В ПАМЕТ НА РАДКА, ИВАН И СТЕФАН КОСТОВИ СКЪПИ ЧИТАТЕЛИ, АКО ТОЗИ БЛОГ ВИ ХАРЕСВА, МОЖЕ ДА МЕ ПОДКРЕПИТЕ ТУК

Легенда за последния български патриарх

Лобната скала
Когато черните османски орди стъпили на българска земя, Търновското царство паднало, крепостните стени били сринати, църквите – поругани, светините – разпилени. Някогашните величествени царски палати се превърнали в развалини. Народът бил сломен от мъка и страдания, навред се разнасяли вопли и стенания, живите завиждали на мъртвите. Единствена опора на хората в тези трудни дни бил патриархът. Евтимий успокоявал, насърчавал, благославял, страдал и плачел с всички българи. Тежка била участта на народа, но идвали още по-страшни дни, още по-голяма турска жестокост. Турският завоевател Челеби Сюлейман искал да стъпче и последната мъжка гордост на Търново и намислил да се отърве от по-будните мъже. Извикал 110-те най-знатни боляри в църквата “Св. апостоли Петър и Павел”, уж да се посъветва с тях, а когато се събрали, заповядал да ги избият. На голям грях станал свидетел божият храм, олтарите били обляни в кръв, още по-черен станал мракът над Търново. Но и с това не приключило всичко. Поробителят решил да лиши българите от последната им утеха и заповядал да обезглавят патриарха. Извели го от тъмницата и го повели към Лобната скала, където светият човек трябвало да бъде посечен. Тръгнал Евтимий и по пътя благославял хората, онемели от ужас, скръб и отчаяние. Спокоен, излъчващ невероятна сила на духа, опора на целия насъбрал се народ, патриархът положил глава под топора и отправил последна молитва. И тогава станало чудо. Издигнатата за удар ръка на палача се вкаменила. Секирата проблеснала безпомощно във въздуха и не паднала върху беловласата глава. Турците потръпнали от суеверен страх – разбрали, че нямат власт над светия човек. Палачът коленичил ужасен и безпомощен. На колене паднали и българите, но в благодарствена молитва. Турците постепенно се окопитили и измислили друго наказание – заточение. Отново ридания огласили Търново. Млади и стари плачели като деца, лишени от родителска обич – сбогували се с патриарха. Всички излезли да го изпратят, безмерна била мъката им. “На кого ни оставяш, владико? Кой ще ни утеши в нашите неволи, отче свети!” – хората ридаели, целували ръцете му, босите му крака и земята, по която стъпвал. Майките подавали своите рожби за последна благословия. Сам завладян от мъката си, патриархът благославял с трепереща ръка сред всеобщото ридание. Напускайки почернения град, Евтимий оставил на българите последна утеха и последно оръжие – вярата. Из “Легенди за Търновското царство” Ж. Радева
Снимка: Грета Костова-Бабулкова

Няма коментари:

БЛАГОДАРЯ ЗА ПОДКРЕПАТА!
Описание Сума
Дарение BGN