В ПАМЕТ НА РАДКА, ИВАН И СТЕФАН КОСТОВИ СКЪПИ ЧИТАТЕЛИ, АКО ТОЗИ БЛОГ ВИ ХАРЕСВА, МОЖЕ ДА МЕ ПОДКРЕПИТЕ ТУК

Градският дом


ИЗ СПОМЕНИ НА ТОДОР ЯНКОВ (1939 год.)
Пред малка, красива градинка се издига Градският дом, наричан в турско време „конакът", а след Освобождението—„полицията", което название и днес се употребява. Това е грамадно, продълговато здание, което откъм север — главната му лицева страна — има два високи етажи, а откъм южната — три. Над главния му вход, откъм градинката, има красива издаденост, подпирана от масивни стълбове; тук е двойното стълбище, което води за горния етаж. Макар построен от неук майстор-строител, известният Никола Фичев — „Колю Фичето", както обикновено го наричаха в Търново — то е не само напълно издържано по замисъл за целта, за която е въздигнато, но е и красиво в цялата своя внушителна вънкашност. В него се помещават всички административни и съдебни учреждения, както и градската управа. Южно зад него се намира затворът — мрачно, каменно здание от по-далечен турски произход. И двете тия сгради са исторически. В затвора са лежали мнозина бунтовници от времето на въстанията, а в „конака" са бивали осъждани и изпращани или на бесилото или на заточение. Но в безспирния ход на историята това красиво, но мрачно в паметта на търновци здание се превърна по волята на съдбата в източник на благодат за угнетените. Началото на това щастливо превръщане започва от 25 юни 1877г., когато казашкият авангард на руските освободителни войски влезе в Търново и спря пред това здание, приветствуван от градските първенци. В него се откри на 10 февруари 1879г. от руския императорски комисар княз Дондуков-Корсаков Учредителното народно събрание, което в двумесечни заседания изработи Търновската конституция. На 17 април с. г, в същото това здание се събра първото Велико народно събрание, което, избра за български държевен глава княз Александър Батенберг. На 27 юни с. г. първоизбраният княз Александър I произнесе клетвата си за вярност на конституцията, след което закри първото Велико народно събрание. На 27 юни 1884г. тук бе свикано четвъртото Обикновено народно събрание на извънредна сесия след премахването на пълномощията. На 6 септември 1885г. пак в това здание взеха решение Стамболов и Каравелов, да се признае съединението на Северна и Южна България. На 9 август 1886г. Стамболов от същото това здание се обяви против свалянето от престола на княз Александра и в качеството си на председател на Народното събрание отново го върна в България. На 18 декември 1906 год. зданието пострада от пожар, като изгоряха архиви и мобили, но отново бе възстановено.

Около Градския дом
Тъкмо срещу Градския дом се издига стара триетажна къща, под която се намерваше най-добре уредената на времето аптека — „спецария" на тогавашен търновски език — принадлежаща на Георги Маркидис, женен за еленченка от виден български род. Аптеката беше извънредно хубаво наредена. Тук в югозападна посока се извива стръмна, тясна улица с няколко отклонения — потънали в мълчание и покой „сокачета", които впрочем, както видяхме, са безброй в Търново и които собствено съставляват неговата вътрешна романтика. Тука е имало турски къщи, които след построяването на църквата „Св. Спас", за която след малко ще стане дума, са били откупени от българите. В тая махала се намираше къщата на семейството Иванчеви, от което излязоха двама видни мъже: покойният просветен деец и бивш м-р Тодор Иванчев и също тъй покойният му брат Сава Иванчев, виден правист и общественик. По-нататък, при западния вход на гореспоменатата църква, се открива тясна и уморително стръмна уличка, извеждаща на главната улица. Споменувам я, защото тук са къщите, в които живяха две бележити личности: дългогодишният стар учител, даскал Георги Коджов, и известната поетеса Мара Белчева, починала преди две години. С голяма почит споменувам казания Г. Коджов, който преди освободителната война е бил и мой учител. Този, безпримерно кротък и високо нравствен човек, беше образцов учител и възпитател. Мара Белчева, която след свършване на образованието си във Виена, живя при леля си, многопознатата в града и заслужила учителка Елена Ангелова, се омъжи за министъра на финансите в Стамболово време- Белчев, търновец, с големи способности човек. Убит впоследствие, Мара остана до края на живота си вдовица, предадена на поезията.

Грета Костова- Бабулкова  
Старо Търново

Няма коментари:

БЛАГОДАРЯ ЗА ПОДКРЕПАТА!
Описание Сума
Дарение BGN