В ПАМЕТ НА РАДКА, ИВАН И СТЕФАН КОСТОВИ share buttonYouTube channel- Veliko Tarnovo СКЪПИ ЧИТАТЕЛИ, АКО ТОЗИ БЛОГ ВИ ХАРЕСВА, ПРЕПОРЪЧАЙТЕ ГО!

Краят на Търновското царство

Превземането на Търново от турците – миниатюра от 1550г.
В Пътеводителя на Велико Търново от 1907г. пише: "От 1331г. до 1365г. царувал Иван Александър, който си прибавил още името Асен. Този цар построил много манастири и църкви, между които, предполага се, и Митрополитската църква Св. Апостоли Петър и Павел, ако се съди по фреските върху вътрешната стена над входа в тая църква. Върху тази стена се виждат седемте вселенски събора, над които се чете старобългарски надпис с едри бели букви: надписът накратко излага историята на вселенските събори. В средата на тази фреска е представен цар Иван Александър, който, окръжен от телохранителите си, председателствува един от съборите. Във времето на Иван Александра турците се преселили на Балканския полуостров (1353г.) и почнали да ограбват и опустошават и българската земя. Около това време в Търново са идвали до цар Иван Александра пратеници от гръцкия император, за да молят българския цар да влезе в съюз с гърците за прогонването на турците от Европа, ала съюзът не се е състоял. През това царуване в града е имало многобройни еретици: богомили, адамити, които се предавали на най-гнусен разврат. С този последния бил заразен дори и царя: той изпъжда законната си жена Теодора, която праща калугерка в един от търновските манастири, а се оженва за една търновска еврейка, която покръстил и нарекъл Теодора. Против нравствения упадък на народа въстанали Св. Теодосий Търновский, ученик на Григория Синаита. Теодосий е живял дълго време в много прославния манастир "Св. Богородица“ (Одигитрия), който се намирал в „Светата гора“ срещу Търново. В този Монастир живеели много иноци. Всяко лято на храмовия празник тука се събирало голямо множество народ от града и околността — ставало един вид събор. Сборените идели тука не само от религиозно влечение, но и от чисто плътско. Мнозина се предавали на шумно веселие, а някои, ползувайки се от гористата местност, вършели са и блудство. Тези безчинства станали причина по-късно да се забрани от патриарха Евтимия събирането на храмовия празник в „Св. гора“. По настояването на Св. Теодосия били свикани в Търново два духовни събори: на 1350г. и на 1355г. Тези събори са били председателствувани от самия цар Иван Александра. Пред събора много от еретиците се отказали от учението си, а останалите са били различно наказани. Преди смъртта си в 1365г. цар Иван Александър разделил царството си, като дал на по-големия си син Страцимира, роден от царицата — румънка, само Видинската област, а на по-малкия си син, роденият от царицата — еврейка, Ивана Шишмана, дал останалата част от царството си със столицата Търново. Помежду двамата братя имало непримирима омраза.
Цар Иван Шишман III е царувал от 1365г. до 1393г. През време на неговото царуване бил избран за Търновски патриарх известният Евтимий (1375г.). Турците силно почнали да нападат българското царство и да превземат градовете му един след друг. Ив. Шишман, за да се закрепи на престола, станал васал на турците и в знак на вярност към тях дал на турския султан Мурада сестра си Мара за жена; но това не помогнало. На 1393г. турците под началството на султан Баязидовия син, Сулейман Челеби, превзели Търново в отсъствието на царя. Търновчани юнашки се защитавали под ръководството на доблестния и благочестивия патриарх Евтимий. След тримесечна обсада, градът бил превзет чрез предателство: един подкупен евреин отворил вратата на крепостта и турците влезли в нея. Когато евреинът поискал от Челеби наградата си, последният заповядал да го обезглавят при Кая-баш, отгдето обезглавеният еврейски труп е бягал до Орловия връх (Картал-баир). Там чак паднал и там бил заровен. Гробът му днес е отрупан с камъни, хвърляни от българите с проклетия за проваляне. Мястото на гроба и днес личи и се казва "Жидов гроб". Войнствените граждани на брой 110 души били избити, според едно известие, в църквата Св. Апостоли Петър и Павел, а според друго, на Марно-поле, което поради това се и казва Морно-поле. Патриарх Евтимий бил изведен на една скала върху крепостта, за да бъде посечен; но когато палачът вдигнал ножа, за да го посече, ръката му се схваща и изплашените турци му възвърнали живота. Евтимий след това бил заточен в Тракия, а по-отличните граждани били заселени в Мала-Азия. Цар Иван Шишман, когато се превземало Търново, се биел с турците около Самоков, гдето получил седем рани, от които и умрял. С този цар се завършва историята на Търновското царство.
Грета Костова- Бабулкова  
Старо Търново
Прочетете още: Лъжата за предателството на Търновград
 БИТКАТА ЗА ТЪРНОВГРАД 1393г.
Описание Сума
Дарение BGN

Няма коментари:

Публикуване на коментар