Изведнъж, в подножието на една огромна стена, се очертава пъстрата постройка на св. Троицкия монастир. Вишневи покриви, бели стени, по които прозорците приличат на черни ризници; продълговати зелени петна на високи, може би столетни дървета — и всичко върху жълтеникавия фонд на каменната стена. Сякаш недействителност, а картина от гениален художник. И неволно ми хрумва парадокса на Оскар Уайлд: природата подражава на художниците!
Хиляда години вече, от това отшелническо място кротки монаси възнасят молитви към Всевишния. В една от онези пещери, които като черни точки се виждат по каменната стена, някога е живял отшелнически живот св. Теодосий Търновски. И на последния търновски цар името се свързва с този манастир: някои дори го наричат "Шишманов", защото цар Иван Шишман III го е въздигнал от „скит“ в манастир, украсил го и надарил с хрисовул, който му давал земя и привилегии. Образите на този христолюбив цар и на баща му Иоан Александър, до преди стотина години стояли изписани в притвора на манастира. Сега от тези ценни фрески не е останало ни следа, ни снимка — те са изчезнали напълно.
В някоя от килиите на тоя манастир един монах, всеки ден, до късно след полунощ е седял наведен над проста дървена маса. Глинената ламбичка е осветлявала високото му бледо чело и силно прошарената брада. Замислените му очи ту се углъбявали в някой фолиант, ту търсели нещо измежду подвързаните в груба кожа книги. Бледите пръсти прелиствали изпъстрените пергаменти, спирали се, и после взимали пачето перо. В килията се чувало само тихото пращене на ламбичката и скърцането на перото. Шумът от престолния град не долитал до светата обител.
Този предшественик на отца Паисия е бил най-образования българин на средните векове и най-големия от търновските писатели. После той станал патриарх, издигнал българската книжнина до най-големата ѝ висота, и към края на живота си видял нейното погинване. Духовното име на този учен монах, писател и народен пастир е било — Евтимий.
Славата на този манастир се е простирала далеко зад пределите на Българското царство, и дори го е преживяла. През 1856 год., като преправяли черквата и съборили една стена, между камъните издрънчала тенекиена кутия: в нея монасите били запазили четири княжески грамоти, написани върху пергамент. Най-старата грамота била от 1715 г. и произхождали от влашкия княз Иван Стефан Кантакузин. Подобни хрисовули Троицкия манастир е имал от князете-воеводи Щирбей, Матей Бесараба, Константин Бранкован, Александър Гика и двамата Ипсиланти. С тези си грамоти влашките князе установявали постоянен годишния дар на „манастира на крал Шишман“ в „Търновските гори“.
Грета Костова-Бабулкова
Хиляда години вече, от това отшелническо място кротки монаси възнасят молитви към Всевишния. В една от онези пещери, които като черни точки се виждат по каменната стена, някога е живял отшелнически живот св. Теодосий Търновски. И на последния търновски цар името се свързва с този манастир: някои дори го наричат "Шишманов", защото цар Иван Шишман III го е въздигнал от „скит“ в манастир, украсил го и надарил с хрисовул, който му давал земя и привилегии. Образите на този христолюбив цар и на баща му Иоан Александър, до преди стотина години стояли изписани в притвора на манастира. Сега от тези ценни фрески не е останало ни следа, ни снимка — те са изчезнали напълно.
В някоя от килиите на тоя манастир един монах, всеки ден, до късно след полунощ е седял наведен над проста дървена маса. Глинената ламбичка е осветлявала високото му бледо чело и силно прошарената брада. Замислените му очи ту се углъбявали в някой фолиант, ту търсели нещо измежду подвързаните в груба кожа книги. Бледите пръсти прелиствали изпъстрените пергаменти, спирали се, и после взимали пачето перо. В килията се чувало само тихото пращене на ламбичката и скърцането на перото. Шумът от престолния град не долитал до светата обител.
Този предшественик на отца Паисия е бил най-образования българин на средните векове и най-големия от търновските писатели. После той станал патриарх, издигнал българската книжнина до най-големата ѝ висота, и към края на живота си видял нейното погинване. Духовното име на този учен монах, писател и народен пастир е било — Евтимий.
Славата на този манастир се е простирала далеко зад пределите на Българското царство, и дори го е преживяла. През 1856 год., като преправяли черквата и съборили една стена, между камъните издрънчала тенекиена кутия: в нея монасите били запазили четири княжески грамоти, написани върху пергамент. Най-старата грамота била от 1715 г. и произхождали от влашкия княз Иван Стефан Кантакузин. Подобни хрисовули Троицкия манастир е имал от князете-воеводи Щирбей, Матей Бесараба, Константин Бранкован, Александър Гика и двамата Ипсиланти. С тези си грамоти влашките князе установявали постоянен годишния дар на „манастира на крал Шишман“ в „Търновските гори“.
Грета Костова-Бабулкова
Няма коментари:
Публикуване на коментар