Възпоменателни плочи

Из книгата на Йордан Кулелиев-1942г.

Както е стар обичая да се поставят надгробни плочи над погребаните мъртъвци, така също е стар обичая да се издигат възпоменателни каменни плочи, които на вечни времена да напомнят за станалите случки и събития. И тук ние ще припомним повеленията на Господа към Моисея: 9. „И вземи два ониксови камъка и издълбай на тях имената на Израилевите синове: 

10. шест от техните имена върху единия камък и шестте останали имена върху другия камък, по реда на рождението им; 

11. с помощта на резбар, който изрязва печати, издълбай на двата камъка имената на Израилевите синове и вложи ги въ златни гнезденца; 

12. и тури тия два камъка върху нарамниците на ефода (горна къса дреха): това са камъни за спомен на Израилевите синове; и нека Аарон носи имената им пред Господа на двете си рамена за спомен“ (книга Изход глава XXVIII). 

И от тези далечни библейски времена и до наши дни човечеството си е служило с такива възпоменателни плочи, каменни стълбове, каквито виждаме в църквата „Св. 40 мъченици“ и каквито в изобилие има из разните краища на Родината ни. Стореното опущение от строителите на параклиса „Св. Константин и Елена“ да поставят една възпоменателна плоча или каменен стълб е било съзнато от строителите на новата ни църква през 1872 год, и виждаме единият - от тези строители, Илия Иванов, църковен певец при старата църква, да подарява каменната плоча, поставена сега над входните външни врата, а тогава над „церковните средни големи врата със златните букви надписан“.

Тази каменна плоча има следното съдържание: „Благоволением Отца, поспешением Сина и содействием Св. Духа возобновися сей свещений храм во имя святих Равноапостолов и благовенчаних царей Константина и Елени, Св. 40 мученици и Святого Велико мученик Димитрий трудом и прилежаше жителей помощию же трудолюбивих еснафов сего града Тернова, собствено же махлени принадлежащи на Святаго храма сего в лето от Рождества Христова — 1873 октомврий 7.Снимка

Поставеното съдържание е достатъчно да ни даде необходимата историческа истина по възобновяването на храма в чест на Св. равноапостоли Константин и Елена, на Св. 40 мъченици и Св. великомъченика Димитрия. Че това издигане е станало чрез трудовете и прилежанието главно не махлените и то в 1873 г., 7 октомврий (неделя), т. е. когато тя е била осветена и се почнало служенето в новата църква. От двете страни на каменната плоча има две скулптурни фигурки —ангелчета, пазители на божия храм, а отстрани на новата врата зазидани дълги въртящи се каменни цилиндри, останали са от издигнатата през 1872 година църква. Новата врата е солидна двукрилча врата с резба, направена от майстора Борис Тодоров Колев на сума 3,700 лева (прот. № 3 от 5. II. 1939 г.) Виждайки тази паметна плоча, останала да свидетелствува за издигане на храма, възобновителите на същия храм, след катастрофалното земетресение, станало на 1. VI. 1913 год., и те пожелали да оставят един такъв спомен за станалото и извършеното след земетресението и още през 1925 год. с прот. № 10 от 25 X., църковното настоятелство в състав: Д. Багрилов, Дим. поп Михайлов Ж. Н. Георгиев, Алекс. х. Цанев и Тод. С Калпакчиев решават да се постави на лично място циментова или друга плоча с подходящо съдържание. Това решение на настоятелството е изпълнено и възпоменателната плоча е зазидана в западната стена в артиката зад пангаря. Тя има следното съдържание: В памят Възобновение храмът „Св. Св. Константин и Елена“ след разрушението му от землетреса на 1 юний 1913 г. При строителен комитет: Свещ Елефтер п. Димитров, Димитър Н. Багрилов—художник, Д-р Георги Бояджиев, Жоржо Георгиевич, Димитър и Олга Михайлови — журналист, Алекс х. Цанев, Петър Рашков, Хараламби Кулелиев, Тодор Калпакчиев, Марийка Д. Смилова и Зойка Станева. Храмът наново се освети от Н В. Пр. Търновски Митрополита Филип на 2 май 1923 год и се преименува на името на „Св. Цар Борис“. За чест и вечна прослава Амин". 

От вложеното съдържание в тази историческа плоча научаваме, че църквата е била разрушена от станалото земетресение, че за нейното възстановяване е бил избран строителен комитет и че името на храмът е променено при новото освещаване, извършено от покойния Търновски Митрополит Филип. От същите чувства на почит и благодарност към всички лица, които, било чрез личен труд или чрез подарени материални средства, са сторили услуга на църквата за нейната украса, благолепие и пр. църковното настоятелство в състав: Енор. свещеник Д. Радев и членове: Стоян Гроздев, Йорд. Кулелиев, Петко Александров, Ив. Зелков и Никола Георгиев провъзгласи за почетни и благодетелни енорияши и постави имената им във възпоменателни плочи. На поставената в ляво на входната врата в църквата плоча са вписани имената на следните благодетелни енорияши: 

„Благодетели и дарители на храма „Св. Цар Борис“: Митрополит Панарет Рашев, Хаджи Николи х. Минчев, Благоговейни иконом х. поп Сава, х. Паскал х. Славчев, Д-р Павли Марков, Ангел Камбуров, Д-р Янаки Златев, Аника П. Камбурова, Пеню Стойнов,, Димитър Янулов х. Петко х. Косев, Станчо Симеонов, Петър С. Пипев, Георги М. Мазаков, Димитър Багрилов, Генерал Ив. Фичев, Д-р Кируш Рашев, Иванка Хр. Ботева, Катина Томова, Иван Зелков, Евдокия Кирова Генова, Марийка и Димитър Н. Йончеви. Полковник х. Тодор Ив. Попов, епитроп Кою Бонев Мутафчи и съпругата му Стефани. За почетните енорияши ще има отделна плоча, която после ще се постави на подходящо място. Ако църковните настоятелства при църквата ни заслужено са оценили и отдали необходимата почит към всички, които, с каквото са могли, са били полезни на Божия дом и са поставили имената им за вечно помнене във възпоменателни плочи, то не по-малко църковните настоятели са ценили делото и подвига на всички онези свои енорияши, които са загинали за освобождението на братята роби и обединението на поробените земи в майката Отечество. За тази проявена любов Иисус Христос казва: „Няма по голяма любов от тази да даде човек душата си за другите" (Ев. Иоана, гл. XV, ст. 13). Знаейки всичко това, църковното настоятелство още на 1 август 1920 год. (прот. № 5) е решило да се поставят в артиката плочи с имената на падналите по бойните полета наши енорияши. Това решение е било наново подигнато и настоявано да се приведе в изпълнение от църковното настоятелство през 1934 год. (прот. № 11 от 12 XII.). Най-после този свят наш дълг се изпълни от сегашното църковно настоятелство воглаве със свещ. Димитър Радев. За да се узнаят всички загинали по бойните полета наши енорияши, делото на църковното настоятелство биде подпомогнато от следните наши ревностни енорияшки: Люба Михайлова, Венета Петкова, Марийка П. Драгостанова, Марийка Симеонова. Цветана Л. Лазарова, Марийка Лаз. Филипова и Г-ците Невена и Марийка Досеви. Те посетиха всички къщи и събраха необходимите сведения и в общо заседание се определиха загиналите за Родината махалени, имената на които се поставиха в каменната плоча, поставена в дясно от входната врата в църквата (наоса). 1) Настоятелството в заседанието си на 1. XII. 1940 г. (прот, №13) е възложило изработката на плочата с имената на благодетелните енорияши на каменоделеца Петър Батестути от с. Арбанаси. 

Те са офицери: Митрофан Пошев, Стефан Димитров, Константин Досев, Стефан Н. Бояджиев, Тодор Недев, Васил Гаврилов, Методи Стоянов, Димитър Севриев, Никола Витанов, Радослав Кръстев, Милко П. Карачоров 

подофицери: Петър Ив. Пипев 

войници: Боню Станчев, Димитър Хр. Бояджиев, Димитър Дончев, Михаил Пиронков, Михаил Дим. Мянков, Михаил Янков, Никола Станчев, Пею Иванов, Стефан Иончев, Стилиян Йорд. Цветков. 

Двете възпоменателни плочи — за дарителите на църквата и падналите убити за Родината—са изработени от Петър Сакети от с. Арбанаси — декемврий 1941 година. 

На лицевата страна на църквата, в дясно от входната врата покойният Митрополит Панарет Рашев е поставил следната възпоменателна плоча: „От Митрополита Панарета Рашева Погониански за памет на родителите си Пенча и Иванка и на сродниците си“. 10 май 1874 год. — Търново. 

Също в дясно пред входа на църквата е поставена възпоменателна плоча, която има следното съдържание:

Тук почива Иван К. Фичев 1825 год. — 1877 г. настоятел —строител на този храм. Син на майстор Колю Фичето—строител на храма и в памет на съпруга 1830 - 1896 Кръстина, СИН 1857 г. - 1931 г. о: з. Генерал Фичев. От синовете му Константин и Георги. 

Със заявление от 10 XII. 1932 г. братята Константин и Георги са поискали от църковното, настоятелство (прот. № 18 от 11 XII. 1932 г.) да поставят и една надгробна плоча върху гроба на починалия им баща, заровен на 12. II. 1877 г. в двора на църквата, понеже е починал като църковен епитроп (от 1. VI. 1874 год. до 12. II. 1877 г.) и една възпоменателна плоча — паметник с горното съдържание.

Внесли дарение на църквата 4000 лева. Синът, Ив. Ив. Фичев о. з. Генерал, и внук на Коля Фичето, който като поручик от Търновския полк на 14. IV. 1885 г. се е венчал в църквата Св. Константин с Поликсена Панайотова, гимназиална учителка, е благодетелен енорияш.

Съдържание: Начало на църквата "Св. св. Константин и Елена“
Старата църква „Св. св. Константин и Елена“
Старата кондика
Икони при старата църква
Старата плащаница
Надгробни плочи
Построяване на нова църква през 1872 г.
Новият иконостас от 1872 г.
Митрополит Панарет Рашев
Възстановяване на църквата след земетресението на 1. VI. 1913 г.
Освещаване, преименуване и дарители на новата църква
Възпоменателни плочи
Почетни и благодетелни енорияши
Свещенослужители, църковни настоятели, певци и хорове при храма

Грета Костова-Бабулкова

ПОДКРЕПЕТЕ СТАРО ТЪРНОВО С ДАРЕНИЕ