Търново след Освобождението-статистически данни

Пътеводителят на В. Търново от 1907 г. ни дава малко статистически данни за периода след Освобождението. 
Градът в сегашно време брои номерирани сгради всичко 3120, заедно със сградите, които се намират и в лозята. Според числото на жителите си сегашното Търново заема 20-то място в Княжеството, а второ място в Търновския окръг (първото е на гр. Свищов, който брои 13408 ж.). Как се е движело населението на града от освобождението до днес, показват ни долните числа, взети от статистиката по преброяване на населението. Градът е показал:
на 1880 г. 5871 мъже, 5376 жени, всичко 11247 души;
     1887     5873     5441      11314
     1892     6805     5754      12559
     1900     6695     5970      12665 
     1905     6203     5968      12171
Дадените числа показват, че населението на Търново твърде малко се е изменявало. Увеличението през петилетното 1887—1892 год. с 1245 души повече е станало, без съмнение, от дохождането за единия от двата квартируещи в града полкове. Намалението пък през последното петилетие (1900—1905 г.) с 494 души се обяснява с временното разпущане на войниците за през коледните празници в края на 1905 г. Незначителното увеличение в числото на Търновските жители през първото 25-летие се обяснява с туй, че цели семейства или отделни техни членове постепенно са се изселили главно в София, Русе, Варна и др., както и с туй, че повечето от младежите, щом излезат от Търново, по едни или по други причини, не се възвръщат вече в родния си град.
От резултатите по преброяване населението в Княжеството през 1900 год. се вижда, че гр. Търново с 12665 души е имал 2803 домакинства.
В хигиенично отношение градът е поставен много по-добре отколкото в турско време. Премахнаха се старите чешми с хавните и са направени нови, металически, с пружини. Водата чрез железни кюнци се събира в резервоар и от там по железни тръби се разпраща по чешмите в равните части на града. Тя е достатъчна за пиене, но недостатъчна за всички домашни нужди. Недостигът се попълва от водата на Янтра. За премахване каловете от улиците вземат се мерки за постилането им с правилни четвъртити камъни, с каквито една част от главната улица е вече постлана. Гробищата, които до освобождението бяха в града, при всяка църква, наредиха се вън от града, зад Марнополската махала.  За ползуване с чист въздух на открито служи, освен градската градина със своя хубав павилион и буфет, още Св. гора, която се планира и ще стане един хубав парк — „Стамболов“, както и лозята, в които има издигнати къщи — „колиби“, много от които са твърде красиви. В три от тези колиби Н. Ц. В. Князът прекара през 1893 год. първия месец след оженването си.
Държавни здания, освен на финансовото управление и зданията на двете гимназии, други в града няма. Казармите са построени от окръжния съвет и са дадени на Военното министерство. Общината притежава няколко здания, но от тях по големината си обръща внимание Градският дом. В това здание се помещават: 1) Окръжното управление, 2) Окръжният съвет, 3) Окръжният съд с прокурорския паркет, с нотариуса, с съдебните следователи и съдебните пристави, 4) Двете мирови съдилища (първо и второ) и 5) Общинското управление. Държавните учреждения за помещаване в зданието плащат на Градската община годишен заем 12860 лева. Градското общинско управление, което се грижи за преуспеването на града, както и за посрещане нуждите му, разполага с бюджет, който за 1907 год. е утвърден, както следва:
I. Редовен приход . . . лева 253880.50
                  разход . . .          244422.68
                  Излишък . . .         9467.82

II. Извънреден приход. . . лева 117594.22
                          разход . . .         127052.04   
                      Недостиг    . . .         9457.82
При този бюджет общината има да погасява дългове: 1) 450000 лева към Б. Н. Б. в срок от 30 години, считан от 1893 год.; 2) 70000 лева към същата банка за 24 години, считан от 1906 г.; 3) 30000 лева за 30 години, считан от 1907 г., и 4) 15000 лева за 30 години, който скоро ще се сключи. Двата последни заема са за постройка на училища. Срещу този дълг гр. община ежегодно плаща лихви и погашение 49567 лева.
Сегашният град се още не може да се освободи от физиономията на турски град, макар да разполага с такъв голям бюджет от 371474.72 лева и да са се изминали от освобождението му 30 години. За да добие Търново изглед на модерен европейски град, изисква се от гражданите правилно разбиране на градските интереси, спазване на общ план по застрояването и в уреждането на града от всеки общински съвет — сегашен и бъдещен, като при това интересите на града се поставят винаги по-горе от личните и партийни интереси.
От 8 октомврий 1900 год. сегашното Търново е в близко съобщение с Дунава чрез ж.п. линия Русе-Търново. При града Горна-Оряховица тази линия се свързва с централната ж.п. линия, която съединява столицата  морето при Варна. За в бъдеще строящата се линия Търново-Борущица ще свърже града и с линиите в Южна България. За линията Търново-Русе са прокарани под града два тунела — № 1 под Св. гора и № 2 под центъра на самия град Търново.
Грета Костова-Бабулкова

ПОДКРЕПЕТЕ СТАРО ТЪРНОВО С ДАРЕНИЕ Generated image

Няма коментари:

©️Съдържанието в блога /текстове, фотографии и видео/ е под закрила на Закона за авторското право. Използването и публикуването на част или цялото съдържание на блога без разрешение от страна на Старо Търново е забранено.
Публикуваните тук материали са плод на чиста съвест и дълги часове труд. Ако ви харесва това, което правя и можете да си го позволите, помогнете на Старо Търново да съществува
Описание Сума
Дарение 10.00 BGN
Плащането се осъществява чрез ePay.bg - Интернет системата за плащане с банкови карти и микросметки

ПОДКРЕПИ И ПРОЧЕТИ ПОВЕЧЕ Generated image

Последвайте блога

Формуляр за връзка

Име

Имейл *

Съобщение *

Общо показвания