В ПАМЕТ НА РАДКА, ИВАН И СТЕФАН КОСТОВИ share buttonYouTube channel- Veliko Tarnovo СКЪПИ ЧИТАТЕЛИ, АКО ТОЗИ БЛОГ ВИ ХАРЕСВА, ПРЕПОРЪЧАЙТЕ ГО!

Основаване на Комитет и построяване на паметник на "Падналия воин"

ИЗЛОЖЕНИЕ
за постройка паметника на "Падналия воин" в гр. В. Търново, по случай освещаването му на 6 май 1935 год.

В. Търново, градът на старите български царе, патриарси и очарователната природа, е бил столица на Второто българско царство цели 207 години. Значи, цели два века той бил политическо, културно и религиозно средище на българския народ и е заемал по значение на полуострова второ място след Цариград. Цели два века той е бил фактор, от който е зависела съдбата не само на българите, но и на останалите народи на полуострова. След като България пада под властта на турците, той пази това първенствуващо положение, не само поради компактното чисто българско население, сред което се намира, но още и поради историческата традиция. Няма въстание в Българските земи, като са почне от 1595 г., дори до освобождението, в което населението на В. Търново и околността да не взема първенствуващо или пък най-дейно участие!
След освобождението ни този град и неговият окръг изпращат едни от най-изпитаните бойци по всички бойни полета. Лозенград, Бунар-Хисар, Чаталджа, Гевгели и други ще бъдат едни от най-светлите имена в нашата най-нова история. Вечна слава и памет на всички паднали за Родината, вечна слава и дълъг живот на всички живи дейци, останали да живеят за гордост и пример на младото българско поколение.
Днес, ако мозъкът на целия български народ е София, неговото сърце е В.Т ърново. Защото тук най-радостно се посреща и най-малкия отечествен успех, и най-болезнено се чувства и най-дребната българска несполука!
Имайки това предвид, още като се свърши Великата война през 1919 година, всред търновското гражданство спонтанно се заражда идеята да се увековечат величавите подвизи на всички паднали бойци от окръга, от освобождението насам за свободата и обединението на целокупния български народ. Най-ярко, обаче, тази идея се прояви към 1926 година, като се основа и Комитет за въздигане паметник за падналите войни от окръга.
Кратката история на образувания комитет е следната:
I.  Основаване на комитета. През 1926 година група родолюбци от В. Търново повдигат въпроса: по какъв начин да се увековечи паметта на загиналите български граждани от В. Търновския окръг, взели участие във водените войни за освобождението и обединението на българското племе. За тази цел Окръжният управител свиква шефовете на отделните учреждения в града, както и представителите на спортните и културни организации, които решават да се свика едно общогражданско събрание от председателя на дружеството на запасните офицери, което да реши, как и по какъв начин да се увековечи тази памет.
И наистина, на 9 март 1926 година такова общогражданско събрание се свика в "Модерния театър" и избра един единадесетчленен комитет, който да поеме работата от негово име и да почне да действа.
Съставът на този Комитет е следният:
1)    Окръжният управител; 2) Председателят на Федерацията от запасните офицери и подофицери; 3) Началникът на гарнизона; 4) Председателят на окръжната постоянна комисия; 5) Окръжният инженер; 6) Окръжният училищен инспектор; 7) Представител на В. Търновската митрополия; 8) Председателят на дружеството на запасните подофицери; 9) Кметът на В. Търново —тези лица влизат по право. Най-после се избират и две лица като граждани: 10) един банков чиновник и 11) един гимназиален учител.
Тъй основан този Комитет, първата му работа бе да се изработи един устав, който да се одобри от г-н Министъра на вътрешните работи, което нещо в последствие се и изпълни.
Така избран, Комитетът конституира постоянно присътствие: Председател, Окръжният управител; Подпредседател — Председателя на федерацията от запасните офицери и подофицери; Секретар — гимназиалния учител; Касиер — банковия чиновник. Всички служби са почетни, без да се плаща някому нещо за труда.
Названието на Комитета е: Комитет за въздигане паметник за всички паднали воини за освобождението и обединението на Българското племе—офицери, подофицери и войници от В. Търновския окръг през войните: 1877—1878, 1885, 1912 —1913 и 1915—1918 години.
II.    Средствата на Комитета. Своите средства Комитетът е събирал, както следва.
1)  Основен капитал е бил 150,000 лева от един бивш благотворителен комитет.
2)   Дружеството на запасните офицери внася сумата 40,000 лева.
3)    Отпечатаха се фондови марки от 1 и 2 лева за 275,000 лева, които се пласираха във всички училища, както и в много учреждения в града и окръга.
4)    Училищата в окръга дадоха по една забава през 1927 година, като събраните суми се изпращаха на Комитета.
5)    Помощи от общинските бюджети на села и градове от целия окръг. В случая В. Търновската община още на първо време внася сумата 30,000 лева.
6)    Св. В. Търновска митрополия внася периодически по известни суми, събрани от църквите от епархията, а същевременно предвиждаше суми и в редовните си бюджети.
7)    Волни помощи от много популярни банки, земледелски кооперации, фабрики и пр. от окръга, както и дарения от частни лица из гр. В. Търново.
III.    Конкурс за проекто-модела на паметника. На 9 март 1927 година. Комитетът в едно свое заседание изработва програма за произвеждане конкурса за паметника в 13 члена, като избра и журито, което ще се произнесе за трите най-добри проекто-модели. Журито се състои от: Председателя и двама членове от Комитета, двама представители от клона на Българското архитектно-инженерно дружество в гр. В.Търново, един представител на Художествената академия от София, един художник скулптор, посочен от Министерството на войната — всичко седем члена. Комитетът определя I-ва премия 25,000 лева, II-ра 15,000 лева и III-та — 10,000 лева.
Журито се събра на 25 март с. г. и след като прегледа представените проекто-модели, се спря, почти единодушно, на следното положение:
I-ва премия се дава на художника—скулптор Светослав Йоцов, от гр. София за неговия модел с мото "На търновци".
II-ра премия се дава на художник-скулптор от гр. Плевен, III-та на такъв от гр. Русе.
В същия ден се откри изложбата в една от залите на Военния клуб от доставените 29 модела. Изложбата трая една седмица.
IV. Постройка на архитектурната и скулптурна части на паметника. Веднъж спрял се комитетът на проекто-модела, той влиза в свръзка за спазаряване на скулптурната част с г-н Йоцова, комуто възложи гипсовото моделиране на приетия модел, а така също изработването на всички детайли на корпуса на паметника и се установи да му се плати общо сумата 440,000 лева, в която влиза и ръководството лично от него и на архитектурната част.
/Архитектурната част се даде не вече по доброволно спазаряване, а с правилно насрочен търг, който стана на 25 юний 1928 година в окръжното управление от специална комисия. Търгът се възложи на Теньо Ибушев, каменоделец от гр. Казанлък, 369,000 лева, с 23% над девиза. В последствие, обаче, Т. Ибушев почина, и архитектурната част трябваше да се довърши от Комитета по стопански начин. Тази част има височини 11 метра (с фигурата общо 17 м.). Направена е от армиран бетон и дялан твърд варовник от каменоломната при Трошана — над гара В.Търново. Надземната част е от бучардисани камени блокове, споени помежду си с железни и оловени спойки.
Скулптурната част се състои от 6 фигури, от които централната (жена, символизираща България, в слабо коленичево положение, със знаме и лаврова клонка в ръка), имаща височина 6,50 метра, заедно със знамето, а страничните 5 фигури са по 2,25 м.
Основният камък се постави на 23 септемврий 1928 год. в присътствието на многоброен народ.
Отливането фигурите от бронз се възложи на Виньали Рафаел, от Будапеща, чиято оферта бе най-износна спрямо многото ония, които Комитетът имаше от Италия, Германия, Австрия, Югославия, Румъния и България.
Главните пунктове за спазаряването бяха:
1)    Бронз първокачествен: 88 части мед, 6 калай, 3 олово, 3 цинк.
2)    Оксидиране и патинация безупречни.
3)    Дебелина между 4 и 10 м. м. според мястото във фигурите.
4)    Срок за изработване фигурите 4 месеца.
Към края на 1934 година фигурите вече бяха готови. Една комисия от три вещи лица — професори унгарци и секретарят на Българската царска легация прегледаха фигурите и ги намерила напълно отговарящи на условията.
Проектът за освещаването и откриването на паметника бе да стане на 28 октомврий 1935 год., бойният празник на В. Търновския гарнизон, докогато ще може да се завърши окончателно всичко около паметника — парк и ограда. С чествуването, обаче, на Велчовата завера, Комитетът реши да слее своето тържество с онова на заверата. И тъй се определи 6 май, Гергьовден, 1935 година — празника на ордена за храброст на българската войска, макар че паркът и оградата не са завършени.
Според плана, предвижда се около паметника един красив парк, който трябва да се огради с каменна ограда от същия камък на корпуса и с железни парапети. Около паметника има два входа: единият срещу Военния клуб — музей, а вторият — срещу площада "На победите". Предвижда се още тази година да се постави в -параклиса на паметника мраморна възпоменателна плоча с подобающия надпис, осветявана от вечно горящо кандило.
V. Общи заключения. Паметникът на паднелия воин в В. Търново се въздигана Марино поле; ъгъла между габровското и севлиевското шосета, в памет и прослава на всички паднали воини: офицери, подофицери и войници от В. Търновски окръг за освобождението и обединението на Българското племе през войните! 1877—1675, 15-55, 1912—1913 и 1915—1918 години, а същевременно символизира гигантските подвизи и устрем на Българина към достигане на неговия народен идеал.
Общият приходо-разход по постройка на паметника до днес възлиза на:
Приход 1,824,844 лева.
Разход 1,738,055 лева.
ОТ КОМИТЕТА
Из Общински вестник "Велико Търново" от 1935г. 
Старата снимка е направена от Димитър Денчев, убит през втората световна война. От семейния архив на г-н Венков.
Грета Костова-Бабулкова

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Ако ви харесва блога може да ме подкрепите с дарение
Описание Сума
Дарение BGN