В ПАМЕТ НА РАДКА, ИВАН И СТЕФАН КОСТОВИ СКЪПИ ЧИТАТЕЛИ, АКО ТОЗИ БЛОГ ВИ ХАРЕСВА, МОЖЕ ДА МЕ ПОДКРЕПИТЕ ТУК

Новият иконостас от 1872 г.

Из книгата за историята  на църквата "Св. св. Константин и Елена" на Йордан Кулелиев-1942г.
Новопостроената църква, която по размерите в широчина, височина и дължина значително се отличава от старата, то и издигнатия иконостас също е бил значително по- голям от иконостаса в старата църква. И ние виждаме, че подарените първи икони за новопостроения иконостас значително се отличават от главните (царските) икони, стоящи на стария иконостас. От подарените първи три икони от строителите на църквата: Илия Иванов — главната икона „Св. Богородица“, Иванчо С. Пипев — главната икона „Иисус Христос" и от Сава х. Иоргов — „Св. Иоан Предтеча", само тази последната е запазена в църквата. Първите две заедно с други икони, които отпосле се оказали излишни, настоятелството, въз основа писмото на Св. Търновска Митрополия под № 3915 от 1. VI. 1935 г. ги е подарило на историческата църква „Св. Петър и Павел“(прот. № 4 от 9. VI. 1935). Запазената икона, подарена от Сава х. Иоргов, Петко Недялков и Руси Иванов на 4 май 1874 год., има размери: дължина 160 см. и широчина 75 см. Рисувана с блажни бои и на дъбово дърво. Ние даваме клише от тази икона, защото Г-н Борис Денев, при направеното посещение на църквата ни на 24 IX. 1941 год., намери тази икона за една от най-хубавите икони в църквата ни. Той е за мистиката в нашите икони, за спазване на строгия традиционен византийски стил. „Всичко в църквата, казва той, е традиция. Поука и вдъхновение за византийския стил нашите художници ще почерпят от стенописите на старите наши църкви. Никой от днешните наши иконописци няма оня ранг, който имат иконописците ни даже от близкото минало: самоковци и тревненци. Изгубена е днес мистиката и святостта на нашата икона". 
Художникът-иконописец, когато е рисувал тази най-хубава икона Иоан Кръстител, е бил под влиянието на думите, казани от Иисуса Христа: „Защото казвам ви: между родените от жени няма нито един пророк по-голям от Йоана Кръстителя. (Ев. Лука, гл. VII, ст. 28). И чрез тази икона нашият строител на църквата Сава х. Иоргов още повече е свързал името си с историята на църквата. В своето завещание от 6 VII. 1881 год. той е оставил за свои наследници: Кръщелника си Сава Димитров, който живее днес в неговата къща на ул. „ 10 февруарий“ № 13, братята си Димитър и Никола, майка си Варвара, сестри Мариола и Евгени с двете ѝ момичета. Завещал на всички по 500 гроша, и по 500 гроша на градските български училища и 500 гроша на църквата „Св. Константин“. Иконата „Св. Константин и Елена“, подарена от Тодор Колюв и от сина му Кръстю Тодоров, кожухар, с дата 1874 год. мая 4, е по-малка по размери в дължина и широчина от другите икони. Как е изглеждал иконостаса на новопостроената църква, не може точно да се опише, но безспорно, той е бил украсен с достатъчно и ценни икони, останали от старата църква за каквито посочихме иконите на Николай Павлович, Папа Витан и от други неизвестни нам иконописци, а други пък нови икони, подарени на новата църква, каквито посочихме от строителите на църквата. С тези икони и този иконостас църквата е била до станалото земетресение на 1. VI. 1913 година. Освен църковни икони, новопостроената църква е получавала и други дарения, някои от които тук ще споменем. Така, в старата кондика на стр, 52 с дата 1882 год. майя 12 Тодори Цорива подари един чифт чигели за матер Божия драма 32 1/2, Приех ги привременен епитроп Христу Пенчув. 
В същата кондика на стр. 64 от 1885 год. „Подарявам за черковата свети Константин и Елена един бакърен мангал за спомен от покойния Атанас Муткуров — Казанджията“. „Стоян Жабата подарява за спомен едно сребърно ибриче за в хайдима за вода с надписъ декемврий 26“. 
В същата кондика на стр. 71 от 25 март 1888 год. записано: Свещеник Ганчо Астаржиев подарява за в памет на покойната си пресвитера Никула едни хоругви за църквата“. 
Настоятели: Михал Стойков Абаджи, Христу Пенчов Калпакчи
Църковното настоятелство в заседанието си на 1. IX. 1898 г. (стр. 90) изказва своята благодарност на Г-на Илия х. Петров, както за усърдното му служене, като настоятел, тъй също и за подарените от него пет малки полилейчета с по три свещи за украшение на черквата и за вечен-спомен на покойния му баща хаджи Петър хаджи Колев (стр. 91). Във втората кондика на първата страница е записано, че те ще бъдат покачени на южната и северната страна на църквата по две на едната страна и едина на кръста на олтаря над дверите“. На стр. 1 на втората кондика е записано: „Един филон подаряват Братя х. Петкови при смъртта на баща си х. Петко Косев за църквата, починал на 20 VII 1897 г. На стр. 2 на същата кондика е записано: „На 8. IX. 1898 год. наследниците на покойната Елисавета Г. Среброва- (Гюмюшева) подаряват: 1 филон кумашен, 2 покривки за потир, 1 епатрахил, 1 стихар и едни чингели златни от десет драма с колана за вечно възспоменание". На стр. 1 във втората кондика е записано, че х. Сийка. Джамджиева, дъщеря на Велчо Ат. Джамджията, родена, през 1816 год,, е оставила при църквата 200 лева, от които 100 лева за църквата и 100 лева за свещениците, които-ще вземат участие при погребението ѝ. 
През 1883 г. Кръстю Панайотов Сараф е подарил на църквата бакърена кръгла тарелка за слагане на нафора. На тарелката е изработен релефно ликът на Св. м. Мина, възседнал на кон с копие в дясната ръка, а в лявата — кръст. На стр. 71 в същата кондика е записано: 1889 г. юлия 16 х. Петку Косев, ахтарин, подарява за черковата „Св. Константин“ 72 лв, сребърни или 360 гроша. 1889, 22 октомврий. Същият х. Петко Косев подаря, пак на църквата 74 лева или 370 гроша. 1889, 5 ноемврий 372 (три и половина) наполеона по- подарява същия х. Петку Косев своеволно за душата си или гроша 357. 1891 г. 17 февр. х Петку Косев харизва на черквата два наполеона или 202 гроша. Или всичко подарени от х. Петко Косев на църквата 1289 гроша.
Грета Костова-Бабулкова
Старо Търново 

Няма коментари:

БЛАГОДАРЯ ЗА ПОДКРЕПАТА!
Описание Сума
Дарение BGN