Моско Москов
Преди нашето освобождение към 1862 год. х. Доси и Шапкалията в Търново се карали с турците по някои работи и като видели, че ще бъдат наказани, побегнали в Комрат, в Русия. Там се оплакали, че в Турция турците бият българското население, преследват го и те са жертва на турската жестокост. За да се завърнат отново в своите жилища, руското правителство трябва да прати някой свой човек, като консул да пази населението от турския произвол. Руското правителство се съгласило и пратило Никола Кожейников за консул на Търново.
Преди нашето освобождение към 1862 год. х. Доси и Шапкалията в Търново се карали с турците по някои работи и като видели, че ще бъдат наказани, побегнали в Комрат, в Русия. Там се оплакали, че в Турция турците бият българското население, преследват го и те са жертва на турската жестокост. За да се завърнат отново в своите жилища, руското правителство трябва да прати някой свой човек, като консул да пази населението от турския произвол. Руското правителство се съгласило и пратило Никола Кожейников за консул на Търново.
Кожейников пристигнал с жена си в Търново на 25 август 1862г. и
се установил в къщата на Шапкалията, който имал фабрика за спирт в
Сергювец/днес Първомайци/. След няколко дни осветил знамето си в църквата „Св.
Богородица”, която днес е катедрална църква и която през време на
земетресението е разрушена съвсем. Подир това консулът взел за гавазин
Христа, който стана по-сетне телопазител на бившия ни княз Батемберга.
Секретар му станал х. Захарий. Консулът, обаче, не останал дълго време в
Търново; той имал някакви сериозни спречквания с турците и трябвало да
си отиде в Русия. Той бил човек слаб, нисък, както и жена му.
Като се
върнал в Русия, консулът се установил да живее в град Самара, гдето
станал и кмет. Когато се подигнали въстанията в България, Кожейников
събрал пари да направи едно знаме, за да го подари на българските
въстаници да воюват с него против турците. Обаче Ботев, за когото
навярно е било готвено знамето, заминал неочаквано, знамето останало в
града за друго време. Като се обявила руско-турската война и като се
организирало българското опълчение, това готово знаме се дало на това
опълчение да се бори против турците рамо до рамо с русите за свободата
на отечеството ни.
Това е с няколко думи историята на Самарското знаме.
Това е с няколко думи историята на Самарското знаме.
Из сп. „Илюстрация светлина”, г. 37, кн. 10-12, 1929 г.
На тази картина на Николай Д. Оренбургски „Влизането на руските освободителни войски в град Велико Търново през 1877 година” е изобразено точно Самарското знаме, окичено по къщите..
Източник: https://literaturensviat.com
Няма коментари:
Публикуване на коментар