У нас началото на Деня на детето се свързва с годината 1925. Тогава по инициатива на столичните лекари д-р Стоян Ватев и д-р Димитър Киров българското дружество „Червен кръст” основава Съюз за закрила на децата в България. Две години по-късно, през 1927 г., Съюзът обявява Ден на детето, който да се чества през пролетта - вторият неделен ден след Великден, Неделя на мироносиците. Денят на българското дете бил под покровителството на княгиня Евдокия, ръководел се от Върховен комитет с председател Софийският митрополит Стефан. Били създадени хиляди трапезарии, летовища и детски лагери в манастирите. Празнували го с литературни програми и детски изяви. След 1950 г. денят се провъзгласява на 1 юни, когато се отбелязва Международният ден на детето.
Из статия "Денят на детето" на общински вестник "Велико Търново"- 1935г. от Йорд. Кулелиев
На 12 май, неделя на Мироносиците, за девети път в България ще празнуваме денят на детето. На този ден ще се подчертае още веднъж голямата истина, че детето е най-скъпия Божествен дар, че то е нашето най-мило съкровище, че в него са заложени новите таланти и способности, че то носи гения на нацията, тъй нужен за нейния материален и духовен разцвет. И ако в лицето на детето ние виждаме нашето бъдеще, какво се налага нам, какви са нашите задължения, за да може това бъдеще да бъде една реалност, една действителност.
— Отговорът на този въпрос дава съюзът за закрила на децата в България. Основан през 1925 година, като секция от международния съюз за закрила на децата, неговата задача е била именно тази: най-широко да проагитира каузата на детето и да създаде условия за правилното физическо и духовно развитие на всяко дете. И в продължение на своята 10 годишна дейност съюза за закрила на децата в България и неговите многобройни клонове по села и градове са извършили грамадна работа в полза на детето, а най-вече в полза на бедните и нуждающите се от обществена подкрепа деца. Широкото разпространение в нашата страна на съвещателните станции, детските приюти, ученическите трапезарии, детските градини, детските игрища и летни колонии са главно дело на съюза за закрила на децата. С новия закон за общественото подпомагане, по силата на който всеки гражданин поднася своята лепта за подпомагане на всички нуждающи се, и делото на съюза за закрила на децата ще бъде материално подпомогнато, като му се дават 5% от общите постъпления във фонда. С тези нови материални средства, безспорно, и делото на съюза ще бъде засилено.
И нашият град — В. Търново — е държал на известна висота каузата на детето и възможното е правено. И ние имаме съвещателна станция, детски приют, ученически трапезарии, летни колонии, които очакват своето засилване и по-широко използуване. За постигане на горното са необходими и повече материални средства, и повече любов към детето, и готовност да му бъдем в услуга.
Дано предстоящото отпразнуване денят на детето прибави и един по-голеям плюс към неговата кауза и подтикне още повече желанието да му бъдем в услуга. Повече любов и повече обществени грижи — това искат децата от нас! Нека им ги дадем!!
Реч, произнесена от Негово Преосвещенство Знеполски епископ Софроний, по случай отпразнуване „Денят на детето" 12 май 1935 година.
Велико-Търновци,
Празнуваме деня на детето, на българското дете. Днес е неделята на Светите равноапостолни жени Мироносици.
Чудно и хубаво съчетание на тези два празника: празника на българското дете и празника на майката християнка.
Майката и детето днес застават пред образа на Бога и пред олтара на България в своя празничен ден, за да манифестират вярата си и любовта си. Надеждата ги озарява за по-честити дни. Волята ги калява и въздига към по-голямо съвършенство за благото на нашия народ и на отечеството. Тая воля изисква от българската майка християнка да стигне съвършенството на жените мироносици и апостолки.
Същата воля полага всички грижи за българското дете, за да достигне съвършенството на истинския човек, на добрия християнин, на верния син на Родната Свята Църква и съзнателен и възроден гражданин на Родината.
Да пазим детето; да се грижим за него да дадем простор на неговия идеализъм и крила на неговата светла и чиста душа, за да носи само радост и светлина в нашето семейство, в училището и в Държавата.
Велико-Търновци имат рядкото щастие де бъдат първото огнище, в което през вековете сам Бог запали неугасващия огън на вярата и родолюбието.
Българското дете, много по-рано от неговия празник, тук в пазвите на старопрестолния град на славните наши царе, патриарси и книжовници, намираше благодатното въздействие и рицарска родолюбива защита и възпитание под зоркото око на българската майка — търновка и българския народен учител и пастир.
Поздравлявам нашето родолюбиво и будно учителство, родителите и златната младеж на Велико Търново с днешния ден и празник на българското дете.
Да живеят и напредват под знамето на Бога и България!
Амин!
 |
| Картичка из семейния архив на сем. Костови |
Грета Костова- Бабулкова
Няма коментари:
Публикуване на коментар