата на братовчето си и след като го разпитал и узнал точно де се намира Хаджи Димитър и дружината му, той му казал, че ще отиде да намери достатъчно храна, но доро се завърне, прибавил, трябва да го чака в едно несъмнително място и му преставил една малка стая, която впрочем той зарезил/заключил/ добре, след като излязъл; не можем положително ни да потвърдим, ни да опровергаем, ако въстаникът Христо Шипката, братовчед на тоя звяр шипчанин е бил предварително известен, че чичо му ще зарези вратата - слухове са разни. Вместо да отиде да търси храна, тоя звяр българин отишъл право до шипчанския местен турски управител (субаш) и му всичко издал, указал му при това точно и мястото, дето се е по него време намирал Хаджи Димитър заедно с дружината си и именно на една местност в една долина, между селата Шипка и Енина при Казанлък, при един извор, Бузлуджа или Хладен извор зовим. Тогава субашът от Шипка се разпорежда и от една страна, отхожда в къщата на тоя предател шипчанин, улавя злочестия въстаник Христа, що е бил затворен в една стая, а от друга страна, телеграфира в Казанлък до тамошния мюдюрин и му за всичко явява. Вследствие на това мюдюринът изпратил на гореопоменутата оказана местност своя кърседар с 200 войници; бастисват Хаджи Димитра и дружината му; заобикалят ги отвред и почеват всички да гърмят от всяка една страна връх тия горещи български патриоти, но злочести въстаници, и да хвърлят връх тях един изтребителен огън... Хаджи Димитър и момците му, ако и да са били пристигнали преди малко време при тоя извор и били седнали да си поотпочинат и да ядат, ако и да били следователно доволно уморени, но се юнашки били със своите многобройни нападатели; вижда се според разказа на котленчето, че няколко твърде малко (до 2-4 казваше) успели да избягат из горите, а всичките други избили, между които и Ванката убили. Имената на Хаджи Димитра Ясенов, Ванката и Стефана Караджа ще останат неизгладими в народната ни история. За да подплашат же българите и да ги сандардисат, за да не правят веч въстания, кърсердаринът заповядал на своите звероподобни заптиета да отрежат главите на няколко въстаници и да ги донесат тук в Тьрново. Заповядано и извършено. Тогава напълнят един чувал с отрязани глави на въстаници (между които е била и главата на Хаджи Димитра) и ги донасят тук в Търново, за да видят търновците и веч да не смеят да се бунтуват против техния владетел султана. Колко са били излъгани бедните и совсем глупави турци! Те не са си мислили, вижда се, че с това си зверско дело още по-много възбуждат отчаяната омраза на българите към себе си, както и действително се и оказа в по-отсетните години. А че Хаджи Димитра действително го убиха при Хладния извор (Бузлуджа) на местността между Шипка и Енина близо до Казанлък, служи и това за доказателство, че след разбиването на Х. Димитровата дружина духовенството от Казанлък се разпоредило да се погребат телата на избитите злочести въстаници и като ги погребвали, един свещеник забележил, че на ръката на едногото имало означени и забележени две големи първоначални букви X. Д., т. е. Хаджи Димитър.
Да разкажем при това и за котлянеца, за когото по-горе споменахме, който през есента на 1868 година дохожда при мене в Болград и ми разказва, че е бил за едно с Х. Димитровата дружина и като кърсердарина ги нападнал ненадейно с 200 башибозуци в балканската долина близо при Шипка, той успял да избегне с малко някои свои другари. „Ами Хаджи Димитър жив ли е?“ - попитах го аз; „Не зная - ми отговори - само това зная - прибави той - че Хаджи Димитра го зле нараниха при Бузлуджа“.
ПОДКРЕПЕТЕ СТАРО ТЪРНОВО С ДАРЕНИЕ
