В ПАМЕТ НА РАДКА, ИВАН И СТЕФАН КОСТОВИ share buttonYouTube channel- Veliko Tarnovo СКЪПИ ЧИТАТЕЛИ, АКО ТОЗИ БЛОГ ВИ ХАРЕСВА, ПРЕПОРЪЧАЙТЕ ГО!

Възродяването на Търново

Т. Янков, из Общински вестник "Велико Търново"-1935г.
"Нюрнберг, 14 февр. (Г.Т.A)
Общинското управление реши да върне на стария град истинския му характер, като възстанови частите от рововете, които бяха запълнени през миналите векове, като възстанови също стените и събори модерните сгради, които нарушават хармонията на старите улици"

От горната телеграма се вижда, че управата на един от най-старите градове в Германия, Нюрнберг, е решила да му възвърне неговия исторически характер, без оглед на грамадните разноски, които ще бъдат изразходвани в случая. Германското правителство отдава такова голямо значение на това решение на Нюрнбергската градска управа, че го възвежда в събитие като със специална телеграма го оповестява на цял свят чрез своята официална телеграфна агенция. Вземайки повод от гореизложеното, ще кажа няколко предварителни думи, за да обоснова развитото по-долу изложение, касателно нашия град В.Търново. Всеки град в Западна Европа има и по една стара част, датираща от времето на средните векове, която е станала впоследствие център, около който се строил и развивал градът, но вече въз основа на съвременните начала за градостроителство. Много градове, обаче, а в това число и Нюрнберг признат като най-интересен стар град, след Париж и Прага, са се старали да модернизират центрове, заличавайки по този начин историчния характер. Днес е признато, че в случая е правена непростителна грешка. Напр., Прага измени до някъде някои части от своя стар център, поради практически съображения, а лиши града от доста архитектурни ценности и изгледи, които привличаха туристи и археолози; а независимо от това унищожена бе и оная картинност, пълна с романтизъм, вълшебност, като я замени със съвременни грамадни здания. Значи, античната красота 6е заменена със съвременна, която изразява само сметка и практичност. Но при все това, онова, което остана непокътнато, представлява днес една голяма исторична ценност. Същото е ставало и в Нюрнберг, но както виждаме от горната телеграма, неговата управа се е опомнила и решила да възвърне историчния характер на града, включително и рововете, които някога са ограждали града, като разтуря съвременните сгради, които опорочават античността. Всичко това ме навежда на мисълта да запазим и ние, търновци, стария очарователен изглед на Търново, който съставлява негова гордост и богатство. В случая думата се отнася само до стария град, награмаден по височината и над Янтра, а не за новите му части, които възникват в околната равнина, напр. Марно поле. В случая аз се ръководя не само от, но и от практични съображения, както ще се види по-долу, са уместни и от всяко гледище оправдани. Преди всичко, нужно е да вземем предвид, че нашият град все повече запада. От някогашен в далечното минало — голям търговски център, в който са идвали да пазаруват от Плевен, ... и дори от Русе, независимо от околните малки градчета, като е имал едно население повече от тридесет хиляди души, той постепенно е започнал да губи своето голямо търговско значение по много причини, с които считам за ненужно да удължавам статията си. Освен това,той започва и да губи населението и по първите си търговци—напр. ангросистите манифактуристи Хаджи Христаки, Маматарков, а преди тях още мнозина, които са се настанявали в по-оживените вече търговски градове: Русе и Варна. Този процес на упадък на града в наше време още повече се засилва, след постройката на железнопътните линии, които дадоха възможност дори на околните градчета и села да се издигнат, тъй като техните търговци заминават Търново и отиват в Русе и Варна да пазаруват нужните си стоки. Тъй че градът ни, изгубвайки в голям процент търговията си, заедно с това, изгуби и голяма част от населението си, спаднало до дванадесет хиляди жители. Имайки предвид неговото исторично значение, като стара столица, някои от правителствата ни, особено през време на Ст. Стамболовото управление, се опитваха да го поддържат изкуствено, като окр. град, с две държ. гимназии и още нещо. Но това възбуждаше завист, че Търново било облагодетелствувано. Стотина пъти съм слушал това в разни наши градове, в които на своето време съм служил и много съм се огорчавал. Никой не искаше да вземе под внимание, че Търново е стара столица, в която ставаха Великите Народни Събрания, в който често пребиваваше Държ. Глава и т. н. и че градът правеше по тези случаи големи разходи, докато най-сетне влезе в непосилни дългове и обеднее. Правителствата — по-скоро партизанството — станаха равнодушни към неговата съдба, и когато даваха десетки милиони на някои пострадали от пожари градове, като Враца и Котел - което, впрочем, не осъждам—за съдбата на старата столица, потънала в дългове, не се интересуваха, забравяйки дори не само нейното исторично значение, но и нейната оригинална красота, достойно оценявана от чужденците, като започнем от Молтке и Каниц и свършим с чуждите дипломати през време на В. Н. Събрание и чуждестранните туристи, които и до днес се възхищават от града ни. Морално задължение имаха управниците ни да се постараят—без материални дори жертви— за повдигането старата столица с настаняването в нея на някои учреждения, за които тя най-много подхожда, вместо всички да трупат в София. Напр., в Търново трябваше да бъде духовната семинария и духовната академия, агрономическия факултет, тъй като търновският окръг е земеделски и дава най-добрите градинари не само за у нас, но и за няколко съседни и по-далечни държави. Но в това отношение нищо не се направи, въпреки най-добрите условия на града и окръга.
Без да вниквам в по-обширни подробности, искам да изтъкна, че, щом правителствата нищо не правят за Търново, тогава нека сами търновци се погрижат за своя град, а то значи сами за себе си. По-горе казах, че Търново представлява със своя романтичен вътрешен и външен изглед едно цяло богатство, което трябва да бъде запазено, за да носи на града и на гражданите му, тъй да река, своите лихви. А как може да стане това? — Като се запази оригиналността на града, за да привлича външни и вътрешни туристи. За постигането на това условие не се иска много материални жертви, освен няколко разпоредби, чрез които да се запази—ще повторя пак—оригиналната красота на града. Тия разпоредби трябва да се изразят: 1. В застрояването на стария град — височината — по стар образец, като се спазва старата архитектура (образци има доста: къщата на Стоянчеви, на Петър Константинов, на Серкежови, на Витанови и т. н.)
2. Празните места в града—по стръмнините до самите скали над Янтра—да се застроят, както казах, по стар образец, при привилегията, техните стопани да не плащат данъци и берии в един срок от десет години (това е едно уместно примамливо средство), та амфитеатралният изглед на града да не е прошарен с празни места, обрасли с бурен — да се запази компактността на града, а заедно с това, и очарователният му изглед; 3. За да се запази онази мрежа от улички и стръмнини (Фичевото сокаче, онова при Бяла Бона и т. н.), които правят града романтичен, както някога се е изразил Молтке: „че не е виждал по-романтичен град от Търново"; 4. да се внимава с разширението на улиците до размери, които го карикатурят и още някои мероприятия все в тая насока.
По този начин градът ни ще запази своята примамлива за туристите оригиналност, която заедно и със старините му, ще повдигне неговата ценност. Нека да не забравяме, че в света има още два града прилични на Търново: градът Константин във френски Алжир и Толедо в Испания—с гора насреща като нашата Св. гора, но все пак Търново държи първенство, както ме уверяваше френецът Жермен, който е обходил почти цял свят. В случая зачеквам само една идея, която e лесно приложима и при най-възможни малки материални жертви. При това трябва да се имат предвид и разните преимущества на нашия град, вън от неговата романтика, а те са: чудесните му околности с Дервенското дефиле и монастирите „Св. Преображение" и „Св. Троица“, за които преди години с възторг се произнасяше един холандски публицист, който за един ден бе дошъл с г-жата си в Търново, а е престоял повече от две седмици, за да се налюбува на неговите околности; Арбанаси с известните къщи—крепости и с очарователният монастир Св. Никола; околните градове: Г. Оряховица, Дряново, Трявна, Елена; непосредствените до града околности вълнеобразни, покрити с растителност и лозя и пръснатите навсякъде колиби—вили.
В.Търново е евтин град и представлява удобно место за старопиталища и сиропиталища; а поради здравия му климат, може да бъде и един отличен климатически курорт.
Постепенно всичко може да се постигне, но не да чакаме да дойде някой отвън да ни го направи, а самите граждани и градски управници и старейшини трябва да се погрижат. Нашето хубаво читалище "Надежда" и градската библиотека е дело на търновската интелигенция. Тая именно интелигенция, която винаги е държала първо място в България, би трябвало да състави едно дружество, което да ратува за повдигането на града в гореотбелязания смисъл. Всичко е постижимо с желание, труд и постоянство. Понякога и отделната личност прави паметни дела. Пример: покойният старозагорски архиерей Кусевич превърна една пуста каменлива височина над Стара-Загора в парк, който за хигиената и украсата на града, е едно великолепно дело. А у нас във В. Търново има не една, а много личности, прилични на преосвещения Кусевич. Дано и те се въодушевят от повдигнатата в този случай идея и бъдат повече дейни. Без желание и дейност, В. Търново ще продължава да пада, като ще остави само един спомен за някогашното свое величие и красота.
Довършвайки статията си, научих от вестниците, че във В.Търново се е съставил един комитет от най-видни по своето обществено положение лица, които да се погрижат за запазването на старините. Ето едно начинание, което не може да не радва всеки търновец и всеки добър българин. Дано в случая бъде и правителството благосклонно към това благородно дело и даде своята мощна подкрепа.
 
Снимка из колекцията на Павел Енчев https://starikartichki.jimdo.com  
Грета Костова- Бабулкова  
Старо Търново
Описание Сума
Дарение BGN

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Ако оценявате труда ми и желаете да направите дарение, благодаря Ви!
Описание Сума
Дарение BGN

Сметка за дарения- Банка ДСК IBAN BG81STSA93000010949641 BIC: STSABGSF Титуляр: Грета Стефанова Костова-Бабулкова