В ПАМЕТ НА РАДКА, ИВАН И СТЕФАН КОСТОВИ share buttonYouTube channel- Veliko Tarnovo СКЪПИ ЧИТАТЕЛИ, АКО ТОЗИ БЛОГ ВИ ХАРЕСВА, ПРЕПОРЪЧАЙТЕ ГО!

ТЪРНОВСКИТЕ КМЕТОВЕ

След Европейската война кметове на Търново били все партийни личности. Хората ги познавали като добри граждани и общественици. Осъзнавайки голямата отговорност, която има един кмет, партийните бюра не можели да си позволят да рискуват с неподходящи и случайни хора, които да изпълняват платформата им. Всички кметове преди това били общински или окръжни съветници. Някои от тях даже преминали и през поста „помощник-кмет“ на Общината. Изборът ставал на всеки три години измежду избраните пряко от гражданите на Търново 14 общински съветници. На специално заседание, в присъствието на окръжния управител, на предварително раздадени празни листчета всеки общински съветник написвал имената на трима съветници. Получилият най-много гласове ставал кмет, а следващите двама - помощник-кметове. За да има приемственост в Общината, новият Общински съвет се съобразявал с решенията на стария и се залавял да дозавърши или извърши планувани задачи.
Извлекли ли са търновските кметове материална изгода от кметуването си? На баща ми не му било известно например търновски кмет през посочения период да си е построил дом (къща) по време на кметуването си. Т. нар. имуществен ценз все още действал неофициално. Според него доброто имотно състояние било гаранция, че няма да има злоупотреби с властта. Затова се казвало: „Който иска да стане кмет, за да забогатее, по-добре да не става“. И още: „Голтак за кмет не става“. Освен това някогашните кметове не допускали да ги черпят, плащали от джоба си. (Баща ми не бил чувал да е имало днешните т. нар. представителни пари.) Съветниците следели „под лупа“ всяка стъпка на кмета и не прощавали за направени нарушения. До 19-майския преврат 1934 г. Общинският съвет олицетворявал местното самоуправление, а съветниците трябвало да го доказват пред гражданите на Търново. Най-много кметовете се бояли да не добият печалната слава на депутатите, за които народът съчинявал остроумни закачки и лакардии (вицове). Това било най-вече по време на управлението на Сговора. От това време е гатанката: „Преди сваля звезди от небето, след това дреме и си получава парите. Що е то?“. Одумвани били депутатите-адвокати, които „тъчели на два стана“: вясвали се в Камарата (т.е. Народното събрание), а след това хуквали по съдебни дела. Това дало повод да се говори, че Янко Стоенчев (демократ, след това сговорист, за него ще става дума по-нататък) умрял след съдебно заседание, а не след заседание на Народното събрание.
От 1919г. до 19-майския преврат 1934г. Търново има осем кметове. От тях четиримата са стамболовисти (национал-либерали), двама - сговористи, един - народняк-обединист и един демократ (Демократическата партия). Следващите до Девети септември 1944г. трима правителствени (т.е. назначени) търновски кметове били сговористи преди преврата.

(1919-1945) 
ИВАН ВИТЕЛОВ – 1908–1911, 1919–1920
БОРИС МОКРЕВ – 1914–1918
АЛЕКСИ ПОПОВ – 1920–1921
ДИМИТЪР ЙОРДАНОВ 19231925- достоен търновски кмет на стамболовистите  
Д-р ДИМИТЪР РАЕВ 19251928- един забележителен търновски кмет
ВЛАДИМИР ДАСКАЛОВ – 1928–1932

ВАСИЛ ДАВИДОВ – 1933–1934
ГАНЧО ПЕЕВ – 1934–1935
ТОДОР ФЪРТУНОВ – 1935–1938, 1939–1944
Арх. НИКОЛА РУСЕВ – 1938–1939
ВЛАДИМИР РАШЕВ – 1932–1933, 1944–1945
Из книгата "Търновските кметове (1919-1945)- Олга Цанкова

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Ако ви харесва блога може да ме подкрепите с дарение
Описание Сума
Дарение BGN