Церквата „Св. Петка“ (Параскева) в Долня махала

Из „Археологически и исторически изследвания“ през 1887 г.- Васил Берон

Тая малка церква е построена в Долна махала тоже на десния бряг на река Янтра и на едно твърде малко разстояние към юг от гореописаната церква „Св. Георгия“; тая, както и предната церквица, се намират между къщята, построени по югоизточните поли на Трапезица, и твърде наблизо заобиколени от тях; и с това ясно се доказва, че по онова време, когато са се строили тия церкви, местността близо или окол’ тях не е била много заселена и отсетне се е заселила; особено това се е случило, след превземането на Търново от турците, когато всички българи, що живеели в крепостта (Хисаря) и на Трапезица са били всички изгонени и някои от тях, вижда се, са се заселили по гореказаните поли на Трапезица. Тая церква е по-малка от преднята и след като я размерихме, узна се, че тя е 15 метра дълга и 5 метра широка; значи, тя е много по-тясна от церквата „Св. Георгия“. Тя ни се видя тоже донейде переправена, защото: 1-о. кубе няма, а един дъсчен таван; 2-о. че мазанката по вътрешната повърхност на зидните ѝ каменни стени (дуварите) е била без никакви изображения и нийде не намираме някои надписи. Като влязохме впрочем в олтаря ѝ, с голямо удивление видяхме, че по вътрешната повърхност на зидните му стени се намират изображения на светии, че надписите им са гръцки, че боята на мазанката на зидните стени е тоже черна, даже същата, както и оная на гореописаната церква „Св. Георгия“; съгледахме при това, че и изображенията на светиите, както и гръцките им надписи, са изписани със същата ръка, даже и със същото белизняво мастило, както и ония на гореказаната церква. Това всичко ни направи едно голямо впечатление и тутакси предположихме, че същата ръка и в същото време трябва да е мазала (сувадисвала) вътрешната повърхност на зидните стени и на двете черкови - и на „Св. Георгия“, и на „Св. Петка“; даже може и по същата заповед и по разпорежението на гореупоменутите две гръцки госпожи Параскева и Ирина. За да се осветлим впрочем и за да се уверим, ако нашето гореупоменуто предположение или подозрение е справедливо - че отгорнята мазанка е по-отсетне поставена връх друга една по-вета - ние поразкършихме тая отгорня мазанка вътре в олтаря и действително яви се най-ясно друга една мазанка с дири от боя или знакове на рисунки, но тe бяха дотолкова бледни и като изстъргани, щото нам бе невъзможно нищо поне приблизително да разпознаем или да си съставим едно понятие за тях; като разкъртихме и тая отдолня мазанка, тогава се яви голата каменна стена (дуварът). Най-отгорнята, т.е. по-отсетне поставената мазанка, бе много дебела и съвсем грубо и с едра плява устроена; по това и не тъй корава, каквато се показва по-отдолнята. В съображение на гореизложеното и по всяка вероятност, по-отдолнята мазанка (сува) трябва да е била първобитната, оная сиреч, която се е поставила при съзидането на самата церква. Разумява се следователно само от себе си, че връх тая мазанка трябва да е имало изображения на светии с български надписи (също както и в церквата „Св. Димитрия“) и че по разпорежението на гореказаните гръцки госпожи Параскева и Ирина или по което и да е било друго, но пак гръцко разпорежение, поставила се е по-отгорнята черна и грубо устроена дебела мазанка по самата побудителна и фанатическа цел, за да се поставят над светиите, вместо българските, гръцки надписи... С други думи и по-ясно да се изразим, тогавашните наши светски владетели турци, спомогнати и от духовните ни гръцки управители, се всячески трудили да изтребят и отмахнат всичко, що е българско, даже и надписите на светиите в божествените храмове!... Какъв фанатизъм, какво противоречие с толкова прехваленото уж старо гръцко образование! Но за да не се каже, че тогавашният гръцки митрополит търновский Гавриил е сторил или се е разпоредил, за да се направи това фанатическо дело, намерили са се по него време (в 1612 година) едни благочестиви госпожи Параскева и Ирина, родом от Цариград (нов Рим), които уж поправили и перестроили и церквата „Св. Петка“ и церквата „Св. Георгия“, което се ясно вижда от гореизложената еднаквост и еднообразност на изображенията на светиите и на гръцките им надписи.
За църквата Св. Петка в Пътеводителя на В. Търново от 1907 г. пише: "Св. Параскева, която също е стара и малка църквица. В нея служба не се извършва. И тя е от старо време и е поправена, понеже фреските ѝ са измазани с вар."
В статия на Елена Попова- "Разрушената църква "Св. Петка" в Асенова махала" пише, че във връзка с предстоящите военни действия през 1876 г. руският капитан Сухомлинов изготвя подробен план на В. Търново. Мястото на „Св. Петка“ е точно фиксирано: на десния бряг на Янтра, при завоя срещу Сечената скала. Тази карта се препечатва във всички описания и пътеводители на града, правени към края на XIX и през първите десетилетия на XX в.

Пенчо Панайотов дава следното сведение: "От разговор с хора на предполагаемото място на църквата "Св. Параскева" разбрах следното: Църквата заедно с двора си е била разположена на мястото на днешните два имота - имот № 1 къща на ул. "Цар Иван Асен II" № 64 и имот № 2 къщата срещу нея на ул. "Цар Иван Асен II" № 37. Църквата е била в имот № 1, а в имот № 2 е бил дворът на църквата.

 © Съдържанието в блога /текстове, фотографии и видео/ е под закрила на Закона за авторското право. Използването и публикуването на част или цялото съдържание на блога без разрешение от страна на Старо Търново е забранено.