В ПАМЕТ НА РАДКА, ИВАН И СТЕФАН КОСТОВИ share buttonYouTube channel- Veliko Tarnovo СКЪПИ ЧИТАТЕЛИ, АКО ТОЗИ БЛОГ ВИ ХАРЕСВА, ПРЕПОРЪЧАЙТЕ ГО!

Първоначално храм-паметник „Свети Александър Невски” е бил замислен да се издигне на Царевец

На 10 февруари 1879 г. в старата българска столица Търново тържествено било открито Учредителното събрание на новоосвободеното Българско Княжество. В заседанието от 13 април Петко Каравелов заявил, че Събранието има особено важен, свещен дълг „тъй като нямаме никакъв паметник на освобождението си да задължим народа нравствено да построи храм в Търново на Чанъ тепе (днес Царевец), който храм да се посвети на Александър Невски – руски светец и герой”. Думите му били заглушени от продължителни и възторжени възгласи.
След идването на княз Александър Батенберг в София, към средата на 1879 г., той се заинтересувал от решението за издигане на храм-паметник в чест на загиналите за Освобождението с патрон св. Александър Невски, който се смятал за покровител на руските монарси и държава. Младият български княз бил участник в Освободителната руско-турска война, а също и племенник на император Александър ІІ и негов съименник. По всяка вероятност това е било причината Батенберг да прояви голяма загриженост за осъществяването на идеята. На втората сесия на ІІ Обикновено народно събрание от 17 декември 1880 г., по внушения на княза, Петко Каравелов припомнил решението на Учредителното събрание за строеж на храм-паметник и обявил „заявлението на нашия господар” този храм да се издигне в София, а не в Търново.
Храмът е по проект на руския архитект проф. Александър Померанцев (1848-1918), италиански възпитаник, с помощници руските архитекти Александър Смирнов (1861 – ?) и Александър Яковлев (1879-1951) и е издигнат на най-високото място по онова време в София – 552 m н.в. Първият проект (1884-1885 г.) е изработен от акад. арх. Иван Богомолов, след чиято смърт проф. арх. Померанцев изцяло променя проекта. Окончателният проект е готов през 1898 г.
Тържественият звън на най-голямата храмова камбана огласил София и околността ѝ на 13 март 1913 г., възвестявайки победата на българските войни при превземането на здравата крепост на Одрин през Балканската война. Освещаването на храм-паметника било насрочено за 2 август 1912 г., когато трябвало да честват 25-годишния юбилей от възшествието на цар Фердинанд на българския престол. Тържествата били отложени за месец октомври, но поради започване на Балканската война било обявена всеобща мобилизация. Последвали Междусъюзническата и Първата световна войни. Така освещаването на храма се проточило през годините. Тъй като имало три престола, тяхното освещаване станало чак на 12, 13 и 14 септември 1924 г. Така най-рано замисленият да увековечи Освобождението на България от турско робство български паметник бил завършен един от последните. Почти половин век от решението на Учредителното събрание в Търново до освещаването през септември 1924 г., той се строял, украсявал, изчаквал по-благоприятен момент да изпълни основното си предназначение на молитвен дом. Бурите на политическите събития връхлитали една след друга, но не прекършили решението да се издигне този толкова  великолепен по украсата си и скъп паметник на българската благодарност.
Вижте още: Катедралата "Свети Александър Невски" - Стара София в снимки и пощенски картички http://stara-sofia.com/nevski.html
Автор: Доц. д-р Христо ТЕМЕЛСКИ
Източници: https://bg.wikipedia.org/, http://www.pravmladeji.org/ "Църковен вестник", бр.22/2012

Старо Търново

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Ако ви харесва блога може да ме подкрепите с дарение
Описание Сума
Дарение BGN

Сметка за дарения- Банка ДСК IBAN BG81STSA93000010949641 BIC: STSABGSF Титуляр: Грета Стефанова Костова-Бабулкова