събота, 5 май 2018 г.

КОНТРААДМИРАЛ САВА НИКОЛОВ ИВАНОВ (03.11.1891 - 01.09.1958)

Роден в Търново на 3 ноември 1891г. в учителско семейство. Завършва V клас на мъжката гимназия “Св. Кирил” в родния си град. На 19 октомври 1912г. завършва с 32-ри царски випуск с чин подпоручик. Продължава в морски кадетски корпус в Петербург. С крайцера “Аврора” пътува до Данцинг, Равел, Хелзинки и други. Произведен в чин поручик на 15 ноември 1914г., капитан - на 20 юни 1917г., майор - 27 ноември 1923г., подполковник - 5 декември 1927г., полковник - 18 юли 1934г. Сава Иванов получава званието военен пилот - авиатор и достига до най-високия чин във флота - контраадмирал. Той служи на миноносеца “Дръзки”, морски летец в германската летателна станция, командир на морската летателна станция във Варна. На 13 септември 1917 година Сава Иванов извършва успешно нападение при Сулинския канал. През 1918г. командва водосамолетна станция във Варна, а през 1930г. е началник на хидродрума във Варна. Служи на крайцера “Надежда”, началник на морското училище през 1931 година, командир на минната дружина, командир на морската бригада 1932, командир на Дунавската флогилия 1933, командир на Дунавската база 1934- 1935, началник на морското училище във Варна 1935, командир на Черноморската флотилия 1935 - 1936 и помощник командир на морската дивизия 1938 година. Бил е член на Главното управление на Народния морски сговор и редактор на сп. „Морски сговор“. От 1925г. чете лекции по метерология, океанография и морска авиация за офицери и води корабоначалническия курс за гражданския флот. Сава Иванов е автор на 16 книги, 372 статии, превежда 32 книги на военноморска тема. По-важни негови трудове са: “История на Дунавската флотилия 1879 -1935г.” “Библиография на Черно море и крайбрежието му”, “Метеорология”, “Практически указания за предсказване на времето”, “Противоподводната и противовъздушната отбрана на морските крайбрежия”, “Черно море. Общодостъпни студии”. Уволнен е през 1944г. След това работи в Черноморския научен институт. Награден е с много ордени и медали. Изселен е за 6 месеца в Добруджа. Умира на 1 април 1958г. в София.
Източник: Търновските генерали- Горазд Чолаков
Старо Търново

Няма коментари:

Публикуване на коментар