Св. Роман Търновски

Немалък принос в разпространение на синаитско-исихастското движение в България внесъл преподобни Роман Търновски – приятел и съученик на преподобни Теодосий Търновски. Преподобни Роман произхождал от знатен и богат род. Родил се през 1310 година в Търново. Той познавал преподобни Теодосий от ранни години. Когато свети Теодосий по поръчение на преподобни Григорий Синаит пребивавал за втори път в Търново, преподобни Роман започнал да го моли да го вземе със себе си в Парория. Преподобни Теодосий склонил на молбата на свети Роман и го завел при блажения старец Григорий, който го приел сърдечно и го причислил към своето братство. Там Роман покорно изпълнявал възлаганите му послушания и прекарал доста време, докато игуменът го изпратил по манастирски дела при българския цар. В негово отсъствие великият Григорий Синаит починал, а след неговата смърт Теодосий не намирал смисъл да остава повече в Парория. Затова той отишъл в Сливенската планина, гдето по онова време се намирал Роман. Оттук двамата отпътуват за Света гора, но заради турските нападения са принудени да я напуснат. Роман се завръща в манастира при Сливен, докато Тедосий посещава Бер и Константинопол. Двамата се събират отново, като известно време пребивават в манастирите край Несебър. Търсейки ново прибежище, те се установяват в Кефаларево, защото околността на столицата била добре охранявана срещу разбойнически и турски нашествия и създават обител по образеца на Синаитовата. Тук св. Теодосий развил своята просветна и духовна дейност, в която св. Роман бил един от първите му ученици и сътрудници. Когато обстоятелствата наложили в България да се брани чистотата на православието от еретическа проповед св. Теодосий, заедно с единомисления свой сподвижник Роман присъствали на Търновския събор през 1360г. А когато през есента на 1363г. - малко преди смъртта си – заминава за Цариград с четирима свои ученици, св. Теодосий оставя Роман за свой заместник в игуменството на новия си манастир в местността "Устие", още по-близко до столицата откъм Дебелец. Свети Роман е известен и като църковен писател, но, за съжаление, неговите съчинения не са се запазили. Когато преподобни Теодосий в началото на 1363 година се отправил в Константинопол, за предстоятел на обителта – наставник и възпитател на братята – той оставил преподобни Роман. Приел игуменството, преподобни Роман усърдно поучавал братята и се стараел във всичко да бъде ревнител на божествения Теодосий, „затова всички, които живееха наоколо, дохождаха често при него за полза и молитва. Св. Роман години наред страдал от тежка кашлица (вероятно туберколоза), но благодарение на силния си дух надмогва страданието. Пред кончината си той, както пише свети Калист, „като разбра, че ще премине отвъд, заповяда да се съберат братята, всички утвърди в Божия страх, всичко добро нареди за светата обител”. Преподобни Роман починал вероятно, 1370 година. Свети патриарх Калист в житието на преподобни Теодосий характеризира преподобни Роман „като човек добродетелен и знаменит, ревнител на духовния живот, във всичко подобен на блажения Теодосий, истински пустиножител и постник, изпълнител на всички Господни заповеди”. 

Илия Бешков за християнските добродетели, вярата и спасението

Из „Черната тетрадка“- дневникът на Илия Бешков


30 ноември 1950 г.
  За материалистите материята е всичко, всичко „друго” е нейно производно, „вторично”. Понеже материята (до известна степен) е познаваема, те смятат света за непогрешимо и абсолютно познаваем. С това изпадат в гордостта, в самонадеяността и непогрешимостта (на партията и водачите ѝ). Така както деистите направиха (обявиха) Бога „напълно” познаваем и изпаднаха в гордостта на евреите и непогрешимостта на Църквата през инквизицията. Мисълта за пълна познаваемост на света (на материята и духа) е най-съблазнителната и най-зловещата. Никакво престъпление не може да се сравни с нея. Хора, обладани от тази мисъл (от този бяс), са разрушители и убийци. Шекспир казва: „Простакът не знае само това, което още не се е случило.” Смирението, като добродетел през християнските векове, е именно онзи предпазител от опасната мания. Смирението е съзнание за нашите немощи и несъвършенства. В смирението лежат всички нравствени и морални ценности и прояви на човека. То е най-дейното състояние на човешкото съзнание и затова пълното и искрено смирение е истинското пълно познание. Сократ казва: „Аз знам, че нищо не знам”. Кой днес е смирен и кой не е побеснял от гордост, дързост, непогрешимост? .....
***
Спасението на човека и човечеството е у Христа, това никой на думи и открито не е отрекъл, но враговете, не-християните не желаят да допуснат това спасение. И те воюват срещу него непрекъснато и по хилядите начини на азиатската и еврейската изобретателност.
Християнският свят брои 500 милиона срещу 2 милиарда – какъв неравен двубой по численост и каква слава и чест за Христа Иисуса, тъй като Неговият свят е истински силният, победител вчера, днес и во веки веков. Православна Русия се откъсна от корена и падна на дъното на безбожничеството и атеизма и такава тя стана челник на антихристите. За каква друга война може да се говори? Голготските страдания не са привършили и светлината, която протече оттам, не може да бъде погълната от мрака. Божествените думи на Христа ще се изпълнят първи, а не лъжливите. Колко е скръбно неразбирането на тези истини? Допустима и възможна ли е някаква победа над Евангелието Христово?

Старо Търново
АЛБУМ
 
ПОДКРЕПЕТЕ СТАРО ТЪРНОВО С ДАРЕНИЕ Generated image

Илия Бешков за страданието- януари 1951г.

Из дневника на Илия Бешков
Януари 1951г.
Спасението на християнския човек започва и минава през страданието. Това страдание се изповядва, възпява и желае дори, за да се сдобием със спасението. Ако няма спасение, за което говори Иисус, и страданието е ненужно. Новата религия, която отрича спасението, което вдъхновява християнския човек и го прави открит и радостен пред страданието, отрича и страданието в своя свят (режим). Но понеже страданието съществува и вечно ще съществува, новата религия, като не може да го премахне и като не е в естеството ѝ да го изкупи с възкресенското спасение, го "забранява", като ни принуждава да го наричаме радост, гордост, слава и хиляди други думи, откраднати от словото и хвърлени да запълнят тази отворена пропаст - страданието. Оттук нататък, до края на тази религия, всички сили, жизнени сокове и кръв ще бъдат прахосани в прикриване на тази лъжа. Всичко, което носи белега и от печатъка на страданието, е забранено днес: самата дума, горчивата усмивка, въздишката, сълзите, просяците, любовното страдание, утехата, милувката, състраданието, минорната гама в музиката, индивидуалността като състояние в картината, а в литературата и предимно в поезията всичко пее -- трактори, колела, лопати, трансмисии и пушечни комини.
Затворниците, подсъдимите, обесените- всички са освободени от страданието.
Тази дума е изтръгната от земята и на нейно място в отворената пропаст са погребани всички човеци, "освободени" от страдание.. и като зловещо изпарение се издигат от общия труп песенно славословие и нескончаемо скандиращо име..


ПОДКРЕПЕТЕ СТАРО ТЪРНОВО С ДАРЕНИЕ Generated image

Из „Черната тетрадка“ на Илия Бешков-7 август 1950г.

Из „Черната тетрадка“ на Илия Бешков

7 август 1950г.

Шабаш. Преизподня. Щастливи са тези, които не виждат, не чувстват, не усещат целия този ужас. Години, години, хиляди дни и нощи – безкрайното време е отровено с мерзост и зловоние; всяка дума е извратена, всеки глас – лъжлив, всеки поглед – смърт. Зная те кой си ти, велики мерзавецо, и твоите ангели зная. Опустошавате човека, за да огорчите Бога, но Неговото Слово ще блесне и вие с вашия мерак ще се продъните в земята. От думите ви няма да има следа, утъпканата земя ще цъфне отново. Вашето бездарие ще засуши като пепел зловещото ви гърло, безчестието ви ще ви направи страхливи, а страхът ще се вплете в краката ви. Сълзите на молещите се ще ви издавят като гадаринското свинско стадо. Не за себе си се моля Богу, а за тези, които ти си обзел – ти, княже на този свят, за да ги хвърлиш опозорени пред лицето на Бога, а не за да им помогнеш. Защото кому си помогнал, Сатана! Зная чудовищната ти сила, но молитвата на детето е по-могъща от теб. Страхлив си, мерзавецо, затова всяваш страх у другите, затова не откриваш името си пред човеците, а стоиш зад псевдоним. Защото кръщението е огън под езика ти, а истината – слепота за коварния ти поглед.
Знаеш ти сърцето ми, където си вплитал нечистите си пръсти, и мислите ми си развихрял, и тялото ми си изгарял със страст и болести. Ти заля света, съблазни и бедните с полузнание и им даде пушки в ръцете, за да прострелят сами Божията милост в сърцата си, ти им създаде от човека враг и положи тази вражда в тях, за да им отнемеш всяко спасение. След богатите ти погубваш и бедните. Като вълча глутница твоето слово – измамно и зло – разкъсва човешкия род. Но кръвта и смъртта няма да осмислят твоята ненаситност, няма да просветлее тъмната ти гордост, защото дори погиващите в теб не изричат твоето име – ненавистно и тъмно, а (мнозина) – Божието – любимо и светло. И мъртвите са против теб! Напразно запазваш мъртвото тяло от изтление. Твоето „чудо“ е гнусно и празно. Казваш: „Ето го човека, балсамиран! Това е краят, значи – това е и началото и нищо друго няма у него.“ И си го завардил със стража и шмайзери. Но човешката душа не вярва на твоята насилническа измама, тя знае своето безсмъртие и възкресението на тялото ѝ ще спаси душата на твоя пленник и ще изкупи греховете му, и ще предаде тялото му на тление и възкресение. Защото има дар в човешката душа – могъща Божия сила – дар да страда за себе си и (за) другите, и да ликува в спасението. Какъв дар имаш ти, ненаситни бездарнико! Покажи ми един твой живот, едно твое трайно дело, една песен, една рисунка, едно слово, един звук дори! Но ти си навсякъде (мерзост и винаги мерзавец) измамник и подражател – всичко у теб е бездарие и убийствено подражание: словото ти, жертвите ти и ангелите ти. Дори гадаринските свине, които спасиха обзетия от твоите ангели, като погинаха заради него, стоят несравнимо по-горе от теб. Сам Бог посочи тях за жертва за спасението на човека, обзет от теб. Сам Бог себе си пожертва за спасението на човека и твоята мрачна сила превърна в студена пепел.


Незабравимият Илия Бешков

Словото и перото са неразривно свързани в художествения свят на Илия Бешков. Неслучайно Емилиян Станев го нарича „малко чудо“ и предупреждава, че „ще направи всички ни излишни“. 
Журналист и публицист от най-висока класа, Илия Бешков оставя блестящи образци не само в карикатурата, но и в сферата на философско-есеистичната и морализаторската проза. Незабравимият Илия Бешков неведнъж посещава Търново. Сред неговите приятели има доста търновци, един от тях е и моят дядо. Рисувал е от терасата на нашата къща и имаме подарени два негови сборника с карикатури,  надписани от него. 

„Свободата иде по пътя на истината“ - слова, изписани от художника Илия Бешков (1901-1958) на последната страница (15 август 1951г.) в т. нар. Черна тетрадка. Те изразяват скелета на неговата творческа и духовна същност. Илия Бешков, талант, гениалност, но магията да изобразиш неизобразимото, да изразиш неизразимото е рядкост. Обяснението откриваме в самата „Черна тетрадка“: „Чудно нещо са мисленето, писането и изобразяването - равни са по сила и обем на Вселената. И все пак, всичко написано и изречено досега е само откъсналите се и паднали метеори. Огромната, безкрайна стройна цялост Бог крие за Себе си и своя Син. Нищо по-хубаво от това, да им станем приятели.“ (май 1950г.) Кой може да спре „метеорите“? Бешковото слово се издава и големите тиражи (20 000) се разграбват. Първо издание 1965, второ - 1973... после в 1981 - друго... и т.н. Дневникът обхваща кратък период от време - май 1950г. до 15 август 1951г. Кратък, но значим. В "Черната тетрадка" присъства Илия Бешков - свободният човек. Насладете се на неговите мисли: " Ноември 1950г.
Шест години изминаха и всеки ден е година. Случиха се с мен хиляди неща. Видях безкрайно много неща, които съставляват пълната истина на това време. Но те не могат да се изразяват и запишат. И най-дребното и незначително събитие, и най-едрото и важното са еднакво лишени от смисъл. Словото отказва да ги приеме, то се пази от тях като от лоша храна. Наистина, невъзможно е да изразиш каквото и да е от това време, без да поквариш и опустошиш самото слово. Всичко тече като река, пълна със злина. Абсолютната лъжа е станала въздух и климат, проникващ и дълбоко във веществения мисловен свят. Печално и непоносимо е да гледаш човека, лицето, тялото му, умъртвената му мисъл, устата му, обезобразена от лъжа и принуда. И все пак хората живеят, търсят храна и подслон, треперят от страх, останали без всякаква надежда и упование, те живеят само по инстинкт, залагат живота на всекиго, дори на близките си. Лишени завинаги от всичко свое, те са станали хищни към всичко чуждо. И понеже никой не може да помогне никому с нищо, хората са станали абсолютно ненужни и чужди един другиму, всеки мрази другия поради страха си от него. Животът е някак си пълен, хората се женят, макар и по особени начини и съображения, децата се раждат и ги регистрират, мъртвите изчезват тайно, с изключение на видни първенци, пред които поклонението е задължително. Какво става с мен - бдя непрекъснато и тъгувам, жал ми е за всичко и за всички, за гонените и за тези, които ги гонят. Колко сълзи са изплакани пред мен и колко хулни думи съм чул!
Изтощиха ме неотменимите страдания на хората, мрачната радост на мъчителите. В тези безкрайни дни без капка радост, без топъл лъч си ме оставил, Господи. Само мрачините и греховете ми са се сгъстили в душата ми. И кой ще разпръсне този мрак, освен Твоя поглед? Всичко е в Теб, Господи, и ти ми отреждаш справедливост, а аз жадувам за твоята милост. 
Моралната и духовната недостатъчност на тези, които не можеха да станат друго освен мохамедани. В този смисъл мохамеданството и марксизмът (атеизмът) са реални. Те напълно покриват действителните възможни схващания и идеи на своите последователи. Но както мохамеданството, така и марксизмът не могат да разчитат на пълна победа, макар че те, за разлика от християнството, имат за основна и върховна цел именно победата над целия свят - победа със сила, с оръжие, със „смърт на врага". Но мохамеданството се разпростря само дотам, докъдето хората бяха на този именно уровен - нравствен и морален. Дори народи и хора, хиляди години поробени от тях, не станаха мохамедани. Никакви икономически условия не промениха тези факти. Така и марксизмът, който е неомохамеданство и който носи същия цвят (червения), същия знак - сърп и звезда, същия лозунг (смърт на гяурите - чрез смърт на фашизма) и същата псувня на майка, ще засегне само тези хора и народи, които имат този манталитет. Впрочем желязната завеса днес е същата, географическа и морална, на мюсюлманския свят. Християнският запад от 2000 години се съхранява по особен начин, свойствен за него и непознат за Изтока и за (марксизма) атеизма. Именно мохамеданството и марксизмът (особено руският) не познават същината, многовековна и дълбока, на християнския запад и в това непознаване лежат техният неуспех и тяхното поражение. А не грози ли същата опасност и Запада? Не. Защото християнинът не може да бъде изненадан, той е знаещ, той е интелигентен, той познава истината, пълната и цяла истина за битието и небитието. И тази истина не е заучена теория, изповядвана шумно и дръзко, а негова плът и кръв, негово спасяване, негов стил от 2000 години насам. Или както Халифакс я нарича - християнска цивилизация. А цивилизацията е една, няма и не е имало две. А не може ли комунизмът да замени християнската цивилизация, така както последната замени предшестващите? Може, ако Маркс, Енгелс или Ленин включват и надхвърлят по ум, морал и съвършенство водачите преди тях. Но марксизмът не установява никаква приемственост - обратно, изключва всичко преди него и по този начин всъщност изключва сам себе си от живота и от вечната и трайна човешка мисъл. Критиците и промените в управленията са неизбежни, но не са смъртоносни - чрез тях тя живее, обновява се и върви напред. Тя притежава безсмъртие, което се състои в свободата на личността. Интересен е подходът срещу европейската цивилизация, всъщност срещу християнството. Откъде идва този подход? Първо от Чингис хан, Атила, Мохамед, Арий, Богомил, Толстой, Ганди (Рабиндранат Тагор), Ленин, Сталин, Мао Дзъдун. С други думи - Азия. Атила кървав, а Толстой - зловещ: отрече Шекспир и Бетовен и това ще рече всичко. В името на какво става този поход хиляди години? Не е ли поход на азиатската сатрапия срещу християнската свобода? Робът - срещу свободния? Деистът, атеистът и фетишистът срещу свободно вярващия и любящ Богочовека Христа. Не е ли сгъстеният азиатски мрак срещу светлината и духовната зрялост? Какво разбираме под свобода на личността и мисълта? Това означава да се задължиш сам към най-изпитаните и съвременни прояви на човешкия дух през вековете. Чрез своята свободна воля и съвест да подчиниш тази своя воля на повелите на разумната човешка воля през вековете. Във всяка цивилизация цъфтят всички цветя на човешката мъдрост и опитност. С други думи, всяка нова цивилизация включва всички предшестващи я. Така че извън цивилизацията не съществува нищо ценно и заслужаващо внимание, освен завистта, заплахата и безплодието, каквито са репеят, щирът и паразитът за живота.
Личността със свободна мисъл е доброволен роб на културата, за да не стане никога принудителен роб на насилника и сатрапа. „Игото ми е сладко и бремето ми леко" (Евангелието). А каква е съдбата на хората и народите извън цивилизацията? Безспорно, тежка. Те трябва да я догонят, да се влеят в нея или да я унищожат. Но нито едното, нито другото е възможно, остава само непрестанният опит за едното и за другото. И с тези непрекъснати кървави опити е пълна историята. Цивилизацията е винаги нападана преди богатствата и благоденствието ѝ, които са използвани за пропаганда срещу хилядите ѝ слабости и грешки (естествени и неизбежни за един свободно развиващ се свят). И тя е била винаги в отбрана, а икономически и духовно я владяла народите извън нея и не е респектирала тяхната свобода, защото свобода според речника на цивилизацията не съществува в тези народи. И тя смята тези народи не за свои роби, а за хора с робско състояние. И е убедена, че когато тя ги владее и (gouverner) управлява, им дарява свобода, защото ги поставя в допир със себе си. Естествено, това съвсем не изглежда така от страна на тези народи. И освен бедността и лишенията, тези народи изпитват обидата, срама и най-после ожесточението срещу тази доминация и започват освободителните войни, действия, ходове, идеи, оспорване на права, на постижения в областта на културата, науката, философията; започват самохвалства, заплахи, фалшификации на фактите и историята. Реалната истина е изоставена като недостатъчна, неудобна и вражеска. Лъжата добива огромна цена. Всяка дума добива още едно, и то противоположно значение. И двубоят настава. А какво друго означава това, освен потвърждение на истината, че народите извън цивилизацията нямат и не могат да имат дял в нея? Ще воюва ли цивилизацията срещу тези нападения или ще се отбранява? Естествено, само ще се отбранява, защото тя няма какво да търси и да получава от тях. В какво се състои победата на цивилизацията? - Само в успешната отбрана. Опасна ли е конкуренцията на тези народи за цивилизацията? Всички варвари са нанасяли удари само с плененото оръжие, само със заграбеното и откраднатото. Но как може един човек, който взема заем от банка, да унищожи с този заем банката? Цивилизацията воюва помежду си, и то основателно, за да бъде центърът на капитала и културата тук или там, но спрямо народите извън нея тя взема само превантивни мерки, провежда наказателни експедиции, икономически натиск и културно проникване. Тя е убедена в това свое надмощие, затова не може и не отнема свободата на словото и печата. Тя търси свободен достъп до ухото и окото на човека, за да нанесе само по този начин победата. Каква е задачата на нейния противник? Да запуши и затвори ухото и окото на човека.
Справедлива и чиста ли е в морално и нравствено отношение цивилизацията, не съдържа ли в себе си всички пороци от обществен и личен характер, въобще има ли зло, което да ѝ липсва? Всичко това е вярно. Но цивилизацията се състои от хора, свободно и доброволно избрали нейния път и свободно и доброволно задължили се да я осъществяват и бранят. Това е същината ѝ и силата ѝ.
В тази самоограничаваща се свобода се намира регулаторът на живота ѝ, който представя с абсолютна сигурност спирането на машината или пукването на казана. Тя има своя "еsprit" и своята "mesure" и това не са членове или параграфи от основния или наказателния закон, за да бъдат нарушавани, а са същина и климат (дух и мярка - непреводими!), мярка за творческата проява, сеизмограф на духа, усет за потребното. Там е позволено всичко, но остава само добре направеното. Там човекът се шегува, за да изрече сериозната истина, а ние ставаме сериозни, за да изречем и извършим глупостта. Там хората са годни, затова работят, а ние работим, за да станем годни. Там търгуват, без да лъжат, а ние лъжем, без да търгуваме.
Но нима аз утвърждавам с тези думи капитала и неговото господство, буржоазията във всичките ѝ прояви? Не буржоата и капиталистът носят в себе си греха и порока на разложението и от тях боледува цивилизацията, но тя е нещо много по-голямо, обширно и могъщо, за да погине от тези пороци и от още много други, или пък, за да дойде отречена и осъдена заради тях. Няма „здрав" и „непорочен“ човек, но умира и получава пълна смърт само този, който хули Светия дух. Цивилизацията е огорчила и оскърбила Бога, но не Го е похулила и отрекла. Те започнаха своя ден с Бога и докато не се отрече от Него, нейният ден няма да се свърши. Това обяснение е ненаучно, но е лесно проверимо на практика и от опита. От „ненужната и ненаучна вяра в Бога“ имаме в резултат безспорни научни и реални дела: църковната архитектура, всички стилове, цялата живопис, литература и музика, отношенията между хората като отражение на отношението към Бога и оттук всички прояви на хората - обреди, търговия, индустрия, живот, раждане, съжителство и погребение - произтичат от вярата в Бога или по-право от Евангелското Слово, което осигурява безкрайни и неизчерпаеми въплъщения и форми..."
Из "Черната тетрадка"-Александър Бешков, Савка Чолакова

Прочетете още:  
Из „Черната тетрадка“ на Илия Бешков- август 1950г.
Из „Черната тетрадка“ на Илия Бешков- ноември 1950г.
Из „Черната тетрадка“ на Илия Бешков- януари 1951г.
Грета Костова-Бабулкова

ПОДКРЕПЕТЕ СТАРО ТЪРНОВО С ДАРЕНИЕ Generated image

ПЪРВИТЕ АВТОМОБИЛИ В СТАРО ТЪРНОВО

Първият автомобил  в България е внесен точно на Великден през 1896 г. от чеха Август Шедеви и е с парен двигател, дървени колела и плътни бандажни гуми. През 1902 г. Министерството на войната поръчва първият в България бензинов автомобил, снабден с едноцилиндров двигател от 8 к с., който също както и автомобилът на Шедеви е изработен от компанията De Dion Bouton.
Д-р Сава Русев в спомените си пише, че първият частен автомобил в Търново бил на Янко Шопов, притежател на най-реномирания по това време хотел „Борис I“. Съпругата му Хермина, която е австрийка съдейства от Виена да се достави марка «Форд», с бандажни гуми, това се случва 1911 - 12 година.
"Ръчната му спирачка и скоростният лост бяха вън от купето. Имаше брезент само отгоре, а отстрани бе открит. След време го купи Здравко Стоенчев и го ремонтираше непрекъснато. Беше ли в изправност, нещо, което рядко се случваше, бай Здравко събираше махленските деца и отиваше да го мие на Качица. Скоростта бе такава, че по нанагорнището децата я изпреварвахме. Возенето на автомобил тогава бе голямо събитие и след това обсъждахме с другарчетата си по цяла седмица."
Във фонда на Регионален исторически музей е запазена уникална снимка, запечатала момента на посрещането на това специално возило. Зад волана е собственикът Янко Шопов, а до него - съпругата му Хермина, заобиколени от момичета в национални костюми. Няколко граждани дори са добили куража да се качат на модерното возило. То било истинска атракция за старата столица, а когато вървяло из стръмните улици на града, рояци с деца го съпровождали.
През 1925г. в съседния град Горна Оряховица бил открит Българският мострен панаир, който е изключително събитие за страната и региона. Колкото и невероятно да звучи, световноизвестният автомобилен концерн „Форд“ изпратил представители за участие в това търговско изложение. Още в първото му издание участвали 124 фирми, 18 от тях чуждестранни и сред тях били също представители на автомобилните компании „Фиат“, „Круп“ и „Сименс“.
Празнуване на Св. Спас, покровител на шофьорите, някъде през 30-те години, снимка из семейния архив на сем. Костови

За това, че великотърновци са имали голям интерес към автомобилите, говори фактът, че още през 1929г. в града е открит клон на Международното акционерно автомобилно дружество „Стрела“ - София, което било генерален представител на България, както и на всеизвестната автомобилна марка „Шевролет“, производство на мощната американска фабрика „Дженерал мотърс“. Дружество „Стрела“ било едно от първите в България за продажба на автомобили, ползващо се с международна известност. Представената от него марка „Шевролет“ е най-добре пласираната в България американска машина, притежаваща всички качества на една модерна кола, със здрава каросерия, мощен мотор, икономична на бензин и масло; и най-вече пригодена съвършено добре за нашите пътища.
Спасовден - празник на шофьорите. 
Снимка: Красимира Василева

Малко известен е фактът, че най-големият вносител на реномираните френските марки коли „Пежо“, „Рено“ и „Ситроен“ в България - парижкият фабрикант на автомобили Жан Жансен, е великотърновски зет. Той е съпруг на Дора Кинтиигева от известния великотърновски род Хаджипенчеви. Нейна майка е Живка д-р Стефан Пенчева, която след завършване на колежа „Нотр Дам дьо Сион“ в Букурещ се омъжва за електроинженера Борис Кинтишев (бащата на Дора Жансен).
От страниците на общински вестник „Велико Търново“ научаваме, че е сключен договор между Общината и фирма „Форд“ за доставяне на автомобилна пожарна помпа-миячка и поливачка, по силата на който най-късно до 18 октомври 1935 г. тя ще бъде предадена на Общината. Доставката възлиза на обща сума 572 000 лв., която ще бъде изплатена в продължение на три години от сумите на специалния фонд „Пожарно дело“ при Общината. И действително в началото на 1936г. великотърновската пожарна команда е модернизирана. Тя е снабдена с мощна автомобилна пожарна кола - гордост за града. Доставката е от дружество „Комерциум“, автомобилно представителство за България, и е система „Форд“. Резервоарът й само за три минути се пълни с 2750л вода. Колата е с дължина 6,30м и ширина 2,10м. Направена е по специална поръчка, за да може да обслужва по криволичещите и стръмни улици на старата столица. За да се констатира нейната изправност, била свикана компетентна комисия, която след дълги изпробвания вътре и извън града категорично доказва изправността на новата машина. Но освен за пожарникарски нужди, новата кола имала още една функция - служела и за поливачка на улиците. Била с мощно приспособление за четири работещи едновременно линии, като всяка една давала по 45м водна струя. Така превръщала Велико Търново в един много хигиеничен град, снабден със супермодерна поливачка.
В края на 1938г. в старата столица се зародила идеята за създаване на градска автобусна служба. На 1 септември 1939г. се открива първата автобусна линия. Започва да се движи нова 25-местна автобусна кола „Ханза Лойд“ (внос от Германия) по маршрут гара Трапезица - чешмата „Качица“. Тя била собственост на дружество „Царевец“, чиито капитали били притежание на търновските граждани. Времетраенето на движението било от 6,30 сутрин до 21,47 часа вечер с общо 28 обиколки при стриктно спазено разписание.
Великотърновската главна улица преди десетилетия имала честта дори да притежава магазин, зад чиято лъскава витрина винаги стоял последният модел американски автомобил „Форд“.
Колата на дядо ми, една от първите десет в града...
  из семейния архив на сем. Костови

Източници: книгите "Спомени и анекдоти за великотърновци"- Д-р Сава Русев, "Споменъ за Търново"- Катя Митова -Ганева

ПОДКРЕПЕТЕ СТАРО ТЪРНОВО С ДАРЕНИЕ Generated image

Йордан Кулелиев- търновски учител, общественик и краевед

Йордан Кулелиев - 4-то отделение около 1925г.
Йордан Кулелиев е роден в Търново на 4. 01. 1877 г. в многодетното семейство на Елена Рашкова Кулелиева и Христо Белчев. Като най-малък син той постъпва за първи път на училище в родния си град през учебната 1884/1885 година в първо отделение. По-късно през 1895 г. завършва Духовната семинария в Търново. Още тогава Кулелиев прави впечатление на своите учители със своя интелект и е изпратен като стипендиант на Светия Синод в Русия да следва Киевската духовна семинария. През 1898 г. се завръща в България и става учител. Като такъв той практикува цели 32 години, 17 от които в близките до Търново села, а останалите 15 години -в родния си град. Първо започва като учител в Трънска околия, където преподава една година. След напускането си е първоначален учител в село Поликраище, където се жени за учителката Мария Кълева. Йордан Кулелиев взима участие в Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война, за което получава грамоти от Министерството на войната и е награден с орден за гражданска заслуга.
Постепенно Кулелиев се издига като авторитет сред учителската среда в старопрестолния град: става председател на Търновското околийско учителско дружество, ръководи педагогически конференции, изнася реферати и пробни уроци, сътрудничи на в. „Съзнание”, орган на Българския учителски съюз. Пише редица статии и доклади на педагогически теми. Един от най-значимите му трудове е книгата “Девическото образование във В. Търново преди Освобождението (1822-1877 г.)”. Дълги години събира материали и пише по темата „Историята на училищното дело във В. Търново преди и след Освобождението”. 
Йордан Кулелиев сътрудничи и редактира в-к "Надежда”, "Общински вестник В. Търново”, в-к "Противоалкохолен лист”, "Великотърновски епархийски вести” в  продължение на половин столетие. Като търновски краевед се нарежда сред най-заслужилите познавачи и изследователи на миналото на Търново. Църковното настоятелство на църквата "Св. Цар Борис/Св. св. Константин и Елена" му възлага да води летописната книга към църквата и да събира исторически материали за църквата и дарителите. Издирванията му за личности и събития са печатани предимно в регионалния периодичен печат. Йордан Кулелиев е автор на 8 книги, които обобщават  краеведческите му занимания. Първата от тях излиза през 1904 г. - "Търново и сегашното правителство”. През 1927 г. по повод 100-годишнината от рождението на именития наш съгражданин, писателя Петко Р. Славейков, се появява друга негова книга - "Петко Р. Славейков (1827-1927)”. Йордан Кулелиев издава за родния си град и  "История на църквата Св. Цар Борис (бивша Св. Константин и Елена)”. Наред с тези издания, са включени други, сред които "Дружество "Здравец” в гр. В. Търново”, издадена 1935 г." Девическото образование във В. Търново преди Освобождението” от 1936 г. "Нашето село: Пътни бележки”, "Малките добротворци във В. Търново”. Той е автор на повече от 150 статии по различни въпроси, намерили място в централния и местен печат. В своите произведения Йордан Кулелиев не подминава и темата за дарителството, което по онова време е било характерна черта на българина. Писал е и за  читалищната дейност в града.  
Обществената дейност на Йордан Кулелиев е твърде широка. Той е един от основателите на Учителския въздържателен съюз (основан през 1922 г.), десет години е секретар на клона на Съюза за закрила децата в България; бил е и секретар - касиер на Окръжния читалищен съюз, както и председател на Просветния комитет. Кулелиев умира на 23. 03. 1966 г. в Кюстендил.
Документалното наследство от творческата и проучвателна дейност на търновския просветен деец днес се съхранява в Държавен архив - В. Търново. Материалите от фонда - № 931 К, са дарени лично от Й. Кулелиев през 1964 г. и допълнени от негови близки през 1969 г. Обособени са в 602 архивни единици, а архивните документи обхващат периода от 1858 до 1964 г. Документите са подредени в няколко раздела: Документи от биографичен характер; Творческа и проучвателна дейност; Служебна и обществена дейност; Кореспонденция; Илюстративен материал; Документи за други лица, свързани с фондо-обраувателя; Документи, свързани със събирателната и творческа дейност.
Снимки и документи от богатия личен фонд на Йордан Кулелиев се съхраняват  в държавен архив – В. Търново.

Източници: Юлия Симеонова- СВЕДЕНИЯ ЗА УЧЕБНОТО ДЕЛО В ТЪРНОВО ПРЕЗ XIX ВЕК СПОРЕД АРХИВИ НА ЙОРДАН КУЛЕЛИЕВ  http://focus-radio.net   
Снимка- Красимира Василева‎ 

ПОДКРЕПЕТЕ СТАРО ТЪРНОВО С ДАРЕНИЕ Generated image

©️Съдържанието в блога /текстове, фотографии и видео/ е под закрила на Закона за авторското право. Използването и публикуването на част или цялото съдържание на блога без разрешение от страна на Старо Търново е забранено.
Публикуваните тук материали са плод на чиста съвест и дълги часове труд. Ако ви харесва това, което правя и можете да си го позволите, помогнете на Старо Търново да съществува
Описание Сума
Дарение 10.00 BGN
Плащането се осъществява чрез ePay.bg - Интернет системата за плащане с банкови карти и микросметки

ПОДКРЕПИ И ПРОЧЕТИ ПОВЕЧЕ Generated image

Последвайте блога

Формуляр за връзка

Име

Имейл *

Съобщение *

Общо показвания